Решение № 598 от 06.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Казанлък, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510103273 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано на 14.10.2024 г. изпълнително дело №20247650403107/2024 г. по описа на ЧСИ Г. И., рег.№ 65 към КЧСИ, с район на действие ОС– Стара Загора. Установил, че изпълнителното основание бил издаден Акт с №562-МИ-1/16.12.2021 г. на Община Казанлък за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, в който се констатирало задължение за местни данъци и такси по повод имот, деклариран на него през 1998 г. в с.Р.. В периода на проверката били обхванати задължения от 2012 г. до 2021 г. Този акт не му бил връчен за запознаване, а бил приложен след процедура по чл.32 ДОПК -връчен чрез фикция. Прието било, че актът влязъл в сила на 30.07.2024 г. Надлежността на връчването не била предмет на настоящото дело. За пръв път научил за задълженията след наложен запор върху банковата му сметка по изпълнителното дело. След това на 02.12.2024 г. получил покана за доброволно изпълнение. От акта към поканата за доброволно изпълнение установил, че освен всичко друго били включени и задължения: За Данък върху недвижимите имоти – недвижим имот с партиден №**********001, с адрес на имота 6171, с.Р., представляващ земя: За 2012 г. в размер на 3.72 лв., както и лихва в размер на 5.05 лв. за периода от 01.03.2012 г. до 13.12.2024 г.; За 2013 г. в размер на 3.72 лв., както и лихва в размер на 4.67 лв. за периода от 01.03.2013 г. до 13.12.2024 г.; За 2014 г. в размер на 3.72 лв., както и лихва в размер на 4.29 лв. за периода от 01.03.2014 г. до 13.12.2024 г.; За 2015 г. в размер на 3.72 лв., както и лихва в размер на 3.92 лв. за периода от 01.03.2015 г. до 13.12.2024 г. или общо – 14.88 лв. – данък върху недвижим имот за периода от 2012 г. до 2015 г., както и обезщетение за забава в размер на 17.93 лв. за времето от възникване на задължението до датата на предявяване на настоящия иск. Такса за битови 1 отпадъци за същия имот: За 2012 г. била в размер на 7.43 лв., както и лихва в размер на 10.09 лв. за периода от 01.03.2012 г. до 13.12.2024 г.; За 2013 г. в размер на 7.43 лв., както и лихва в размер на 9.33 лв. за периода от 01.03.2013 г. до 13.12.2024 г.; За 2014 г. в размер на 7.43 лв., както и лихва в размер на 8.58 лв. за периода от 01.03.2014 г. до 13.12.2024 г.; За 2015 г. в размер на 7.43 лв., както и лихва в размер на 7.82 лв. за периода от 01.03.2015 г. до 13.12.2024 г. или общо – 29.72 лв. – такса за битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2015 г., както и обезщетение за забава в размер на 35.28 лв. за времето от възникване на задължението до датата на предявяване на иска. Общото задължение, върху което взискателя не разполагал с право на принудително изпълнение било в размер на 97.81 лв. След като производството било образувано пред ЧСИ се прилагали правилата по ГПК – чл.163, ал.4 от ДОПК.

Съдебният изпълнител не разполагал с компетентност да установи изтичането на погасителна давност, поради което бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, който следвало и от наличието на образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. И., рег.№765. Позовава се на чл.171, ал.1 от ДОПК, че публичните задължения, каквито били процесните, се погасявали с 5-годишен давностен срок, който започвал да тече от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която следвало да се плати. В чл.171, ал.2 от ДОПК била предвидена абсолютна давност за публичните задължения- 10 годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността. Позовава се на чл.171, ал.3 от ДОПК, че лихвите за публичните вземания се погасявали по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал.1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. Към датата на образуване на изпълнителното дело- 14.10.2024 г. изтекла абсолютната погасителна давност за вземанията за данък и такси от 2012 г. и 2013 г., последните от които изтекли на 01.01.2024 г. В това били погасени и всички задължения за лихви като публичният орган не спазил задължението си да отпише тези вземания служебно по смисъла на чл.173, ал.2 от ДОПК. За вземания от около 200 лв. се образувало изпълнително производство с нарочно искане за възбрана върху апартамент, само за да се привържела местна компетентност на съдебния изпълнител по чл.427, ал.1, т.1 от ГПК, а постоянният и настоящият му адрес били в гр.София. Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане – чл.172, ал.2 от ДОПК и за да се прекъсне, давността не следвало да е изтекла преди това. Така както можело да прекъсва само неизтеклата давност.

Давността на всички задължения до 2015 г. включително, която започвала да тече от 01.01.2016 г., била погасена към 02.01.2021 г. Актът за установяване на публичното вземане бил от 16.12.2021 г. и към момента на образуване на изпълнително производство тези вземания също са били с изтекла погасителна давност. След образуване на делото установил, че сумите били събрани по изпълнително дело №2024765040 3107/2024 г. по описа на ЧСИ Г.

