Решение № 1353 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2304/2024
- Вид
- Решение № 1353
- Подписан
- 06.12.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1353 гр. Варна, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба № 20833/26.08.2024г. от Г. М. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Рудозем, *************, чрез адв. С. К. срещу насоченото изпълнение върху несеквестируемо имущество, а именно налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение.
Посочва, че съдебният изпълнител при налагане на запор върху банковите сметки, не е изпълнил задължението да изиска информация от банката за произхода на паричните средства. Паричните средства в банковата и сметка са от трудово възнаграждение и поради размерна на работната заплата от 730 лв. са несеквестируеми.
Посочва, че вероятно съдебният изпълнител е разпоредил инкасиране на несеквестируеми парични средства. Докато е изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвора в Сливен е била изрядна, което не може да се каже за съдлъжника - съпроцесник по делото за което е осъдена.
Моли да се отмени разпореждане на ДСИ М. за инкасиране на сумата от 730 лв., преведени по банковата сметка ДИС, като да се задължи ДСИ М., да върне обратно по банковата сметка на длъжника неправомерно инкасираната сума от 730 лв.
В срока по чл. 436, ал.2 от ГПК, както и към настоящия момент, взискателят А. С. Б. не е депозирала становище.
На основание чл. 436, ал.3 от ГПК, ДСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата.
1
За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №6147/2022 г. на СИС при ВРС е образувано на 16.09.2022 г., след като ИД 1149/2021г. по описа на ЧСИ С.К с район на действие ОС - Велико Търнова е изпратено ДСИ М. за продължаване на изпълнителното производство. То е образувано на основание изпълнителен лист № 34 от 26.07.2001 г., по НОХ дело 34/2000г. на Варненски военен съд, по силата на който Е.Е.А, Г. М. Д. и М.Й.М са осъдени да заплатят солидарно на С.Я.Н сумите от 1 341.40лв. вреди от престъпление и 315 лв. деловодни разноски и изпълнителен лист № 34 от 26.07.2001 г., по НОХ дело 34/2000г. на Варненски военен съд, по силата на който Г. М. Д. и М.Й.М са осъдени да заплатят на солидарно на С.Я.Н сумата от 10 000.00лв. неимуществени вреди от престъпление.
На основание чл. 429 от ГПК на мястото на взискателя С.Я.Н е конституирана А. С. Б..
На 09.08.2024г. на Г. Д. е наложен запор на сметките й в „Юробанк България“ АД.
На 12.08.2024г. на жалбоподателката ДСИ е наложил запор на трудовото и възнаграждение получавано от ЕТ „ Реми -90-Методи Лошев“.
И по двата наложени запора на Г. Д. не са постъпили съобщения по чл.
508 от ГПК, като и по двата наложени запора няма постъпление на парични средства по изпълнителното дело. Лично от жалбоподателката по ИД №6147/2022 г. на СИС при ВРС не са извършвани плащания.
По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице - длъжник по изпълнителното дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Съобразно нормата на чл.446 ал.1 ГПК трудовото възнаграждение, а и всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми.
Изцяло несеквестируемо е възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната работна заплата /чл.446 ал.1 ГПК/. Запор обхваща само секвестируемата част, която се определя според величината на дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски /чл.446 ал.2 ГПК/ и обстоятелството дали длъжникът има деца, които издържа.
В случая съденият изпълнител в запорното съобщение до работодателя е посочил, че то се отнасят само за секвестируемата част от трудовото възнаграждение. В запорното съобщение до банката също е отбелязано, че не се отнася за несеквестируеми вземания.
От наложените запори на Г. Д. не са постъпвали никакви парични постъпление, следователно не са насочени срещу несеквестируемо вземане.
От жалбоподателката по изп. д. №6147/2024 г. по описа на СИС при ВРС, не е постъпвала сума от 730 лв., от наложения й запор на банковата сметка, 2 следователно такава сума не следва да се връща.
О оглед на изложеното жалба № 20833/26.08.2024г. от Г. М. Д. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 20833/26.08.2024г. от Г. М. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Рудозем, *************, чрез адв. С. К. срещу насоченото изпълнение върху несеквестируемо имущество, а именно налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3