Определение № 654 от 16.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Ловеч, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500345 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

С определение № 195/ 27.02.2023 година, постановено по гр. д. № 47/ 2023 година, Ловешкият районен съд е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез спиране на започнати строителни дейности. С определение № 334/ 04.05.2023 година по в.ч.гр.д. № 150/ 2023 година първоинстанционният акт е потвърден.

С определение № 432/ 15.05.2023 година по делото Ловешкия районен съд е допуснал на основание чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно изписване на номера на делото.

Така постановеното определение е обжалвано от адв. М. П. К., като пълномощник на А. И. Ю. с частна жалба вх. № 5390/ 13.06.2023г.,(клеймо 12.06.2023г.), като се посочва, че същото е недопустимо, алтернативно – неправилно, постановено при грубо погазване на процесуални и материалния закон, конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и др. подобни. Счита, че се касае за грешка в мотивите, а не в диспозитива на решението, поради която не подлежи на поправка. Останалите пространни съображения касаят по същество допускането на обезпечението, допустимостта на исковото производство, поради нередовност на исковата молба и родова неподсъдност на делото.

Моли да бъде отменено атакуваното определение за поправка на 1 очевидна фактическа грешка, като недопустимо, алтернативно неправилно, поради което да се обезсили.

Моли да бъде прекратено производството по гр. д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч, като недопустимо поради нередовност на исковата молба и родова неподсъдност както и да бъде отменено допуснатото обезпечение и обезсилена издадената заповед за изпълнение.Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Н. И. Н. и М. Б.

П., чрез адв. Ст. С., АК – Ловеч, в която оспорва подадената частна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че се касае за грешка при изписването на делото в мотивите, като в диспозитива е отразен правилно номера на делото и първоинстанционният съд не е обсъждал предмета на друго дело, като определението е издадено за прецизност.

От адв. М. П. К., като пълномощник на А. И. Ю. е подадена частна жалба вх. № 6092/ 29.06.2023г. (клеймо 28.06.2023г.) срещу протоколно определение от 22.06.2023 година по делото, в частта му в която съдът се е произнесъл по направеното от тях възражение за родова неподсъдност на делото и отказа на председателя на състава да се отведе. Развива съображения за недопустимост на исковото производство, родова неподсъдност на делото на районния съд, неправилно определена цена на иска, нередовна искова молба, неправилно конституиране на страните по делото, недопустимост на определението за допускане на обезпечението и обезпечителната заповед.

Моли да бъде отменено протоколното определение от 22.06.2023 година, в частта, с която съдът е приел, че правилно е определена цената на иска, отказал да се отведе, като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав.

Да бъдат обезсилени, поради изложеното и постановените определения №№ 432/ 15.05.2023 г. и 195/ 27.02.2023 г. по гр.д. № 47/ 2023г. Претендира направените разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от Н. И. Н. и М. Б. П., чрез адв.

Ст. С., АК – Ловеч , в които молят да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, тъй като нито едно от така обявените произнасяния на първоинстанционния съд от 22.06.2023 година по делото не подлежи на въззивен контрол и не представляват определения по смисъла на чл. 274 от ГПК.

2

Подадена е частна жалба вх. № 6397/ 07.07.2023г. (клеймо 06.07.2023г.) от адв. М. П. К., като пълномощник на А. И. Ю., против протоколно определение от 29.06.2023г. по делото, с което съдът е приел като доказателство двете експертизи, прекратил е производството по чл. 207 от ГПК, отказал е отвод и не се е произнесъл по допустимостта на производството с правно основание чл. 207 от ГПК, изразено на 06.03.2023 година. Посочва, че са наясно дали подлежи на обжалване самостоятелно посоченото определение. Изтъква, че обжалването им е свързано с въпроса, може ли да се допусне производство за обезпечаване на доказателства с правно основание чл. 207 от ГПК, както и по чл. 389 и сл. от ГПК по гр.д. № 47/ 2023 година по нередовна искова молба. Преповтарят се съображенията за нередовност на исковата молба, поради цената, държавната такса и подсъдността, което води до недопустимост на исковото производство и производството по чл. 207 от ГПК.

Постъпил е отговор на частната жалба от Н. И. Н. и М. Б. П., чрез адв.

Ст. С., АК – Ловеч, в които молят да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, тъй като нито едно от така обявените произнасяния на първоинстанционния съд от 29.06.2023 година по делото не подлежи на въззивен контрол и не представляват определения по смисъла на чл. 274 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 4532/ 08.08.2023г. (клеймо от 07.08.2023г.) А.

И. Ю., в която се посочва, че са дадени указания от Дирекция „Инспекция на труда“, които не могат да бъдат изпълнени поради допуснатото обезпечение, което считат, че не е от компетентността на гражданския съд и като такова молят да бъде обезсилено, както и съдът да се произнесе по приложената молба по чл. 402 от ГПК.

С приложената молба по чл. 402 от ГПК е поискано отмяна на обезпечението, както и да им бъде разрешено извършването на СМР, с оглед изпълнение на принудителните административни мерки.

