Решение № 291 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100502106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. №**543/18.08.2025г. от М. Т. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Б.п.“, № 1, ет. 7, ап. 28, чрез адв. Н.С., против решение № 2887/30.07.2025г. по гр.д. № ********* по описа за 2024г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„К.Г.К.", № 2А иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1кв.м. ид. част от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***********, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 234.00 кв.м., / по документ за собственост 235 кв.м./, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.С.“, № 7, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 5, квартал 409, при съседи по кадастрална скица - поземлени имоти с идентификатори: **********; -***********; ********** и ************, на осн. чл. 124 ГПК и е осъден да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„К.Г.К.", № 2А сумата от 350.00лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Моли се да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск, ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Смята, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 от 1

ГПК, като с проекта си за доклад с определение от 08.01.2025г. не е разпределил доказателствената тежест по основния релевантен за спора въпрос по отношение на презумпцията за добросъвестност на ответника с оглед приложението на разпоредбата на чл.

17, ал. 2 от ЗЗД. Съдът не е указал, че следва да бъде оборена тази презумпция за добросъвестност, не е възложил това в доказателствена тежест на някоя от страните. С решението си обаче е приел, че ответникът е бил добросъвестен и не е знаел за симулацията на сделката, с която прехвърлителят е придобил прехвърлените нему права. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК и приетото в т. 2 от ТР № 1/2013г. на ВКС-ОСГТК въззивният съд следва да разпредели доказателствената тежест и да даде възможност на страните да предприемат процесуални действия по посочване на доказателства, предвид съществуващата непълнота на доклада.

Навежда оплакване, че изводът на ВРС, че ответникът е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е неправилен и необоснован. Изложените мотиви касаят единствено това, че датата на вписване на исковата молба следва датата на дарението, въз основа на което ответникът се легитимира като собственик на процесната ид.ч., а не се изследва съдържанието на сделката, волята на страните и изводимото от тях знание за привидност/симулативност на съглашението, с което дружеството-дарител е придобило процесния 1кв.м.ид.ч. от недвижимия имот. Позовава се на приетото с решение

№**2/15.05.2003г. по гр.д. № 43/2002г. на Четвърто ГО на ВКС, че презумпцията за добросъвестност е оборима, дори и вписването на сделката да е станало преди вписването на исковата молба за установяване на привидността, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид това добросъвестността на ответника подлежи на доказване и оборване в настоящото производство. Неясно е въз основа на какви доказателства съдът е приел, че ответникът не е знаел за привидността на сделката. Смята, че при анализ на фактическа обстановка по делото по категоричен начин се установява оборване на презумпцията за добросъвестност на ответника и знанието му, че придобива от несобственик, което обуславя липсата на транслативен ефект на вещни права и следователно основателност на предявения отрицателен установителен иск. Моли се да бъде взето предвид, че с влязло в сила решение е прогласена нищожността на договор за замяна на ид.ч. от недвижимия имот, обективиран в НА №**, т. 2, рег. №****, д. № *****г. на почм.нотариус М.Й. на нотариус Ив.О., с който И.П. и Т.П. са прехвърлили на „Ф.Г. 73“ ЕООД, 1кв.м. от спорния имот срещу движими вещи, като привиден и прикриващ покупко-продажба. Тази сделка следва да се разглежда в съвкупност със следващата сделка, по силата на която В. Д. В. е придобил същата ид.ч.

Двете сделки са взаимосвързани и целят заобикаляне на закона и неговите собствени права.

Извършени са в много кратък срок и се отнасят до същия 1кв.м.ид.ч. от имота срещу движими вещи-комплект части за вграждане на ТЕСЕ. Всеки участник в гражданския оборот би следвало да е възприел свързаността на сделките и да се усъмни в целта на сключването им и дали правата които получава са придобити от праводателя му. Това следва да има предвид и съдът. Още повече, че двете последователни сделки-замяна и дарение са изповядани при един и същ нотариус, който е бил длъжен да запознае ответника с всички обстоятелства и последици от извършените сделки. Така, при съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че презумпцията за добросъвестност е оборена. Ответникът не би могъл да не знае за симулативността на сделката, с която е придобил права. В конкретния казус не е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и ответникът не е придобил право на собственост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Д. В. ЕГН **********от гр. Варна, ул. „К.Г.К.", № 2А, чрез адв. К.Н., с който заявява, че намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба неоснователна. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Не е допуснал процесуални нарушения. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания.

Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

2

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

С исковата си молба М. Т. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Б.п.", № 1, ет. 7, ап.

