Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1923 от 20.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 997/2022
Вид
Определение № 1923
Подписан
20.05.2022
В сила
20.05.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923 гр. Варна, 20.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500997 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10751/05.05.2022г. от Комисия за защита на потребителите, БУЛСТАТ 121516918, представлявано от председателя Димитър Маргаритов Йотов, чрез гл. юк. Н.Недева, срещу Определение № 3041/17.03.2022г. по гр. дело № 2800/2022г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага, че разпореждане № 1816/18.01.2022г., постановено по ч. гр. д. 17954/2021г. по описа на ВРС не е връчено на пълномощника по делото, въпреки наличието на упълномощен представител. Счита също, че като държавно учреждение, връчването на разпореждането е следвало да се извърши на посочения в заявление за издаване на заповед за изпълнение № В-00-406/15.12.2021г. електронен адрес, съгласно чл. 52, ал. 2 от ГПК. Тъй като това не е сторено, срокът за подаване на установителния иск по издадената заповед за изпълнение не е изтекъл, предвид което ВРС незаконосъобразно е прекратил производството. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доколкото производството по гр. д. № 2800/2022г. по описа на ВРС е прекратено преди конституирането на ответник, препис от частната жалба срещу определение № 3041/17.03.2022г. по гр.д. № 2800/2022г. на ВРС не е изпращан на насрещната страна.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 17954/2021г. по описа на ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от Комисия за защита на потребителите, с БУЛСТАТ 121516918, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Врабча“ № 1, представлявано от председателя Димитър Маргаритов Йотов, чрез 1 гл.юк. Н. Недева срещу „Карван“ ЕООД, с ЕИК 203986596, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Фантазия“ № 49, представлявано от Красимира Красимирова Димитрова за сумата от 840.00 лв., представляваща направени от КЗП-РД-Варна разходи за извършено изпитване за проверка и оценка на безопасността на стоките описани в заявлението, за която сума е издадена фактура, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сторените разноски от които 25.00 лв. държавна такса за заповедното производство и сумата от 50.00 лв. представляваща юрисконсулстко възнаграждение, определено съобразно чл. 27 от НЗПП. В заявлението е посочен като пълномощник на заявителя лицето Надежда Димитрова Недева с електронна поща: [email protected]. Към заявлението е приложено пълномощно, видно от което ст. юк Надежда Димитрова Недева , служител в РД за областите Варна, Добрич Шумен Търгавище, Разград и Силистра и служебен адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 112, ет. 4.

Издадена е Заповед № 7166/20.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, която е връчена на длъжника на 23.12.2021г.

На 17.01.2022г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.

С разпореждане № 1816/18.01.2022г., постановено по заповедното производство е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на препис от същото следва да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си, като в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на адреса на управление на КЗП в гр. София с връчител при СРС, чрез юк Мартин Минчев на 28.01.2022г.

На 02.03.2022г. заявителят представя доказателства за предявяването на иск в законния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

ВРС е приел, че разпореждане № 1816/18.01.2022г. е надлежно връчено на 28.01.2022г., поради което срокът за изпълнение е изтекъл на 28.02.2022г. и заведената с вх.

№ 14489/02.03.2022г. искова молба с правно осн. чл. 415 от ГПК е просрочена, поради което с обжалваното определение е върната и производството по гр.д. № 2800/2022г. на ВРСпрекратено.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, а съобразно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят трябва да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК. Според нормата на чл. 38, ал. 2 от ГПК връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване. В чл. 52, ал. 2 от ГПК пък е предвидено, че връчване на държавни учреждения се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.

Посочването на електронен адрес е изискване за редовност на заявлението. Съдът следи за редовността на заявлението, но при непосочване на адрес не е длъжен да дава указания за поправянето му, а го отхвърля. Комисията за защита на потребителите е държавно учреждение и като такова тя е длъжна да посочи електронен адрес. В заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят е посочил такъв. Изрично е посочен и електронен адрес на упълномощения представител. Въпреки това препис от разпореждане 1816/18.01.2022г. не е изпратен, нито на електронната поща на заявителя, нито на пълномощника му.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ГПК е императивна. На заявителя-жалбоподател е следвало да бъде връчен препис от разпореждане

№ 1816/18.01.2022г. на посочената от него електронна поща. Доколкото това не е сторено, следва да се приеме, че връчването не е надлежно извършено. Срокът за изпълнение на разпореждане № 1816/18.01.2022г. не е започнал да тече, респективно не е изтекъл до датата на подаване на исковата молба вх. № 14489/02.03.2022г. Образуваното по нея производство е допустимо.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение на ВРС следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3041/17.03.2022 г. по гр.д. № 2800/2022 г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3