Определение № 712 от 26.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Благоевград, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500589 по описа за 2024 година

Производството пред БлОС е образувано по реда на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, по частна жалба подадена от „Е.П.“ ЕАД срещу Определение №421/16.05.2024г., постановено по гр.д. №1231/2023г. на РС-П., с което е оставено без уважение искането м у за изменение на Решение № 127/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1 231/2023 г. по описа на Районен съд град П. в частта досежно разноските.

Жалбоподателят сочи, че са възразила срещу адвокатското възнаграждение от 600 лв., което по размер е почти колкото цената на иска.

Изводите на РС са в противоречие с Решение от 25.1.2024 . на СЕС по дело С438-22г., с което се приема, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна. Счита, че присъдения размер не е обоснован и справедлив, тъй като не се държи сметка освен за величината на защитавания интерес по делото, така и за обема и сложността на извършената дейност от процесуалния представител. Не са отчетени, че не следва да се начислява възнаграждение и по иска досежно лихвата, тъй като по отношение на него не са извършвани никакви отделни процесуални действия за защита. Извършената работа от процесуалния представител на ищеца се свежда до изготвяне на формална искова молба, с която са предявени искове за недължимост на суми по изпълнителен лист, поради погасителна давност и осъщественото представителство в едно открито с.з.

1

Моли да се отмени атакувания акт и се присъди възнаграждение за адвоката в по-нисък размер.

Насрещната страна не изразява становище по жалбата.

Подадената по реда на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК частна жалба, БлОС счита за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За преценка на основателността й съдът взе предвид следното:

С постановеното решение РС-П. е признал за установено в отношенията между Д. С. Г. и „Е.П.“ ЕАД, че за дружеството не съществува правото на принудително изпълнение за паричните притезания по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 872/2009 г. по описа на Районен съд град П., за сумите: 633,69 лв. – главница; 50,93 л в. –законна лихва; 83 лв.разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 427/2023 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 70 РС е осъдил е ответникът „Е.П.“ ЕАД да заплати на Д. С. Г. съдебни разноски в размер на 727 лв., като видно от мотивите от тях 600 лв. са за платен адвокатски хонорар.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Е.П.“ ЕАД за намаляване на адвокатското възнаграждение.

РС е посочил, че е определил възнаграждението като е съобразил чл.7, ал.1, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразил е фактическата и правна сложност на делото, поради което е присъдил адвокатско възнаграждение в минимален размер от 600 лв.

БлОС счита определението за незаконосъобразно.

Видно е, че по делото е предявен иск за признаване за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение за парични притезания по издаден изпълнителен лист; същото е приключило в едно с.з.; по делото не са събирани многобройни писмени доказателства, нито доводите са изискали обсъждане на спорни факти предвид, че ответната страна е направила изявление, че неоспорва фактите. Посоченото е основание да се приеме, че делото е без фактическа и правна сложност, поради което и 2 определеното за присъждане адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лв., което е повече от половината от интереса по делото, БлОС счита за незаконосъобразно.

В случая не следва да се прилага правилото на чл. 2, ал. 5 от от Наредба № 1/9.4.2004 г., защото това би довело до нарушаване на критериите залегнали в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението, предвид че съобразно тезата на ищеца на преценка спрямо всяко вземане по изпълнителния лист подлежат едни и същи факти, както и че след като вземането е установено със съдебно решение, то давността е всякога 5 години - чл. 117, ал. 2 ЗЗД . За спазване изискването на закона – на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. - за обоснован и справедлив размер, възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, като това е важимо и при определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото не цената на иска определя минималния размер възнаграждение като обоснован и справедлив по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв.

В тази връзка в допълнение по отношение на визираните в Наредбата размери /съобразени от РС/, ще следва да се отбележи Р. 3325/19.3.23 г. на ВАС по адм.д. № 10070/22 г., на 3-то о., в което се цитира т. 47 от решение на СЕС от 23.11.2017 г., по съединени дела С- 427 и С. 428 /16 относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според което „… разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерии, който би могъл да гарантира , че определените от Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес.

…“ Заключава ВАС, че това потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.; както и че при противоречие на подзаконов нормативен акт със закон следва приложение на чл.15,ал. 3 ЗНА.

БлОС съобрази и практиката на ВКС към настоящия момент, според която Наредбата №1/09.04.2004 г. за минималните размера на адвокатските 3 възнаграждения не е задължителна за съда, като визираните в нея минимални размери могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. При определянето им се преценява цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Посоченото се приема от ВКС след Решение на СЕС от 25.1.202 4 г. по дело С-438/22 г. В решението на СЕС /което съгл. чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата / е постановено, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В настоящия казус при извършването на дължимата преценка на обстоятелствата относими за размера на възнаграждението, за което по-горе в акта се изложиха съображения, въззивният съд счита, че определяното му на 250 лв. е адекватно и справедливо на извършената по конкретното дело работа от адвоката.

Поради изложеното определението на първоинстанционния съд, с което не е уважена молбата на жалбоподателя да намали възнаграждението на адвоката следва да се отмени като незаконосъобразно и се уважи като се постанови изменение на решението в частта досежно разноските като след намаляване на присъденото възнаграждение от 600 лв. на 250 лв. общата сума за разноски, която се дължи на ищеца възлиза на 375 в. /125 лв.+250лв. за адв. възнаграждение/.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя

Определение №421/16.05.2024г., постановено по гр.д.

№1231/2023г. на РС-П., с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 127/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1 231/2023 4 г. по описа на Районен съд град П. в частта досежно разноските и вместо това постановява:

Изменя Решение № 127/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1 231/2023 г. по описа на Районен съд град П. в частта досежно разноските като намалява сумата за разноски, която „Е.П.“ ЕАД е осъден да заплати на Д. С. К. от 700 лв. на 375 в. /125 лв.+250лв. за адв. възнаграждение/ Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5