Решение № 53 от 20.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000477 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Н.

Н. Н. от ***** срещу решение №75/11.07.2024 г. постановено по т.д. №145/2023 г. по описа на ДОС, в частта с която съдът е отхвърлил предявения от Н. Н. Н. от ***** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615 със седалище гр. София, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.05.2023 г., около 20:20 часа в *****, по ул. „Чипровска“ № 4 по вина на водача на лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с ДКН *****, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за горницата над 25 000 лева до 80 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 година до окончателно изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че няма основания за намаляване размера на обезщетението, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615 със седалище гр. София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане 1 на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 25 000 лв., решението е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за справедливост и липса на съпричиняване на вредоносния резултат, като се позовава на влязлото в хода на делото в сила, определение от 05.11.2024 г., постановено по НОХД 433/2024 г. по описа на ДОС, с което е одобрено споразумение между ОП – Добрич и деликвента М.М., по силата на което последният е признат за виновен в това, че на 29.05.2023 г., в *****, по ул. „Чипровска“ № 4, при управление на лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с ДКН *****, умишлено е причинил на Н. Н. Н. от ***** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа метакарпална кост на лявата ръка, счупване на медиалния израстък на лева глезенна става и изкълчване на лява скочна става.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът Н., в резултат на произшествието е получил счупване на първата метакарпална кост на лявата ръка, счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става и изкълчване на долна скочна става. В период околко месец ищецът е имал нужда от помощ за ежедневните си нужди. При извършения преглед от вещото лице по назначената медицинска експертиза е констатиран лек оток около външния глезен на лявата глезенна става и леко ограничаване на извиването на стъпалото навън, както и слабо изразен твърд оток на мястото на счупването на лявата ръка, но в същото заключение е посочено, че за ищеца няма настъпили усложнения и няма данни периода му на възстановяване да надхвърля обичайния за този вид травми.

От показанията на свидетелите Ал.И. и Г. Н.а, които съдът цени като непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК се установява, че след инцидента въззиваемият е бил настанен в болница, бил е напълно неподвижен, не можел да се обслужва сам, имал нужда от постоянни грижи, оплаквал се е от болки, което е налагало прием на обезболяващи. Това състояние е продължило и след изписването му от болницата, като в продължение на месец не е можел да стане от леглото, а после е започнал да се раздвижва и да посещава кинезетерапевт. Според свидетелите и към настоящият момент, въззиваемият изпитва болки и има ограничения в движението на крака, като леко накуцва. Двамата свидетели обясняват, че в психическото състояние на ищеца настъпила съществена промяна, затворил се в себе си, ограничил е контактите, станал е помълчалив.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за 2 тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки, страдания със значителен интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и необходимост от активната чужда помощ за около два месеца, като въпреки липста на усложнения, процесът на възстановяване не е приключил напълно.

Преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи, с оглед неблагоприятните прогнози за възможност за пълно възстановяване на физическото и психическото здраве, като последица от получените травматични увреждания. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности. Настъпила е промяна в обичайния начин на съществуване и живот, било е невъзможно самостоятелно функциониране за значителен период от време, затруднено е бил упражняване на професионална дейност, а преживяното събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало у пострадалото лице последваща висока тревожност и негативни емоционални преживявания.

Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил съществено върху неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година пострадалата е търпяла физическите последствия от произшествието, а към настоящия

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищеца, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 50 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или 3 бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и вредата. Във всички случаи действията на деликвента и на увредения, които са довели до настъпването на общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с непозволеното увреждане, но не и след това. За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963 година от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на пострадалия.

Намаляването на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение.

Съпричиняването е факт от действителността с настъпването на който правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при които не се изисква виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите когато съпричиняването е допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат да разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на обезщетението като такъв се използва и степента на вината, при който водещи са тежестта на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този случай, ако вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в правоотношението, то се преценява коя от тях по-голяма от другата, а ако се приеме, че двете вини са равнозначни, обезщетението се намалява поравно. Освен тези два критерии, като критерий за намаляване на обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bb64189-ddd1-4f9f-803d-70618da6cfc8