Акт от 14.08.2020, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Велико Търново, 14.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново –

Осми състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова при участието на секретаря П.Ив., и с участието на д.м. –заместник окръжен прокурор в ВТОП изслуша докладваното от съдия Костова Адм. д. №788 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на НИКИ МЕС 2008 ЕООД гр.Велико Търново ***против Ревизионен акт -РА № Р-04000417002723-091-001/4.7.2018г. издаден от Й.Ив.Д., възложила ревизията и Вл.Г.К.– ръководител на ревизията – органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 190/4.10.2018г. на Директор на ДОДОП – Велико Търново, в която за данъчни периоди по ЗДДС от 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 917 261.00 лв.по данъчни фактури, издадени от АГАЛЕГА“АД и ДИКРА ПЛАСТ ЕООД, във връзка с което са определени за внасяне ДДС в размер общо на 2 804 875,48 лв. и лихви в размер на 1 648 570,10 лв С жалбата се твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, поради необоснованост и противоречие с разпоредбите на ЗДДС и ДОПК. След като ревизията е инициирана с издаване на Заповед за възлагане на ревизия ЗВР, връчена в противоречие на процесуалните норми на чл. 32 от ДОПК, тъй като не са налице такива обстоятелства, а многократно жалбоподателят е намиран на декларирания данъчен адрес, то цялото ревизионно производство е опорочено, а постановеният РА е нищожен. На следващо място е налице и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило съществено правото на защита на ревизираното лице, а именно, посоченото непредставяне на писмени доказателства и обяснения от него, в резултат на връчване на искане за представяне на такива по реда на чл. 32 от ДОПК. Счита, че е нелогично и правно неиздържано след като цялото производство се провежда при отсъствие на дружеството, то последното да може да представи исканите доказателства в указания от органа по приходите, срок.

Следва да се има предвид, че се касае за повторна ревизия, след като предходния РА е обявен за нищожен с окончателно решение на ВАС, поради което правомощията на органа по приходите са силно ограничени с разпоредбата на чл. 155, ал.4 от ДОПК. Към доказателствата са приобщени всички такива събрани в предходното производство, което само по себе си е основание за незаконосъобразност на издадения РА, тъй като органа по приходите не може да извлича благоприятни последици от собственото си незаконосъобразно поведение, довело до обявяване на предходния РА за нищожен. Обвързващата сила на постановеното решение № 2220/22.2.2017г. по адм.д 11962/2016г. по описа на ВАС по аргумент на силата на пресъдено нещо и се разпростира не само върху валидността на прогласения за нищожен РА, но и върху фактическите и правни основания, послужили за издаването му, вкл. Констатациите относно установените данъчни задължения. Твърдените и установени нарушения на принципа на обективност, служебно начало , констатирани с решението на ДОДОП касаят не само отменената с него част от РА, но и потвърдената такава, поради което това също се явява основание за неговата отмяна. РА е постановен в противоречие и с материалния закон, доколкото за процесните доставки са налице всички кумулативно изискуеми от закона условия за признаване правото на данъчен кредит. Следва да се отбележи , че РА не е издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК, поради което фактическите му основания не се ползват с материална доказателствена сила, а следва да бъдат установени в хода на производството с всички доказателствени средства в рамките на пълно доказване. Не намират доказателствена опора твърденията на приходната администрация, че жалбоподателят се явява получател по ВОП, поради което за него при последващо разпореждане на стоките възниква задължение за начисляване на ДДС, респ. незаконосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит. Не е потърсено съдействието на чуждестранните данъчни органи досежно ВОП във връзка с установяване отношенията между чуждестранните търговци и българските им контрагенти, което е от съществено значение за изясняване на спора по делото. От съда се иска да прогласи нищожността на оспорвания РА, алтернативно да се отмени същия като незаконосъобразен. В съдебно заседание се представлява от ** К., който поддържа така подадената жалба с всички оплаквани яв нея, и допълнително развити аргументи в депозираната в срока по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК писмена защита. Намира, че от събраните доказателства, най- вече от изслушаната СТКЕ неистинността на оспорените от жалбоподателя по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК протоколи за посещения на органи по приходите на адреса на жалбоподателя, е установена. Обратен извод не може да се направи от изслушаните в последното съдебно заседание двама свидетели- служители на НАП, чиито показания следва да бъдат ценени много критично. Експертизата безспорно е установила, че лицата подписали протоколите в този времеви период са били на работните си места в НАП, което изключва възможността същите да са били на друго място- посочени данъчен адрес.. Следователно процесната ЗВР не е връчена редовно по реда на чл. 32 от ДОПК, което обстоятелство се установява и от множеството други доказателства, че в този период едноличният собственик на капитала е бил намиран на този адрес от органите по приходите. Следователно нищожността на РА се доказва на три самостоятелни основания, което обаче не изключва и материалната незаконосъобразност на РА. Претендира заплащането на сторените в производството разноски, за което представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. В. Търново при ЦУ на НАП като решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, представляван от главен м. оспорва така подадената жалба като неоснователна и недоказана, като се позовава на съображенията, изложени в решението му по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и аргументи, развити в хода на устните състезания. Намира ,че в съдебното производство от събраните доказателства се установява, че оспорените от ответник жалба частни документи не са автентични, поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Всички констатации на органа по приходите, обективирани в РА се явяват доказани. Представя подробна писмена защита в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, Навежда доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват основния правопораждащ факт за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърлянето на правото на собственост от сочените за доставчици дружества към жалбоподателя, в случая чрез предаването на родово определени вещи. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за присъждане на ***ско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

