Решение № 9583 от 21.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9583 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110147238 по описа за 2023 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу М. Б. А. заместена в правата си от К. Д. М. в хода на производството, съобразно определение на съда от 17.01.2024г. и срещу К. Д. М., обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване дължимостта от двамата ответници, при режим на разделност на следните суми: от М. Б. А. до размера на ¾ идеални части от съсобствеността, сумата в размер на 1476,15 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № *****, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 04.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 167,80 лева - мораторна 1 лихва върху горната главница, за периода от 15.09.2021г. до 19.04.2023г., сумата в размер на 45,57 лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 04.05.2023г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 8,07 лева лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020г. до 19.04.2023г., съответно от К. Д. М. до размера на ¼ идеални части от съсобствеността, сумата в размер на 492,05 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата в размер на 15,19 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, за периода от 04.05.2023г. до окончателно изплащане на двете суми, за сумата в размер на 55,94 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 19.04.2023г. и за сумата в размер на 2,69 лева, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020г. до 19.04.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 14663/25.05.2023г. в производството по ч.гр.д. № 23709/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че М. Б.

А., починала в хода на процеса и заместена от К. Д. М. и К.

Д. М., при разделна отговорност са потребители на 2 топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца са възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Потребителите не заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за горепосочения период.

Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от К. М. в предвидения за това срок, с който той не оспорва предявените искове. Твърди, че е извършил плащания по дължимите суми. В тази връзка моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно 3 призован, се представлява от юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба. Посочва, че страните са сключили споразумение и до датата на о.с.з. е заплатена сума в размер на 209,90 лева, от които 92,00 лева мораторна лихва и 117,90 държавна такса. Поддържа, че се заплащат регулярно сумите, съгласно сключеното споразумение, но не дава съгласие за спиране на производството по взаимно съгласие между страните по реда на чл. 229, ал.,т.1 от ГПК.

Моли за уважаване на исковете с оглед незаплатената част от задължението.

В съдебно заседание ответникът К. Д. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Исковете са допустими, като предявени при наличието на правен интерес от легитимна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 23709/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и 4 при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства по твърдяното за доставено количество топлинна енергия в имота и размера на нейната цена, както и качеството „потребител” на ответника не са спорни между страните, като последното се потвърждава от приетите по делото удостоверение за наследници на СО, район Надежда и Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за 5 мероприятие по ЗТСУ № 118 от 15.05.1975г., Протокол от ОС на етажните собственици на сградата, находяща се в /АДРЕС/

Ответникът единствено в срока по чл. 131 от ГПК прави правопогасяващо възражение за заплащане на процесните суми. Съдът установи, че между ищеца и ответника К. М. е сключено споразумение от 30.11.2023г., с което страните са договорили разсрочено заплащане на процесните суми в периода от 30.11.2023г. до 30.10.2026г. на сума за главница в размер на 2028,96 лева, на мораторна лихва в размер на 234,50 лева и сума в размер на 117,90 лева за разноски. Процесуалният представител на ищеца в първо о.с.з. не даде съгласие за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не е налице основание за спиране. Към датата на о.с.з. – 27.02.2024г., ищецът потвърди, че К. М. е заплатил сума по споразумението в размер на 209,90 лева, от които 117,90 лева държавна такса и 92,00 лева за мораторна лихва, което обосновава извод, че споразумението е изпълнено до 29.02.2024г. включително.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за 6 собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Както се посочи по-горе обстоятелството, че между 7 страните е възникнало правоотношение по доставка на топлинна енергия не се оспорва от ответника.

Страните не спорят по размера на доставеното количество топлинна енергия в имота и размера на нейната цена, поради което тези въпроси е излишно да се коментират от съда по съществото на спора.

Следователно съдът намира, така предявените главни искове за доказани по основание, а по размер, съдът следва да съобрази направените плащания до датата на о.с.з. на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Тук следва да се посочи, че съдът не спря производството на основание чл. 229, ал.1,т.1 от ГПК, доколкото ищецът не изрази съгласие за спиране, но дори и да го беше спрял, предвид, че страните са договорили разсрочено плащане до 30.10.2016г., то при неналичие на волеизявление за възобновяване на производството, същото подлежи на прекратяване на основание чл. 231 ГПК. По изложеното съдът намира, че следва да уважи исковете, като съобрази плащанията, а за останалите суми и ако споразумението между страните продължава да се изпълнява, то извършените плащания следва да се съобразят от страните с оглед сключеното между тях споразумение, евентуално от съда при сезиране с молба за издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл. 76 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

8

Така в производството са заплатени разноските за държавна такса в размер на 171,90 лева, както и мораторна лихва в размер на 92,00 лева. Следователно последната сума следва да бъде сторнирана от сумата в размер на 167,80 лева за лихва, начислена върху главницата от 1476,15 лева, или този акцесорен иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 75,80 лева и отхвърлен в останалата част, а останалите исковете следва да бъдат уважени изцяло.

Искане за присъждане на разноски е направил ищеца.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Както бе посочено по-горе ответникът е заплатил сумата за разноски за държавна такса в размер на 117,90 лева, поради което тази сума не следва да бъде присъждана на ищеца, като на ищеца следва да бъдат присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева в заповедното производство и в размер на 250,00 лева в исковото производство, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото и цената на исковете.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

9

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ срещу М. Б.

А., ЕГН **********, заместена в правата си от К. Д. М., ЕГН ********** и срещу К. Д. М., ЕГН **********, положителни установителни обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, че М. Б. А., заместена в правата си от К. Д. М. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 1476,15 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия, в имот находящ се в /АДРЕС/, абонатен № *****, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 04.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 75,80 лева - мораторна лихва върху горната главница, за периода от 15.09.2021г. до 19.04.2023г., сумата в размер на 45,57 лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 04.05.2023г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 8,07 лева, лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020г. до 19.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата от 1476,15 лева, за сумата от 92,00 лева, представляваща разликата над уважената сума от 75,80 лева до размера на пълно предявената от 167,80 лева; че К.