Решение № 348 от 24.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Плевен, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500142 по описа за 2026 година С решение №1684 от 06.11.2025 г. по гр.д. №2827/2025 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, по отношение на Л. Х. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, че М. Б. Й., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Плевен, бул. „***, е собственик на основание покупко - продажба на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ в северната част на тавана, която част е с площ *** кв.м (***) и 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от общите части на сградата с общо ползване на стълбището до тавана, който таван е прилежащ към целия ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на построената в гореописания недвижим имот двуетажна жилищна сграда, обозначена по кадастралната карта като сграда с идентификатор *** (***), с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, който етаж се състои от КУХНЯ, ЧЕТИРИ СТАИ И ХОЛ С ТЕРАСА и съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.3 (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо самостоятелния обект е от 23.03.2021г,, с адрес: град Плевен, бул. ***, етаж ***, апартамент ***, посочена в документ площ: няма данни, брой нива на обекта: 1 (един), 1 предназначение: Жилище апартамент, съседни самостоятелни обекти по кадастралната схема: на същия етаж: няма, под обекта: ***.2 и ***.1, над обекта: няма находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1871/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение засягащо поземления имот е от 23.03.2021г., адрес на поземления имот: град Плевен, община Плевен, област Плевен, бул ***, целият с площ ***; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ***, квартал:***, при съседи: ***

ОСЪДИЛ, на основание чл. 108 ЗС, Л. Х. М., с ЕГН********** с адрес: с. *** да предаде владението на М. Б. Й., с ЕГН********** с адрес: гр.

Плевен, бул. „*** , върху следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ в северната част на тавана, която част е с площ *** кв.м (***) и 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от общите части на сградата с общо ползване на стълбището до тавана, който таван е прилежащ към целия ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на построената в гореописания недвижим имот двуетажна жилищна сграда, обозначена по кадастралната карта като сграда с идентификатор *** (***), с предназначение: Жилищна сграда многоофамилна, който етаж се състои от КУХНЯ, ЧЕТИРИ СТАИ И ХОЛ С ТЕРАСА и съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.3 (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1871/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо самостоятелния обект е от 23.03.2021г,, с адрес: град Плевен, бул. „***, етаж ***, апартамент ***, посочена в документ площ: няма данни, брой нива на обекта: 1 (един), предназначение: Жилище апартамент, съседни самостоятелни обекти по кадастралната схема: на същия етаж: няма, под обекта: ***.2 и ***.1, над обекта: няма находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18 71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение засягащо поземления имот е от 23.03.2021г., адрес на поземления имот: град Плевен, община Плевен, област Плевен, бул *** целият с площ *** кв.м (***); трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: (***), квартал: ***, парцел ***, при съседи:

***

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78 ГПК, Л. Х. М., с ЕГН: ********** с адрес: с. *** да ЗАПЛАТИ на М. Б. Й., с ЕГН: ********** с адрес: гр. Плевен, бул. „***, чрез Адвокат М. А. адвокат от адвокатска колегия Плевен, с личен номер на адвокат № ***, с адрес за връчване на съобщения и призовки: кантора гр. Плевен, ул.***, направените разноски по делото в общ размер на 908 лв.

Недоволна от решението е останала Л. Х. М. и е подала въззивна жалба 2 срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Препис от въззивната жалба е връчен на М. Б. Й. на 28.01.2026 г. и на 04.02.2026 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските, направени във въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 17.02.2026 г.

Плевенски Окръжен съд е констатирал, че размяната на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК не е извършена надлежно, тъй като липсват данни препис от въззивната жалба да е връчен на В. С. М., който е посочен в ИМ като ответник и е участвал в това си качество в първоинстанционното производство, като включително му е връчен препис от първоинстанционното решение, макар и там да не фигурира диспозитив по отношение на него.

С определение №286 от 04.03.2026 г. по настоящото в.гр.д. Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №142/2026 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАЛ делото на Плевенски Районен съд за продължаване на администрирането на въззивната жалба на Л. Х. М. – чрез връчването й на В.

С. М. за отговор съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, както и за преценка дали обжалваното решение №1684 от 06.11.2025 г. не се нуждае от допълване по реда на чл.250 от ГПК.

УКАЗАЛ на Плевенски Районен съд след приключване на администрирането на въззивната жалба, респ. след изтичане на срока за обжалване на допълващото решение или при постъпване на въззивна жалба срещу допълващото решение, ако такова решение бъде постановено, делото следва да бъде изпратено отново на Плевенски Окръжен съд – за разглеждане на въззивната жалба срещу решение №1684 от 06.11.2025 г. и евенуално на въззивната жалба срещу допълващото решение.

Делото е върнато от Плевенски Районен съд в Плевенски Окръжен съд на 23.04.2026 г. ведно с отговор на В. С. М. от 19.03.2026 г., в който той заявява, че действително първоначално иска е бил насочен и срещу него, но след „уточнение“ от страна на ищцата, същият следва да се счита предявен само срещу Л. Х. М..

Плевенски Районен съд не е постановявал допълващо решение по чл.250 от ГПК.

