Решение № 3357 от 03.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3357 гр. /.../, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110160056 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 72745/20.10.2021 г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против наследниците на Т. С. Б., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.

С разпореждане № 25642/22.10.2021 г., постановено в настоящото производство, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, в двумесечен срок от получаване на препис от разпореждането, с писмена молба с препис за насрещната страна да индивидуализира надлежно ответниците, срещу които предявява исковите претенции, с посочване на три имена, ЕГН и адрес за призоваване, както и да посочи какви суми по всеки иск претендира от всеки от ответниците, като представи съответен брой заверени преписи от исковата молба и доказателствата към нея за връчване на насрещните страни, и внесе по сметка на СРС държавна такса за предявените обективно и субективно съединени искове, съобразно броя и цената на същите.

С молба от 23.12.2021 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил като ответници по делото С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к.

/.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33, М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 8 и П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33, и е 1 направил искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца /всеки от тях по 1/3 част/ суми, както следва: 1/ сумата от 3124,18 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.

А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 466,89 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,00 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за имот, представляващ ап.

33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че ответниците /респективно техния наследодател Т. С. Б./ е била клиент на топлинна енергия за битови нужди, през заявения в исковата молба период и за посочения от ищеца топлоснабден имот. Навеждат се съображения, че ответниците /респективно техния наследодател Т. С. Б./ са използвали доставяна от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услуга дялово, като не са погасили задълженията си и са изпаднали в забава по отношение изпълнението на същите.

Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ АД. В тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, не са депозирани отговори на исковата молба от името на ответниците в производството.

2

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от името на ответника П. Г. Б., чрез адвокат П., преупълномощен от назначения на ответника Б. в производството особен представител – адвокат Д. М. Г. – САК, е изразено становище, с което се оспорват предявените срещу ответника П. Г. Б. искове. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищцовото дружество. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника П. Г. Б. с предмет продажба и доставка на топлинна енергия в процесния имот, през заявения в исковата молба период.

Оспорва се техническата годност на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от името на ответника С. Г. Б., чрез адвокат П., е изразено становище, с което се оспорват предявените срещу ответника С. Г. Б. искове. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищцовото дружество. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника С. Г. Б. с предмет продажба и доставка на топлинна енергия в процесния имот, през заявения в исковата молба период. Оспорва се техническата годност на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от името на ответника М. Г. С., чрез адвокат П., е изразено становище, с което се оспорват предявените срещу ответника М. Г. С. искове. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищцовото дружество. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника М. Г. С. с предмет продажба и доставка на топлинна енергия в процесния имот, през заявения в исковата молба период. Оспорва се техническата годност на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за 3 обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със 4 собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите 5 в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.