Решение № 550 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100514410 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №786/18.01.2023г., постановено по гр.д. №9844/2022г. по описа на СРС, 29 състав, е осъден ответникът „М.П.М.“ АД, ЕИК **** (правоприемник на „М.П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, с предишно наименование „К.“ ООД) да заплати на ищеца Х. Т. М. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сума в размер на 50,75 лева, представляваща платена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание по договор за заем №10080288/08.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда (24.02.2022г.) до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 50,75 лева до предявения размер от 225,02 лева. Осъден е ответникът „М.П.М.“ АД да заплати на ищеца Х. Т. М. сумата от 78,94 лева разноски по делото, както и на адв. И. П. Н. сумата от 81,92 лева представляващ адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото. Осъден е ищецът Х.

Т. М. да заплати на ответника „М.П.М.“ АД сумата от 81,19 лева разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част от ответника „М.П.М.“ АД, чрез пълномощника адв. М. Й., като се излагат 1 оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на материалния закон. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Излага доводи, че неустойката е уговорена при отлагателно условия, поради което към момента на сключване на договора за кредит и изчисляване на ГПР вземане за неустойка не съществува. Неправилен бил и изводът на съда, че неустойката изначално била включена в погасителния план.

Счита, че уговорената неустойка не представлява разход, който следва да намери отражение при изчисляването на ГПР, тъй като по съществото си представлявала разход, който кредитополучателят заплаща при неизпълнение на свое задължение.

Евентуално надвишаване на нормативно установения праг на ГПР водело до нищожност единствено на тези клаузи, но не и до нищожност на целия договор.

Установеният от съдебно-счетоводната експертиза размер на ГПР бил в рамките на законоустановения размер. Навежда доводи, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки при неизпълнение на задълженията при договора. Поради това при сключване на договора било изпълнено условието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При сключване на процесния договор за кредит на потребителя била предоставена изискуемата от ЗПК информация както за разходите по кредита, така и за общо дължимата сума.

Към момента на сключване на договора не била дължима, нито начислена неустойката по чл.18 от договора, поради което същата не била включена като разход в ГПР. Поддържа, че евентуална нищожност на клаузата за неустойка не влече недействителност на целия договор за кредит, тъй като същата имала относително самостоятелен характер и била част от несъщественото съдържание на договора. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Х. Т. М., чрез пълномощника адв. И. Н., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за неотносимо към действителността на договора обстоятелството дали уговорената неустойка е реално платена. Поддържа, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в предвидения кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Поради това така формулираните клаузи водели до пълна 2 нищожност на процесния договор за потребителски кредит и свързания с него договор за възлагане на поръчителство и договор за поръчителство на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет, както и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Излага доводи, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди. Счита, че клаузата е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Неправилно неустойката не била включена в ГПР. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Счита, че с оспорената клауза ответното дружество цели единствено придобиване на една сигурна печалба – допълнително от възнаградителната лихва и без която клауза кредитът не би бил отпуснат. Това водело до пълна недействителност на целия договор. Поради изложеното счита, че жалбата е неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата 3 инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК , които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е сключен процесният договор за заем №10080288/08.08.2019г. в размер на 255, 65 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ, със срок на заема 5 месеца и размер на месечната погасителна вноска 56,32 евро, при лихвен процент 39,74 % и ГПР 43,56 %, с общ размер на плащанията от 281,59 евро. Според чл. 12 от договора заемателят е поел задължението в срок от седем дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойка, което трето лице следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи договор за встъпване в дълг. Третото лице следвало да отговаря кумулативно на минимум следните условия: да бъде дееспособно физическо лице, навършена възраст 18 години, минимален осигурителен брутен доход за последните шест месеца 600 лв. месечно, валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключването на договора за заем, стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на заемодателя или поръчител по друг активен паричен заем.

Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 89,10 евро, платима на вноски, ведно с вноските по кредита, съгласно посочен в ал. 6 на чл. 12 от договора погасителен план.

Въззивната инстанция намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Тази "неустойка" е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за 4 погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение. В случая заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или не.

Наред с това, изискванията, на които поръчителят следва да отговаря, както и срока за предоставяне на обезпечението, са уговорени по начин изпълнението им да е трудно осъществимо, на практика така то изцяло се възпрепятства. Поради изложеното и като се вземе предвид установения в договор начин на погасяване на задължението за неустойка – разсрочено на вноски, съобразно погасителния план към договора, следва да се приеме, че неустойката по чл.12, ал.4 от договора по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици приложение намират изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. договорът за потребителски кредит е недействителен. Според посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит формално отговаря на тези изисквания, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.

Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, 5 включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.