Определение № 339 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. П., 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500372 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба с вх.

№10436/02.05.2023г. подадена от адв.П. М., в качеството й на пълномощник на „Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.С.“ №18, вх.Б,, ет.3, с управител В.Д.Д. срещу Определение №957/18.04.2023г., постановено по гр.д.№2235/2022г. по описа на РС- П. в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено Определение №739/24.03.2023г., в частта на разноските.

Твърди се, че с оглед факта, че делото е прекратено преди първото съдебно заседание, поради оттегляне на исковата молба и тъй като претендирания размер на адвокатския хонорар от ответника от 1500лв. е заплатен, както е посочено в договора за правна защита и съдействие, за подаване на писмен отговор и за процесуално представителство се счита, че този размер следва да се редуцира и присъди спрямо извършеното от упълномощения адвокат към момента на прекратяване на делото, а именно: подаване на писмен отговор без процесуално представителство пред съда.

Приема се, че в настоящия случай е приложим чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Този аспект се визира, че такова становище е подадено писмено по делото с вх.№8634 от 11.04.2023г., но това не е коментирано в обжалваното определение от първоинстанционния съд. Вместо това, същият е посочил, че е 1 направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност.

Сочи се, че възражение за прекомерност възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК не е правено. на адвокатското

Твърди се, че същото е съобразено с минималните размери по чл.7, ал.4 от Наредбата, но с оглед по- ранното прекратяване на производството, което не се е развило обичайно е приложим чл.9, ал.1 от Наредбата и възнаграждението, определено по чл.7, ал.4, следва да се намали с ¾, но не по- малко от 400лв.

Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което бъде намален размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В указания от съда срок е постъпил отговор от другата страна в процеса-Мария Б., чрез процесуалния й представител адв.П. Г..

В него са излагат доводи в насока неоснователност на подадената частна жалба.

Искането е същата да се остави без уважение.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от „Р.“ ООД против С.Г.С., А.Г.С., М.П.Б., К.Д.Б., Н.К.П., Н.Б.Н., А.В.Н., Н.Й.К., К.К.К., Б.Б.Б., И.Г.В., М. Г. Б. и К.А.П. с искане за допускане и извършване на делба на имот описан подробно в същата.

С допълнителна молба с вх.№20381/11.10.2022г. подадена от „Р.“ ООД, чрез процесуалния й представител адв.М. е поискано искът за делба да се счита предявен и срещу съпрузите на посочените ответници К.К.К. и К.А.П., а именно: Н.Р.К. и Н.Т.П..

Постъпили са писмени отговори от страна на ответниците, чрез техните процесуални представители.

От Определение №496/01.03.2023г. се установява, че делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.04.2023г. от 13.30ч., като е разпоредено да се призоват страните.

2

Видно от Разпореждане №1710/08.003.2023г., във връзка с постъпила писмена молба от адв.Бангеев, в качеството му на пълномощник на К.К., И.В. и Н.К., делото е пренасрочено за 20.04.2023г. от 13.30ч.

Видно от Молба с вх.№6929/22.03.2023г. подадена от „Р.“ ООД, чрез управителя В.Д.Д., на основание чл.232 от ГПК е оттеглен предявения иск за делба, като е поискано да се прекрати производството по делото.

Видно от Определение №739/24.03.2023г., на основание чл.232, във вр. с чл.130 от ГПК е върната исковата молба за съдебна делба на ищеца „Р.“ ООД, като е прекратено производството по гр.д.№2235/2022г. по описа на РСП.. Осъдена е „Р.“ ООД, да заплати в полза на РС- П., държавна такса за производството в размер на 80лв.

Във връзка с постъпила Молба от М. Г. Б., чрез процесуалния й представител адв.П. Г. с вх.№8086/04.04.2023г., към която са приложени Договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл.80 от ГПК и постъпило писмено становище от „Р.“ ОООД е постановено Определение №957/18.04.2023г., постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, видно от което е допълнено Определение №739/24.03.2023г. по гр.д.