Представителят на ВТОП заема становище за основателност на така подадената жалба, тъй като в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които опровергават изводите в издадения РА. Намира, че са установени пороци, както и от изслушаната експертиза, които касаят формалната законосъобразност и обоснованост на РА. Предлага да бъде уважена жалбата със съответните правни последици.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На жалбоподателя е извършена данъчна ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г, в резултат на което е издаден РА № *********/25.11.2013 г., който след обжалване е бил прогласен за нищожен с Решение № 2220/22.02.2017 г., постановено по адм.дело № 11962/ 2016 г. на ВАС. За същия период 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г както и за периода 1.05.2013г. до 31.5.2013г. и от 1.7.2013г. до 31.8.2013 г. е извършена ревизия на жалбоподателя, възложена съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04000417002723-020-001/02.05.2017 г., връчена на 14.06.2017 г. по реда на чл.

32 от ДОПК, изменена със ЗИЗВР № Р-04000417002723-020-002/17.08.2017 г., връчена лично на представляващия дружеството на 20.09.2017 г., Заповед за спиране на ревизионното производство № Р-04000417002723-023-001 /09.10.2017 г., връчена по електронен път, Заповед за възобновяване №

Р-04000417002723-143-001/13.02.2018 г. и ЗИЗВР № Р-

04000417002723-020-003/16.03.2018 г., връчени лично на представляващия дружеството. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000417002723-092- 001/

24.04.2018 г., връчен на 07.06.2018 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, срещу който няма подадено възражение. Ревизионното производство е приключило с обжалвания РА № Р- 04000417002723-091-001/04.07.2018 г., с който, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 3 501 301,46 лв. са определени задължения за внасяне общо в размер на 5 457 514,34 лв., в т.ч. ДДС общо в размер на 3 476 054,15 лв. и лихви общо в размер на 1 981 460,19 лв. В срок е подадена жалба по административен ред- чл.152 от ДОПК пред дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново към ЦУ на НАП, който се е произнесъл с решение № 190/1.10.2018г., с което е потвърдил РА само в частта за периода,, съвпадащ с този по обявения за нищожен от ВАС РА, а именно за данъчни периоди по ЗДДС от 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г. За които отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 917 261.00 лв.по данъчни фактури, издадени от АГАЛЕГА“АД и ДИКРА ПЛАСТ ЕООД, във връзка с което са определени за внасяне ДДС в размер общо на 2 804 875,48 лв. и лихви в размер на 1 648 570,10 лв Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на дата 18.10.2018г., съгласно дадения й от администрацията на ответника входящ номер.

В хода на съдебното дирене, по делото е приобщена приложената от ответната страна административна преписка по издаването на оспорения РА, както и адм.д. 13/2016г. по описа на Административен съд Велико Търново Както се посочи по- горе ревизионното производство е започнало с издаването на ЗВР № Р-04000417002723-020-001/02.05.2017 г.и същата е връчена по делегация на 14.06.2017 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. По връчването са извършени в последователност следните процесуални действия: На 04.05.2017 г. посочената ЗВР е изпратена с електронно съобщение на декларираните пред НАП електронни адреси за кореспонденция на дружеството - ***********@***.** и ************@***.**. Електронните препратки в съобщенията не са активирани от получателя, както и не е налице потвърждение за получаване на изпратената с тях ЗВР. Извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, съвпадащ с адреса на управление на дружеството, в гр. В. Търново, ***, при които не е открит представляващият Св. Й. Ст.или друго лице, упълномощено да получава съобщения от НАП. Видно от съставените протоколи за посещенията - Протокол № 1183789/19.05.2017 г. и Протокол № 1183793/29.05.2017 г., на адреса се намира жилищна сграда, в която е установено че живеят родителите на представляващия „НИКИ МЕС - 2008" ЕООД - Св. Й. Ст.. Посочените протоколи са съставени от Ив.У., служител на ТД на нАП, за който е издадена резолюция за връчване по делегация на ЗВР , и в присъствието на свидетеля Р.М., за която липсва такава резолюция, доколкото същата е само свидетел. Тези два протокола, представляващи официални документи по смисъла на чл. 50 от ДОПК са оспорени от жалбоподателя в хода на настоящото производтво по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК. За установяване на тяхната истинност са разпитани като свидетели съставителят У.и свидетелската М., които потвърждават тяхната автентичност при направеното им предявяване. Съдът цени като обективни и безпристрастни свидетелските показания на тези лица, доколкото жалбоподателя не доказа в хода на производството техен личен интерес от невръчването на ЗВР. Свидетелите подробно обясняват механизма на връчване на книжата, извършените от тях действия и периода през който същите са съставени. Изслушаната по делото комплексна експертиза не опровергава този извод, доколкото не се е твърдяло, че лицата през целия ден са били на данъчния адрес на жалбоподателя. Следователно работата им в информационната система на НАП чрез профила им по никакъв начин не изключва възможността същите да са посетили адреса и да са съставили съответните протоколи. Посещенията са извършени през 10 дни, т.е. спазен е 7-дневния интервал от време, предвиден в закона, а протоколите за тях отговарят на изискванията на чл. 50 от ДОПК.