28 е предявил иск срещу В. Д. В., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „К.Г.К.", № 2А с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1 кв.м.ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-1898/10.11.2008г., посл. изменение от 09.04.2019г. на ИД на АГКК, целият с площ от 234.00 кв.м., а по документ за собственост 235.00 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Х.С.“, № 7, с номер по предходен план 5, квартал 409, при съседи по кадастрална скица: ПИ с идентификатори **********, -***********, ********** и ************. Твърди, че той е собственик на 1/2ид.ч. от описания недвижим имот. ¼ ид.ч. е придобил по силата на правна сделка-покупко-продажба и след изкупуване, съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, по силата на влязлото в сила решение № 829/28.03.2022г. по гр. дело № ********г. на ВРС, IХ-ти състав.

С това съдебно решение е прогласена нищожността на договора за замяна, обективиран в НА №**, том II, рег. №****, дело № **********г. на пом.нотариус М.Й. на нотариус Ив.О., по силата на който И. и Т.П. са прехвърлили собствеността на 1 кв.м. от собствените си 58.75 % ид. части от процесния недвижим имот срещу движима вещ - комплект части за вграждане ТЕСЕ - казанче, крепежи, изол. и бутон BASE лъскав хром, като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба. След образуването на гр.д. № ********г. по описа на ВРС за прогласяване на нищожността на договора за замяна и договора за продажба на 57.75кв.м.ид.ч., обективиран в НА №**, том II, рег. № ****, дело №*** от 2021 г. на пом.нотариус М.Й. на нотариус Ив.О.., но преди вписването на исковата молба, на 06.10.2021г., дружество заменител-„Ф.Г. 73” Е00Д, ЕИК ********, представлявано от А.М. е извършило дарение в полза на ответника В. Д. В. на 1.00кв.м.ид.ч. от процесния недвижим имот, обективирано в НА №***, т. II, рег. № ****, д. № **********г. на нотариус Ив.О..

Твърди, че договорът за дарение на 1.00кв.м.ид.ч. от ПИ е нищожен, предвид обстоятелството, че дарителят „Ф.Г. 73” ЕООД не е бил собственик на този 1.00кв.м.ид.ч. поради влязлото в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на договора за замяна и продажба на 57.75 ид.ч. С оглед посочения по-горе НА за дарение и вписването на ответника като собственик на 1.00 кв.м. от имота в КК и КР, водени от СГКК - Варна, както и препятстване изработването на ПУП - ПРЗ за бъдещото застрояване, той оспорва правото му на собственост, което обосновава и интереса му от предявяване на установителния иск.

Моли се за уважаване на иска за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от В. Д. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „К.. l-ви ранг Г.К.", № 2А, в който оспорва исковата претенция, като неоснователна. Прехвърлената в негова полза по силата на НА №***, т. II, рег. № ****, д. № **********г. на нотариус Ив.О. 1.00кв.м.ид.ч. от ПИ, преди вписване на исковата молба по гр.д. № 24143/2021г. на ВРС е добросъвестно придобита от него и по аргумент от хипотезата на чл.17, ал.2 от 33Д така придобитите от него права следва да се запазят, тъй като не могат да бъдат засегнати от правните последици на съдебното решение, с което е уважен иска за прогласяване на привидността. Позовава се на ТР № 4/2015г. от 06.11.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 4/2015г. на ОСГК на ВКС. Вписването по принцип има само оповестително действие, с изключение на изрично посочените в закона случаи, в които вписването има и защитно действие, когато законът урежда, че установяването на нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната не може да засегне правата на третите лица, придобити преди вписването на исковата молба. Излага, че предвид обстоятелството, че актът му за собственост, от който произтичат правата му като трето лице-приобретател, е вписан преди датата на вписване на исковата молба, дала повод за образуването на гр.дело № ********г. на РС-Варна, то и правата, които ищецът по същото дело е придобил, не биха могли да му бъдат противопоставени.

По горните съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

3

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в НА №***, т. I, рег. № *****, д.

№ ***********г. на нотариус Св. Д., С.Г.Г. е продала на В.К.Г. и М. Т. К. при равни части следния свой собствен имот: жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Х.С.“, № 7, втори етаж на жилищната сграда, състоящо се от антре, хол, стая, дневна, ниша, килер, клозет и балкон, 1/2ид.ч. от стълбището на сградата, както и 1/4ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот №** по плана на 4-ти м.р., с площ по документ за собственост от 230.00кв.м., при граници: ул. „Х.С.“, имот №**, имот №** и имот №**.

С договор за продажба, обективиран в НА №**, т. I, рег. №***, д. №**/******г. на нотариус Г.И., В.К.Г. и З.ЯГ. са продали на съсобственика си М. Т. К. следния свой недвижим имот: 1/2ид.ч. от самостоятелен обект в сграда- апартамент № 4, с площ от 79кв..м., находящ се в гр. Варна, ул. „Х.С.“, № 7, втори етаж, с идентификатор ***********.1.4, състоящ се от антре, хол, стая, дневна, ниша, килер, тоалет и балкон, 1/2ид.ч. от стълбището на сградата, както и 1/8ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ***********, с площ от 235.00кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори **********, -***********, **********, ************.