№2235/2022г. на РС- П., в частта за разноските, като е осъден ищеца „Р.“ ООД, да заплати на ответника М. Г. Б., съдебни разноски в размер на 1500лв.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе по този начин, първоинстанционният съд е приел, че ответникът има право на съдебни разноски при прекратяване на делото- чл.78, ал.4 от ГПК, при условие, че своевременно е представил доказателства за направата на разноските и за техния размер- т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК. Крайният момент, до който страната може да иска разноски и да представя доказателства за тях е до постановяване на определението, с което съдът дава ход на устните състезания- т.11 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК. Прието е, че от тук може да се направи извод, че искания и доказателства за разноски могат да се правят и да се представят само при наличието на висящ исков процес, който не е преминал във фазата 3 на устните състезания.

Счетено е, че в конкретния случай производството е приключило преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което същото не е достигнало стадия, до който се допуска представянето на доказателства за направени съдебни разноски. Поради прекратяването ответникът не е могъл да представи доказателства за разноските и е направил това в първия възможен момент- с молбата по чл.248 ГПК. Затова същите следва да се приемат като допустими и да се съобразят от съда при разпределянето на отговорността за разноските.

Установил е, че видно от материалите по делото, ответникът М. Г. Б. е подала писмен отговор на исковата молба. Това процесуално действие е извършено чрез пълномощник- адв.П. Г. от АК- П., въз основа на пълномощно, което е представено с отговора.

Констатирал е, че видно от представения с молбата по чл.248 от ГПК договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.

Приел е, че възражението не е прекомерно, тъй като искът е бил за делба на застроен урегулиран оземлен имот, поради което същото е уговорено в минималния размер по чл.7, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретният казус, изведените изводи на първоинстанционният съд няма основание да не бъдат споделени изцяло. В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без значение в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Полежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод воденето на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства.

Според разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 от ГПК за 4 изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.

Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, за които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява единствено по волята на насрещна страна по спора. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се оставя в тежест на възложителя по договора, само защото производството е прекратено по волята на другата страна преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника.

Следва да се посочи, че отправна точка при преценката, коя е конкретната правна норма от предвидените в Наредба №1/2004г. са приносът и обхватът на договорената да бъде предоставена правна помощ. Основен критерий в тази насока е сключеният договор за правна защита и съдействие.

Ако в същия е уговорено водене на делото, а не само изготвяне на отговор на искова молба, за приложима се приема нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата.

В този аспект са Определение №76 от 14.02.2019г. на ВКС по ч.гр.д.

№4592/2018г., ІІІг.о.; Определение №253 от 05.08.2020г. на ВКС по ч.т.д.

№728/2020г., Іт.о.

В случая, от представения Договор защита и съдействие- л.246 недвусмислено е отразено, че предметът на процесния договор е подаване на писмен отговор по гр.д.№2235/2022г. по описа на РС- П., както и процесуално представителство и защита. Съответно няма основание да не се приеме, че ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответницата М. Б. е направила разходи за да осигури защитата си, което е установено на база събрания доказателствен материал. Това на практика изключва основателността на възражението, че в случая е приложим чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да се посочи, че без значение се явяват твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е занимавал с възражение за прекомерност, което на практика не е правено. На практика това не се отразява на законосъобразността на постановения акт. Същественият момент е както се установява по- горе, че е налице и процесуално представителство, а не само, че разноски са направени във връзка с подаването на писмен 5 отговор.

При тези данни, няма основание да се приемат като основателни възраженията изложени в частната жалба, което води до извод, че същата следва да се остави без уважение, като неоснователна и се потвърди обжалваното определение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №957/18.04.2023г., постановено по гр.д.№2235/2022г. по описа на РС- П., в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено Определение №739/24.03.2023г. по гр.д.

№2235/2022г. на РС- П., в частта за разноските, като е осъден ищеца „Р.“ ООД, да заплати на ответника М. Г. Б., съдебни разноски в размер на 1500лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6