Жалба вх. № 5390/ 13.06.2023г.,(клеймо 12.06.2023г.), е подадена в срок и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното определение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 195/ 27.02.2023 година, постановено по 3 гр. д. № 47/ 2023 година по описа на Ловешкия районен съд, с което е първоинстанционният съд на основание чл. 389 от ГПК е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез спиране на започнати строителни дейности. По отношение на допуснатото обезпечение е проведен въззивен контрол и същото е потвърдено, като въззивната инстанция се е произнесла по допустимостта на производството, съответно допустимостта и правилността на съдебният акт, постановен по реда на чл. 389 от ГПК.

Видно от текста на определение № 195/ 27.02.2023 година, постановено по гр.д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч е налице противоречие между мотивите и диспозитива, като в мотивите е отбелязан грешно номера на делото, по което е постановен съдебният акт. Касае се за очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл. 247 от ГПК.

В настоящото производство по чл. 247, ал.4 от ГПК не би могло по същество да се преразгледа и постанови отмяна на основното определение, с което е допуснато обезпечението, освен по реда на въззивния контрол по чл.

396 от ГПК, което в случая е сторено.

Извън предмета на настоящото производство е и прекратяването на исковото производство по реда на чл. 130 от ГПК. Произнасянето на първонстанционния съд по допустимостта на производството подлежи на въззивен контрол само в случаите на чл. 130 от ГПК, когато се приема, че е недопустимо и се прекратява. В случая РС-Ловеч е приел, че е допустимо и е дал ход на делото, което не подлежи на самостоятелен контрол, а само по повод въззивен контрол на крайния съдебен акт.

В този смисъл жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението, неин предмет потвърдено.

По частна жалба вх. № 6092/ 29.06.2023г. (клеймо 28.06.2023г.) срещу протоколно определение от 22.06.2023 година, постановено по гр. д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч.

С подадената частна жалба е поискана отмяна на протоколното определение от 22.06.2023 година, в частта, с която съдът е приел, че правилно е определена цената на иска, отказал да се отведе, като моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. Да бъдат обезсилени, поради изложеното и постановените определения №№ 432/ 15.05.2023 г. и 195/ 27.02.2023 г. по гр.д. № 47/ 2023г.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като този въпрос може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най – късно в първото по делото заседание. На въззивен контрол подлежи единствено определението на съда, с което цената се увеличава, което в случая не е налице.

Основанията за отвод са посочени в чл. 22 от ГПК, като съдът сам преценява дали са налице. Определението на съда по чл. 22 от ГПК не подлежи на самостоятелен контрол, а само по реда на въззивната проверка на финализиращия съдебен акт.

По отношение на постановените определения №№ 432/ 15.05.2023 г. и 195/ 27.02.2023 г. по гр.д. № 47/ 2023г. настоящият състав е изложил мотиви по-горе по първата частна жалба.

При тези съображения жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено.

По частна жалба вх. № 6397/ 07.07.2023г. (клеймо 06.07.2023г.) от адв.

М. П. К., като пълномощник на А. И. Ю., против протоколно определение от 29.06.2023г., постановено по гр.д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч, с което съдът е приел като доказателство двете експертизи, прекратил е производството по чл. 207 от ГПК, отказал е отвод и не се е произнесъл по допустимостта на производството с правно основание чл. 207 от ГПК, изразено на 06.03.2023 година.

Определенията на съда, с което се събират доказателства не подлежат на самостоятелен контрол, а само по повод въззивна проверка на крайния съдебен акт.

По искането за отвод, настоящият състав се е произнесъл по-горе.

В производството по чл. 207 от ГПК е изрично предвидено обжалване на отказа на съда да уважи молбата за обезпечение на доказателства – чл. 208, ал.2 от ГПК. В останалите случаи съдебните актове в това производство (за обезпечаване на доказателства) не подлежат на самостоятелен контрол, а само по повод въззивна проверка на крайния съдебен акт. Същото касае и неговата допустимост.

При тези съображения жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено.

5

По подадената молба вх. № 4532/ 08.08.2023г. (клеймо от 07.08.2023г.) А. И. Ю..

По отношение на обезсилване на определенията, с които е допуснато обезпечение, настоящият състав се е произнесъл по-горе.

Съгласно разпоредбата на чл. 402 от ГПК молбата за отмяна на обезпечението се разглежда от съда, който го е допуснал, при наличие на конкретни предпоставки. В настоящото производство същата не може да бъде разгледана, а следва да бъде изпратена по компетентност на РС-Ловеч за произнасяне.

При този изход на жалбподателя не се дължат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 432/ 15.05.2023 година, постановено по гр. д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч, с което е допусната на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 195/ 27.02.2023 година, постановено по гр. д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 6092/ 29.06.2023г.

(клеймо 28.06.2023г.) срещу протоколно определение от 22.06.2023 година, постановено по гр. д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч, с което съдът е приел, че правилно е определена цената на иска, отказал да се отведе, като недопустма и прекратява производството в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 6397/ 07.07.2023г.

(клеймо 06.07.2023г.) от адв. М. П. К., като пълномощник на А. И. Ю., против протоколно определение от 29.06.2023г. , постановено по гр.д. № 47/ 2023 година по описа на РС – Ловеч, с което съдът е приел като доказателство двете експертизи, прекратил е производството по чл. 207 от ГПК, отказал е отвод и не се е произнесъл по допустимостта на производството с правно основание чл. 207 от ГПК, изразено на 06.03.2023 година, като недопустма и прекратява производството в тази част.

ИЗПРАЩА по компетентност на РС-Ловеч приложената към молба вх.