Определение № 260 от 19.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500133 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 15030/10.12.2025 г. от "***************" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, бул. "България" № 81В, чрез пълномощника юрисконсулт Павлина Цветкова, срещу Определение № 1319 от 27.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 191 от 26.02.2025г., издадена по ч.гр.д. № 467/2025г. по описа на Районен съд – Кюстендил срещу Ц. Й. Х., ЕГН ********** и прекратено производството по ч.гр.д. № 467/2025г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

В частната жалба е посочено, че в указания от съда срок заявителят е подал пред СРС искова молба за установяване на вземанията по заповедта, въз основа на която е образувано гр.д. № 49893/2025г. по описа на СРС, 180 състав. Счита, че по отношение на заповедния съд са изпълнени всички необходими процесуални действия по уведомяване за предявения иск, като е изпратена чрез ЕПЕП нарочна молба на 24.10.2025г.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна Ц. Й. Х. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като в рамките на законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид постъпилата оплакванията в частна жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.

1

Заповедното производство е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК от „***************“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от ХР.М. и П.В., чрез пълномощника юрк.

ЕЛ.Ц., съдържащо искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Ц. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, ул. „Емил Марков“ № 28, за следните суми: 1000 лева главница по Договор за потребителски кредит № 275590, сключен на 20.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ц.

Й. Х., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. на цесионера „***************“ ЕООД, 274.28 лева – дължима възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019г. до 20.02.2020 г., 1341.72 лева - дължима договорна неустойка по чл.6.2 от договора а кредит, 303.46 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 21.01.2025 г., 397.03 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането съгласно тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /11.02.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сторените от заявителя съдебни разходи в заповедното производство, а именно: 66.33 лева - платена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 991/26.02.2025 г. по ч.гр.д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил заповедният съд е счел искането за частично основателно като е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ц. Й. Х. за следните суми: 1000 лева главница по Договор за потребителски кредит № 275590, сключен на 20.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ц. Й. Х., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. на цесионера „***************“ ЕООД, 274.28 лева – дължима възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., 303.46 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /11.02.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата, 31.56 държавна такса съобразно уважената част от претенцията и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. С разпореждането заявлението на „***************“ ЕООД е отхвърлено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК против длъжницата за сумите: 1341.72 лева - дължима договорна неустойка по чл.6.2 от договора а кредит и 397.03 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането съгласно тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, както и в частта, с която се претендира разликата от присъдените 50 лева до претендираните 100 лева юрисконсултско възнаграждение и в частта над присъдената държавна такса от 31.56 лева до претендирания размер от 66.33 лева.

Издадената за уважените суми заповед № 191/26.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С Разпореждане № 4775/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 467/2025 г. заповедният съд е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК възможността му да предяви в едномесечен срок от уведомяването пред Районен съд – Кюстендил иск за установяване съществуването на вземането си по издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК като депозира искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса и представи по делото доказателства, че е предявил исковете си в срок. На заявителя са указани последиците от неизпълнение на така дадените указания, а именно - че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена и делото прекратено.

Съобщението с така постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 14.10.2025 г. Срокът за предявяване на иска, съгласно по чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 60, ал. 3 ГПК, е изтекъл на 14.11.2025 г. /работен ден/.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1319 от 27.11.2025 г.

2 заповедният съд, констатирайки, че заявителят не е предявил иск относно вземането си в законоустановения срок, е счел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, като е обезсилил издадената заповед за изпълнение и прекратил производството по делото.

От служебно извършена проверка в ЕИСС се установява, че на 24.10.2025 г. по ч.гр.д.

№ 467/2025 г. е депозирано единствено заявление вх.№ 12777/24.10.2025 г. за достъп до електронни съдебни дела или електронно призоваване, към което е прикачено пълномощно на Борис Димчев Тихолов.

Настоящия състав счита, че частната жалба е основателна, а определението, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение се явява неправилно и следва да се отмени по следните съображения:

В частната жалба заявителят е посочил, че е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед по ч. гр. д № 467/2025 г., по описа на Районен съд – Кюстендил. Уточнил е, че искът е депозиран пред СРС и по него е образувано гр. д. № 49893/2025 г.

С измененията и допълнения в чл.415, ал. 5 ГПК, публикувани в ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 01.07.2025 г. е възложено на съда да следи служебно за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението. Целта е да се постигне пълна дигитализация на заповедните дела. Видно от мотивите на законопроекта към Закона за изменение и допълнение на ГПК, внесен в Народното събрание на 18.07.2024 г. /с който е прието посоченото допълнение/, това задължение е обусловено от електронната форма на заповедните дела, при която заповедният съд следва да получава по служебен път информация за образувано исково дело. С това отпада и необходимостта заявителя да доказва този факт, като непредставянето на доказателства от негова страна няма да е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

При служебно извършена проверка относно движението и хода на делото в деловодната програма на ЕИСС, настоящият състав установи следното: действително пред СРС е образувано на 24.10.2025 г. гр. д. № 49893/2025 г. по подадена от „***************“ ЕООД искова молба вх. № 347358/24.10.2025 г., насочена против Ц. Й. Х., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземания по договор за потребителски кредит № 275590, сключен на 20.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ц. Й.

Х., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. на цесионера „***************“ ЕООД, а именно: 1000 лева главница, 274.28 лева – дължима възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., 303.46 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /11.02.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата, Т. е. налице е пълна идентичност на страните и предмета на заповедното и исковото дело. В исковата молба изрично е посочено, че се подава във връзка с получено разпореждане № 4775/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 467/2025 г. на Районен съд – Кюстендил.

На 28.10.2025 г. е направено "свързване"/обединяване на образуваното гр. д. № 49893/2025 г. по описа на СРС с ч. гр. д. № 467/2025 г. на Районен съд - Кюстендил 3

/заповедното дело/, което е проследимо в "Движение на делото", както и в "Ход на делото" и „Свързани дела“ във всяка една електронна папка на посочените дела.

Настоящият състав като взе предвид обективно предприетите от заявителя действия по своевременно предявяване на вземанията му по исков ред, в рамките на законоустановения преклузивен срок, намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1319 от 27.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4