Определение № 512 от 06.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Ловеч, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234300600421 по описа за 2023 година Производство с правно основание член 249,ал.3 от Наказателно – процесуалния кодекс.

С Протоколно определение № 463/26.09.2023 година по наказателно общ характер дело № 20234320200217/2023 по описа на Районен съд Луковит за 2023 година съдът е прекратил съдебното производство по делото,като е върнал същото на Районна прокуратура Луковит за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения,ограничаващи правото на защита на подсъдимите.

Това определение е протестирано от Района прокуратура Луковит с аргументи за необоснованост и неправилност. Не споделят доводите на съдията докладчик и считат,че обвинителния акт отговаря на стандартите на член 246 от НПК.Считат,че обосновано са цитирани показанията на пострадалите по делото,както и че в хода на досъдебното производство е назначена оценителна експертиза за стойността на отнетите вещи. Твърди се, че са налице всички изискуеми реквизити на обвинителният акт съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, както и че обстоятелствената част на обвинителния акт е ясна, точна и конкретна, а заключителната част напълно съответства на описаните факти. По тези съображения е направено искане за отмяна на атакуваното определение и за продължаване на

1 съдопроизводствените действия от страна първоинстанционният съд.

От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства,мотивите на протестираното определение и доводите в протеста въззивния съд намира протеста за допустим,но неоснователен по същество.За да прекрати съдебното производство по делото Районен съд е приел,че на досъдебното производство е допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, а именно да научат за какво престъпление са привлечени в това качество. Съображенията на съда са следните: С внесеният обвинителен акт срещу двамата подсъдими са повдигнати обвинения за престъплението кражба по чл. 194 НК извършено от тях в съучастие помежду им като непълнолетни и при условията на продължавано престъпление чл.26, ал 1 НК. Правилна е констатацията на съда, че в обстоятелствената част на ОА единствено и само е извършен преразказ на показанията на свидетелите, в това число и на пострадалите, дадени на досъдебното производство. В обстоятелствената част на обвинителния акт на практика не е посочено времето, мястото и начина на извършване на престъплението, така както изисква разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК. Това създава пречка на двамата подсъдими да разберат в какво се обвиняват, а именно, дали деянието е извършено едноактно, с едно деяние или са извършени две деяния в посочения период 29 – 30.11.2022 година, така както е квалифицирано деянието им от наблюдаващия прокурор, а именно, че те са извършили деянията при условията на продължавано престъпление. В обстоятелствената част не е посочено нищо относно начина по който двамата подсъдими са извършили престъплението.Инкриминирани и на двамата подсъдими две отделни деяния,извършени,както твърди обвинението на 29 и на 30 ноември 2022 година в село Дерманци,в дом на улица „ Ц.Б. „ № 48.Въззивния съд,подобно на контролирания,също не можа да разбере как точно подсъдимите са проникнали в този дом,по какъв начин,кога през деня или през ноща,в какво се изразява тяхното съучастие и индивидуална роля в деянията,от къде са взели процесните вещи,как са напуснали местопрестъплението.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че изводите на първостепенния съд за допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство са правилни.

2

Това е така, тъй като обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.

246, ал. 2 НПК да съдържа ясна обвинителна теза с еднозначни и непротиворечиви твърдения за обстоятелствата, при които е извършено всяко едно от двете инкриминирани в състава на продължаваното престъпление деяния, така че да бъде обезпечено разгръщането на основните принципи на наказателния процес в съдебната му фаза и да бъде гарантирано ефективното упражняване на правото на защита на обвиняемия. Изискуемото съдържание на обвинителния акт по чл. 246, ал. 2 НПК във всеки конкретен случай зависи от специфичната съставомерност на престъплението, което се твърди, че обвиняемите са извършили. При това положение в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочени недвусмислено ясни фактически твърдения за времето и мястото на всяко деяние, включено в продължаваното престъпление, субективната и обективната връзка помежду им, включително да отрази ясно и изчерпателно фактическата ситуация, в която е извършено всяко от деянията,което изобщо липсва в настоящия казус.Тук не става въпрос дали е допустимо да се цитират показанията на пострадалите,а да е отчетливо ясно какво точно обвинението приема за установено и доказано и защо.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК сезиращият съда акт следва да съдържа обстоятелствена част, в която да се отразят обстоятелства относно престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му, което е в унисон и със задължителното тълкуване по ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС /"при изготвяне на обвинителния акт в обстоятелствената му част на обвинителния акт задължително да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му"/. Непосочването на тези задължителни елементи представляваше и продължава да представлява според съда съществено нарушение на процесуалните правила, което при това е отстранимо, въпреки стеснителното тълкуване по чл. 249, ал.

4 от НПК, дадено от законодателя.За пълнота следва да се отбележи,че Тълкувателно решение № 2/2002 г. не е загубило своята актуалност, не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04.08.2017 г.). В редица свои актове ВКС неотменно подчертава, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното 3 производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК.Следва освен това да се отбележи,с оглед аргументите в протеста следното - правилата за съставяне на обвинителния акт съгласно чл.

246 от НПК са уредени не само в интерес на подсъдимите, които трябва да знаят обвинението и да го разбират, за да може да се защитават, но и в интерес на правосъдието предпоставящо съдът да е сезиран с валидна претенция, в съдържанието й като фактически твърдения, и като правна конструкция, така че да може законосъобразно да се произнесе по приложението на закона. Съдът е задължен да изпълни правомощията си по осигуряване на валидна за разглеждане наказателноправна претенция, поради което следва да разгледа гаранциите по чл. 246 от НПК. В противен случай, пристъпвайки към каквото и да е решение по същество, би постановил недопустим акт, постановен по неясна обвинителна воля.

Водим от горното и на основание член 249,ал.2 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 463/26.09.2023 година по наказателно общ характер дело № 20234320200217/2023 по описа на Районен съд Луковит за 2023 година.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4