И., рег.№765 към КЧСИ, с район на действие ОС – Стара Загора и то приключило по смисъла на чл.433, ал.2 от ГПК, което налагало промяната в предмета на делото и нуждата от осъдителен диспозитив, тъй като производството по чл.439 от ГПК не съдържало основание за издаване на обратен изпълнителен лист. Позовава се на разясненията, дадени в 2

Определение №130/24.07.2017 г. по ч.гр.д.№756/2017 г. на ВКС, II г.о. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Казанлък, с ЕИК:000817778 да върне на Г. И. Г., с ЕГН-********** сумите: 14.88 лв. данък върху недвижим имот с партиден №**********001, с адрес на имота 6171, с.Р., за периода от 2012 г. до 2015 г., 29.72 лв. такса за битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2015 г. за същия имот, 17.93 лв. лихви за забава за времето от възникване на вземанията за данък върху недвижим имот в периода от 2012 г. до 2015 г. до 18.12.2024 г., 35.28 лв. лихви за забава за времето от възникване на вземанията за такса за битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2015 г. до 18.12.2024 г., или общо сумата от 97.81 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на вземанията, произтичащи от Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №562-МИ-1/16.12.2021 г. на Община Казанлък, във връзка с които е било образувано изпълнително дело №20247650403107/2024 г. по описа на ЧСИ Г. И., рег.№765 към КЧСИ,поради погасяването им по давност.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за недопустим и за неоснователен. Ищецът дължал данъци за имота, който притежавал и с години не заплащал. Имотът бил деклариран през 1998 г. и за периода от време не била подадена декларация за освобождаване от такси, както и искане за отписване на публични общински вземания, погасени по давност на основание чл.173 вр. с чл.171 от ДОПК.

След като административния орган изчерпил правомощията си да събере вземанията по реда на ДОПК, и изпълнил цялата процедура по установяване на вземането като няколкократно било ходено до дома на ищеца с цел връчване на акта за установено данъчно задължение №562-МИ-1/16.12.2021 г. и същият не бил открит на адрес бил приложен чл.29 от ДОПК и се приемало, че актът е връчен. След изчерпване на процедурата по ДОПК, административният орган започнал производство по принудително събиране на вземанията пред ЧСИ. Дължимите суми били събрани по реда на ГПК чрез ЧСИ Г. И.. Ищецът не подал възражение срещу предявените суми. Следвало да се има предвид, че суми, заплатени след изтичане на давностния срок за тяхното принудително събиране не подлежали на връщане, тъй като били дължими. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приетите по делото заверени копия на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20247650403107 по описа на ЧСИ Г. И., рег.№765 на КЧСИ и Акт №562-МИ-1/16.12.2021 г., издаден от Община Казанлък, Дирекция "МП" е видно, че въз основа на влезлият в сила на 30.07.2024 г. акт за установяване на задължения, издаден на основание чл.107, ал.3 ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ по подадена декларации по чл.14 от ЗМДТ с установени данъчни задължения на Г. И. Г. в общ размер 288.63 лв. е било образувано изп.д.№3107/2024 г. по описа на ЧСИ Г. И. рег.№765 на КЧСИ.

От писмо-становище вх.№4067/10.03.2025 г. на ЧСИ Г. И., по изп.д.

№3107/2024 г. с длъжник Г. И. Г. и взискател Община Казанлък, образувано на 22.10.2024 г. е събрана сума в общ размер 685.44 лв., от която: на Община 3

Казанлък са били преведени: 69.87 лв. данък недвижими имоти /37.20 лв.главница и 32.67 лв. лихви към 22.11.2024 г.-датата на постъпване на сумата по специална сметка на ЧСИ/; 144.97 лв. такса битови отпадъци /89.16 лв. главница и 55.81 лв. лихви към 22.11.2024 г.-датата на постъпване на сумата по специална сметка на ЧСИ/; 4.80 лв. платени от Община Казанлък разноски съгласно чл.31 от ТТРЗЧСИ; на НАП са били преведени 187.71 лв. за публични задължения на длъжника съгласно удостоверение изх.

№220372404580769/29.10.2024 г. на ТД на НАП, присъединени на основание чл.458 от ГПК; преведени на ЧСИ са 278.09 лв. такси и разноски съгласно т.1, т.2, т.5, т.4, т.9, т.10, т.3, т.31 и т.26 от ТТРЗЧСИ. От съобщение изх.

№146577/19.12.2024г. на ЧСИ Г. И. се установява, че изпълнителното дело е прекратено поради пълно погасяване на задълженията на длъжника Г. И. Г..

В доклада по делото е прието за безспорно, че претендираните суми са събрани по изп.д.№3107/2024 г. по описа на ЧСИ Г. И. с район на действие ОС-Стара Загора и задълженията за местни данъци и такси от 2012 г. до 2016 г. са погасени по давност.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК.

Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл.171, ал.2 от ДОПК урежда т.н. абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение /погасяват се всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изброени специални хипотези/. Тъй като давността не се прилага служебно, то изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, вкл. като заяви искане за отписване на задължението по чл.173, ал.1 от ДОПК. Законът не съдържа легално определение на понятието “отписване“ на данъчно задължение, поради което отчитайки и общоприетото значение на думата “отписвам“ следва, че в контекста на чл.173, ал.1 от ДОПК "отписване" е заличаване или изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност след направено от длъжника възражение за това. Отписване на вземанията, в случая по чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК може да бъде извършено само от орган, който е част от структурата на общинската администрация, тъй като задълженията са към общината. Компетентен да се произнесе по искането е органът, който ръководи съответното производство. В производството по установяване на данъчни задължения това е органът по приходите, съответно горестоящият му административен орган -ръководителят на звеното за местни приходи с оглед чл.4, ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.152, ал.2 от ДОПК. В производство по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК компетентен да се произнесе по искането по чл.173, ал.1 от ДОПК, на 4 длъжник е публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция- арг. чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.266, ал.1 от ДОПК.