Първоначално Плевенски Окръжен съд е счел, че размяната на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК не е извършена надлежно, защото препис от въззивната жалба не е бил връчен на В. С. М., който е посочен в ИМ като ответник и е участвал в това си качество в първоинстанционното производство, като липсва 3 изрично прекратяване на производството по отношение на него. Освен това препис от обжалваното решение му е връчен с указания, че може да го обжалва, макар и в решението да не фигурира диспозитив по отношение на този ответник.

След връщането на делото Плевенски Окръжен съд е констатирал, че в отговора на ИМ Л. Х. М. твърди, че е придобила процесния имот по давност, а В. С. М. твърди, че нито е негов собственик /защото го е продал на Л. Х. М. през *** г./, нито го владее и иска по отношение на него делото да бъде прекратено поради липса на пасивна легитимация. В молба от 26.08.2025 г. ищцата М. Б. Й. е направила искане В. С. М. да бъде заличен като страна по делото. В о.с.з. на 02.10.2025 г. процесуалният представител на ищцата – адв.

А. е направил искане да бъде допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска, съгласно което той да се счита предявен само срещу Л. Х.

М. и това искане е било уважено от Плевенски Районен съд. Въпреки това след допускане на изменението В. С. М. е продължил да участва в о.с.з. на 02.10.2025 г. и препис от решението му е връчен с указания, че може да го обжалва. Това е заблудило въззивния съд, че е необходимо допълване на първоинстанционното решение /с произнасяне дали иска е основателен или не по отношение на В. С. М./ и че препис от въззивната жалба следва да бъде връчен и на В. С. М..

Плевенски Окръжен съд е приел, че иска е надлежно изменен, след което е останал предявен само срещу Л. Х. М. и с определение 638 от 12.05.2026 г. е насрочил о.с.з. за разглеждане на нейната въззивна жалба като редовна и допустима.

В о.с.з. на 25.06.2026 г. Л. Х. М. е уточнила, че Н.Х.К /от когото е купила М. Б. Й./ е неин брат, а В. С. М. е неин бивш съпруг. Твърди, че тя и брат й са наследили първия етаж от процесната сграда; че е прехвърлила нейната половина от първия етаж на В. С. М. и че Н.Х.К. и В. С. М. са поделили първия етаж. Твърди, че Н.Х.К. е продал на М. Б. Й., с която съжителства, своята част от първия етаж и тя е направила от нея два офиса, които дава под наем. Сочи, че вторият етаж е на Н.Х.К. и че за него няма претенции. Твърди, че на втория етаж има една малка площадка, на която вляво е входа за вторият етаж, а вдясно е единственият вход към тавана.

Л. Х. М. заявява, че отделно от таванската стая от 23 кв.м., в дъното на черния таван, в южната му част е обособила кухня, баня и две стаи, с канализация, водопровод, електричество и е живяла в тези помещения.

Заявява, че владее целия тавански етаж от *** г., когато започнала да обособява посочените помещения и че никой друг не е имал достъп до него от тогава. Твърди, че Н.Х.К. не е възразявал срещу това владение и че е продал на М. Б. Й. нещо, което не владее. Твърди, че и М. Б. Й. е знаела за нейното владение върху целия таван.

Л. Х. М. сочи, че М. Б. Й. има други сервизни помещения, отзад в двора, както и стопанска сграда.

4

Л. Х. М. твърди, че В. С. М. й прехвърлил 1/10 идеална част от имота на първия етаж и от тавана, защото не може да се прехвърли само тавански етаж.

Л. Х. М. твърди, че когато е била в ***, е владяла тавана чрез сина си.

Въззиваемата М. Б. Й. е представила на 19.06.2026 г. писмена молба, в която сочи, че Л. Х. М. е следвало чрез насрещен иск да установи, че е собственик на процесните имоти. Претендира направените разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от нот. акт *** , дело №*** г. на нотариус С.И., Н.Х.К. е продал на М. Б. Й. 360/532 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с цялото самостоятелно жилище на първия етаж в построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2, включващо две стаи и коридор пред тях, имащо площ *** кв.м., както и ведно с целия втори жилищен етаж на построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.3, включващ кухня, четири стаи, хол и тераса, имащ площ, както и ведно с прилежащото към жилището таванско помещение в северната част на тавана с площ *** кв.м. и ½ идеална част от общите части на сградата с общо ползване на стълбището до тавана.

Ревандикационният иск има за предмет именно това прилежащо към жилището на втория етаж таванско помещение в северната част на тавана с площ *** кв.м.

На 26.03.2021 г. Н.Х.К. се е легитимирал като собственик на така прехвърлените имоти с два нот. акта за дарение – от *** г., които касаят втория етаж и с протокол от 12.05.1992 г. по гр.д. №2023/1992 г. на Плевенски Районен съд, който касае първия етаж. Нот. актове от *** г. не са представени и не става ясно дали към жилището на втория етаж има придадени/прилежащи самостоятелно обособени тавански помещения, в частност – такова с площ *** кв.м. в северната част на тавана.

По делото е налице съдебният протокол от 12.05.1992 г., в който е обективирана съдебна спогодба между Н.Х.К и В. С. М. относно първия етаж в двуетажната жилищна сграда – етажна собственост, при която: