Решение № 220 от 24.03.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

220

24.03.2023 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №212 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на А.Р.Е. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/04/1/01504/3/01/04/01 с изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен – постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснован.

Излага съображения, че АУПДВ бил издаден от некомпетентен орган, предвид липсата на данни за делегиране на правомощия от Изпълнителния директор с нарочна заповед, поради което бил нищожен.

Актът бил немотивиран, както от фактическа, така и от правна страна. Като основен мотив за издаването му се сочело неспазване на задължение на ползвателя по чл.16, ал.1, т.1 от договора за предоставяне на подпомагане, вр. чл.24, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. В жалбата се цитират посочените в чл.24, ал.1 от Наредбата три способа за доказване изпълнението на посочения ангажимент и се твърди, че в акта липсвали каквито и да било мотиви по отношение на някой от тези способи, както и че към заявките за плащане жалбоподателят бил представил надлежни доказателства за размера на обработваната земя, съгласно Наредбата.

Жалбоподателят оспорвал констатациите в контролен лист от проверка на място, извършена на 29.03.2021 г., твърди, че протокол или контролен лист от такава проверка никога не му бил връчван и той нямал възможност да възрази срещу изводите на проверяващите. Възразил бил срещу констатациите в контролен лист от проверка на място, извършена на 28.04.2021 г., като към възражение вх.№01-262-6500/59 от 26.05.2021 г. бил приложил констативен протокол от старши научен сътрудник по земеделие, инж.агроном А. Т. Т.. Административният орган оставил без последствие изричното му искане за извършване на допълнителна задълбочена проверка на насажденията, а бил извършен само допълнителен административен анализ, касаещ проверката на място. В АУПДВ липсвали мотиви как е получен посоченият в акта процент на намаление на насажденията от арония – 52,66%. Липсвали каквито и да било мотиви относно начина, по който е установено, че „техническите характеристики и/или капацитетът на активите не съответства на размера на действително обработваната от ползвателя земя предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от договора за предоставяне на помощта“. В АУПДВ формално били споменати и други договорни разпоредби, които административният орган считал за нарушени, без да са изложени каквито и да било мотиви относно фактите и обстоятелствата, довели административния орган до извода за допуснато нарушение. Не се посочвало в какво конкретно се изразява съответното нарушение – кои са закупените по проекта активи, които не се използват по предназначение, или кои са дейностите, посочени в бизнес плана, които не се изпълняват. Това препятствало правото на защита на жалбоподателя. Същият твърди, че бил изпълнявал и продължавал да изпълнява точно всичките си задължения по договора за подпомагане, в това число и поддържал необходимия размер обработвани площи с арония, и използвал всички придобити по проекта активи по предназначение.

В жалбата се твърди, че незаконосъобразно бил определен размера на сумата за възстановяване.

Административният орган се позовавал на Методика по чл.48, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., която се споменавала формално, липсвало посочване на пълно наименование, дата на издаване и електронен адрес, на който същата е публикувана, а единствената публикувана на електронната страница на ДФЗ Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, била обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение №6808 от 08.06.2021 г. по адм.дело №9424/2019 г. на Върховен административен съд, обнародвано в Държавен вестник бр.32 от 16.04.2021 г., т.е. много преди откриване на процесното административно производство. В АУПДВ липсвало ясно посочване на нормативната разпоредба, която дава основание на административния орган да наложи административна санкция, респективно да иска възстановяване на вече изплатено финансиране, както и нормативната разпоредба, която регламентира начина, по който се изчислява размера на тази санкция, или сума за възстановяване.

Всъщност от АУПДВ не ставало ясно дали административният орган налагал санкция, или определял административна мярка за възстановяване на изплатено финансиране.

В оспорения АУПДВ липсвали каквито и да било мотиви, обосноваващи наличието на някое от конкретно изброените в чл.49 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. правни основания за отказ или възстановяване на финансова помощ.

Твърди се, че с частта му по т.1 от диспозитива на оспорения акт се отказвало изплащането на финансова помощ по заявка за междинно плащане №26/04/1/0/01504/2/01 от 07.05.2019 г., с което на практика административният орган отменял предходен влязъл в и сила административен акт, с който същата заявка за плащане била одобрена и на жалбоподателя било изплатено междинно плащане в размер на 238 714,15 лв., без да са изложени мотиви за наличието на обстоятелства по чл.99 и сл. от АПК, които да обосновават отмяната на влязъл в сила административен акт. Сочи се, че като смесил двете самостоятелни производства – по верифициране/одобряване на заявки за междинно и окончателно плащане и по издаване на АУПДВ във връзка с установени нарушения, административният орган нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като от акта не можело да се установи еднозначно мотивите за всяко от тях.

Претендира се обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявката на жалбоподателя за окончателно плащане №26/04/1/0/01504/3/01 от 05.03.2021 г.

Ответникът, Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.12.2017 г., на основание чл.42, ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №03-РД/4579 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, между Държавен фонд „Земеделие“ гр.С., и А.Р.Е., като ползвател, е сключен Договор №26/04/1/0/01504/18.12.2017 г., съгласно който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г., за изпълнение на одобрен проект №26/04/1/0/01504 „Създаване на 168,048 дка интензивна лавандула, 156 дка интензивна арония и закупуване на специализирана земеделска техника“. Първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 567 022,00 лв. съгласно Приложение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т.2 от приложенията към договора, и представлява 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.

Според чл.2, ал.1 и ал.2 от Договора, фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и относимите нормативни актове и актове от правото на Европейския съюз, като при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз, фондът прилага съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова помощ, съответно – за възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ, предвидени в този договор и приложим нормативен акт.

В чл.9, ал.1, т.т.1 – 15 от Договора са изброени обстоятелствата, при наличието на някое от които фондът има право да откаже пълно или частично плащане на финансовата помощ по подадена от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ.

Към договора са подписани анекси, като с Анекс I от м.11.2018 г. (нечетлива дата) първоначално одобрената финансова помощ се променя в размер на 567 020,48 лв. и се създава нов текст на чл.16, ал.1 от Договора, със следното съдържание:

„За периода от датата на сключването на този договор, а когато е неприложимо – от въвеждане на инвестицията в експлоатация, (до) изтичане на срока по чл.6, ал.5 от договора, ползвателят се задължава и да: т.1 обработва и доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., земеделска земя в общ размер на 301,7 дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група I, съгласно Приложение №4 към договора в общ размер от 0 дка и една или няколко култури от група II, съгласно Приложение №4 в общ размер от 301,7 дка.“

С Анекс V от 13.01.2021 г. се одобрява нова Таблица за одобрените разходи (Приложение 1) към договора, в т.11 от която е одобрен разход за Създаване на насаждение от арония – машинно-тракторни услуги, а с Анекс VI от 01.02.2021 г. се изменя чл.6, ал.1 от Договора, като ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на този договор в срок до 31.03.2021 г.

Представена е

Заявка за плащане – междинно с №26/04/1/0/01504/2/01 от дата 07.05.2019 г., за сумата 238 714,16 лв., от земеделски производител А.Р.Е., върху която е отразено, че е платена.

На 05.03.2021 г. земеделският производител А.Р.Е. е подал Заявка за плащане – окончателно по Договор за финансово подпомагане №26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г., с №2641001504301/05.03.2021 г., за сумата 328 306,33 лв., в която е декларирал, че цялата инвестиция е завършена, и към която са приложени изброените документи.

По делото са приложени многобройни документи във връзка с инвестицията, включително: Договор от 14.01.2020 г. между ЗП А.Р.Е. като купувач и „Ибър – СТ“ ЕООД, гр.В., като продавач, за закупуването на овощен посадъчен материал – разсад „Арония“, сорт „Черноплодна“ в количество 45 255 бр., с фирмен документ за качеството на овощния посадъчен материал, фактура за заплащането му с дата 09.11.2020 г. и Приемо-предавателен протокол от 09.11.2020 г. за предаването му между страните по договора; Договор от 10.10.2018 г. между ЗП А.Р.Е. като възложител и „Бестер“ ЕООД, гр.С., като изпълнител, за извършването на механизирани, ръчни услуги, във връзка със създаване на трайни насаждения арония – 301,7 дка в землището на с.Л., с.Й., с.Г. Д., общ.Л., по проект и одобрен технологичен порядък на възложителя, ведно с Приложение 1 – Технологична карта (количествено стойностна сметка) за механизирани и ръчни дейности, фактури за плащане от 21.02.2020 г., 24.02.2020 г., 01.10.2020 г., 32.12.2020 г., Приемо-предавателни протоколи от 01.10.2020 г. и от 23.12.2020 г. за приемане на извършена работа на изброени дейности (включително трасиране и почистване на терена, подравняване на площите, риголване, оране, дисковане, култивиране, браздене, торене, подготовка на растения за засаждане, засаждане и направа на гнезда за поливане на 301,7 дка с количество за дка – 150 и поливане след засаждане с цистерна и загърляне на растенията).