Определение № 549 от 04.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500588 по описа за 2022 година Производство по чл.413 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД - гр.София, представлявано от Я.Б.Я. против ЗИП № 8558/ 14.10.2021г., по ч.гр.д.№ 16053/ 2021г. по описа на ПРС в частта, в която е инкорпорирано разпореждането на заповедния съд , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на жалбоподателя срещу Б. П. Б. от с.......................... за сумата от 729,86 лева – договорна лихва и мораторна лихва в размер на 229,79 лв. Излагат се доводи в насока неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяна на акта в обжалваната му част и постановяване уважаване на искането за издаване на ЗИ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима.

Заявителят „АКПЗ“ ЕАД – гр.София в качеството си на цесионер по посочен в заявлението сключен на 22.01.2021г. договор за цесия със „Креди Йес“ ООД, е поискал издаването на ЗИ по чл.410 ГПК против посочения длъжник за сумата – 3048,6 лв – главница , договорна лихва в размер на 729, 86 лв за периода 07.03.2019г. до 01.02.2021г. , законна лихва в размер на 229,79 лв за периода от 02.02.2021г. до 24.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.

При постановяване на обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението в посочените части в правомощията си по силата на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК 1 законосъобразно заповедният съд е извършил проверка относно наличието на клаузи с неравноправен характер, а в случая с мотив, свързан с клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, такси и застраховки, при предоставена заемна сума от 4500 лева и общо задължение от 6655,01 лева, при което наличието на евентуална неравноправна клауза сочи на дължимост само на главницата.

Жалбата , както и формулираните доводи в нея, се явяват неоснователни.

Видно от представения към заявлението Договор за паричен заем № 870643 с дата 05.02.2019г. , сключен между цедента „Креди Йес“ ООД и длъжника Б. П. Б. от с.......................... , с клаузата на чл.7, ал.1 от договора е уговорено дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден , считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. С клаузата по чл.8 от същия договор е предвидено заплащането и на мораторна неустойка предвидена неустойка в размер на 3 184,99 лева за непредоставяне на някое от предвиденото с клаузата по чл.6 на договора обезпечение / ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга издадена в полза на заемодателя. Отделно от това в погасителния план е включена към основната вноска и припадаща се част за неустойка за всеки месец като вноска за непредставяне на някое от посочените в договора обезпечения, включена във всяка месечна вноска. Следователно санкцията на длъжника за неточно изпълнение на задължението по отношение на срока на погасяване на месечната вноска в паричния й еквивалент , определен в договора чрез кумулиране на мораторна лихва за забава, неустойка за забава, наред с предвидения размер на възнаградителната лихва, представлява скрито значително оскъпяване на кредита, без яснота относно това дали тези вземания като разходи за потребителя са включени в предвидения така или иначе висок размер ГПР.

Договорените клаузи водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, съответно и до неравноправност или обоснована вероятност за това, вземайки предвид параметрите на представения договор – неконкретизиран чрез обосноваване на вида и компонентите в предвидения процент ГПР - 49,611 % , месечен ЛП – 3,400% , както и съотношението между предоставена заемна сума от 4500 лева и общата сума за плащане от 6 655,01 лева. Тези параметри се 2 обуславят преценка за евентуално заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. В предложения от кредитора ГПР не са ясни реалните разходи за потребителя,вкл. чрез определянето им като брой, вид и размер, неизпълващи изискването за информираност за потребителя към момента на сключване на договора, съобразно императивни изисквания на ЗПК. На следващо място примерното изброяване в разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗП налага изискването за проверка на договора относно евентуално наличие на условия в договора , водещи до накърняване на еквивалентността на насрещните престации на страните по договора или ограничаване на способите за защита на потребителя, както и по отношение на обезщетението за забава с оглед изискването на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, в каквато насока е и т.2 ТР 27.03.2019г по т.д. 3/ 2017 г на ОСГТК на ВКС.

По така изложените съображения частната жалба ще се остави без уважение, а обжалваното разпореждане ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.10.2021г., обективирано в Заповед № 8558 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16053/ 21г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с. в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3