Присъда № 44 от 27.06.2024, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 44 от 27.06.2024г., постановена по НОХД № 131/2024г. по описа на Окръжен съд–Бургас

Производството по делото е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура–Бургас обвинителен акт, с който на З. Д. З. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 07.12.2018г. до 16.04.2019г., в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление по чл.249, ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № *******, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляря – М. Х. Д., ЕГН: **********, като осъществил две неправомерни трансакции на обща стойност 627,16 лева и деянията не съставляват по-тежко престъпление, както следва:

1. На 07.12.2018г. в гр.Бургас, в 21:19:18 часа, използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № ********, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляря – М. Х. Д., ЕГН **********, като осъществил трансакция /плащане/ на стойност 425,36 лева към системата „PayPal“;

2. На 16.04.2019г., в гр.Бургас, в 07:10:31 часа, използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № ********, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляря – М. Х. Д., ЕГН **********, като осъществил трансакция на стойност 201,80 лева за зареждане на електронен портфейл към акаунт, създаден от него в системата „c.o.“, поддържана от „*******“ АД, със следните данни: име – М. Д., имейл – *************.

По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на М. Х. Д. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на 627,16 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.

В разпоредително заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник е направено искане за разглеждане на производството в съдебната му фаза по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ от НПК. След проведеното предварително изслушване на страните, производството се разгледа при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Окръжна прокуратура–Бургас, поддържа повдигнатото обвинение.

Позовава се на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт. Предвид високата обществена опасност на подсъдимия, предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три 1 години, което на основание чл.58, ал.1 от НК да бъде редуцирано на две години. Според прокурора на подсъдимия следва да бъде определен „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Представителят на обвинението сочи, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативното предвиденото наказание „глоба“ до двойния размер на получената сума.

Гражданският ищец М. Х. Д. поддържа предявения граждански иск и акцесорната претенция за лихви. Моли съда да се произнесе обективно.

Защитникът на подсъдимия адв.Бисер Костадинов от Адвокатска колегия-Бургас, счита, че наказанието „лишаване от свобода“ трябва да бъде определено към минимума, тъй като подсъдимият е признал вината си. Моли съда да не бъде налагано наказание „глоба“, предвид факта, че подсъдимият ще бъде настанен в пенетенциарно заведение и няма да има възможност да я заплати.

Подсъдимият разбира обвинението и гражданската претенция.

Признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Сочи, че не реализира доходи, но има имущество, получено по наследство. Моли за наказание около минимума, за да може да се грижи за болната си възрастна баба. Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли съда за обективна присъда.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият З. Д. З. е роден на ***г. в гр.......... Същият е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, ***, с постоянен адрес в гр.*****, ж.к.

„*****“, бл.***, вх.***, ет.****, ап.****, и настоящ адрес гр.*****, обл.Бургас, ул.„*****“ №****, като понастоящем с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствен арест-***.

През месец ноември 2018г. подсъдимият З. Д. З. гостувал четири-пет пъти на пострадалия М. Х. Д. в апартамента на последния на ул.„*****“ № ***, ет.***, ап.*****в гр.*****. Пострадалият притежавал банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ с IB AN *******, по която имал издадена дебитна карта № *******. Същата Д. съхранявал в апартамента си, на секцията във всекидневната стая. При едно от гостуванията си подсъдимият З. успял да снима дебитната карта, докато пострадалият Д. бил в санитарното помещение.

На 07.12.2018г. подсъдимият З. използвал данните от дебитната карта на пострадалия Д., без негово съгласие, като извършил плащане на стойност 425,36 лева по интернет, чрез разплащателна система „PayPal“. Това плащане било извършено от подсъдимия в полза на негов акаунт в „PayPal“, регистриран под името „******“, с имейл – ********.

На 07.12.2018г. подсъдимият З. създал акаунт в разплащателна система „c.o.“, поддържана от „*******“ АД, със следните данни: име – М. Д., имейл – 2

*************.

На 16.04.2019г. подсъдимият използвал данните от дебитната карта, собственост на пострадалия Д., без съгласието на последния, за да зареди онлайн на виртуален ПОС терминал сумата от 201,80 лева в електронния портфейл на създадения на 07.12.2018г. от него акаунт в системата „c.o.“. Тази сума впоследствие подсъдимият прехвърлил чрез вътрешен трансфер от така създадения акаунт към електронния портфейл на друг негов акаунт, регистриран в електронната платформа „c.o.“ със следните данни: име – З. З., роден на ***г., имейл – *****, телефон – ******.

След като констатирал липсата на паричните средства, пострадалият М.

Д. незабавно уведомил органите на полицията.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно гласните доказателства, обективирани в протоколите за разпит на свидетелите М. Д. /т.II, л.59-61/, Х. Д.а /т.II, л.67-69/, Б. М. /т.II, л. 84/, заключението на техническа експертиза /т.III, л.13/, справка от „*******“ АД /т.II, л.108-109/, справка от „******“ АД /т.II, л.111-115/, писмо от „Уникредит Булбанк“ АД /т.IV, л.35-46/, справка от „*******“ ООД /т.II, л.127-133/, справка от „******“ АД /т.II, л.118-124/, протоколите за очни ставки между свидетелката З. Д.а и подсъдимия З. З., между свидетеля М. Д. и подсъдимия З. З., протоколите за доброволно предаване, извлечения и информация за сметка от „Уникредит Булбанк“, формуляри за рекламация от М. Х. Д. към „Уникредит Булбанк“. Посочените доказателства са събрани в съответствие с предвидените в НПК способи и няма причина да не бъде ценена тяхната доказателствена стойност.

От справката от „*******“ АД става ясно, че подсъдимият е регистрирал имейла „******“. Същото се установява и от показанията на свидетелката Х. Д.а, както и от справките от „******“ ООД и „******“ АД.

Свидетелите Д., Д.а и М. дават информация за начина, по който подсъдимият им е обяснил, че е извършил деянието. Чрез системата “PayPal” той е превел пари на свой акаунт, а чрез системата „c.o.“ е опитал да прикрие деянието си, като е създал фалшив акаунт на пострадалия Д., превел е пари в него и след това ги е прехвърлил на свой акаунт.

Посоченият механизъм се установява и чрез писмените доказателствата. Така в писмото от „Уникредит Булбанк“ АД е посочено, че акаунтът, на който са преведени 425,93 лева в „PayPal“, е с име „******“ и имейл „******“. От справката от „******“АД и от техническата експертиза се установява, че сумата от 201,80 лева е прехвърлена в системата „c.o.“ от акаунт „*************“, регистриран на името на М. Д., на акаунт „*******“, регистриран на името на подсъдимия З.. От справката от „*****“ става ясно, че подсъдимият е регистрирал и друг фалшив акаунт на името на М. Д., с 3 имейл „*************”, но този път е посочил личния си телефонен номер /*******/. Извод за телефонния номер на подсъдимия съдът прави от справката от „*******“ООД, където се е регистрирал със своето име и е посочил именно този номер.

Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло, тъй като същите са относими, обективни, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и кореспондират изцяло със самопризнанията на подсъдимия.

Заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът цени, като обективно, незаинтересовано и мотивирано, тъй като е изготвено от вещо лице със съответна професионална квалификация. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така изготвеното от него заключение, поради което съдът го приобщи към доказателствената съвкупност чрез прочитането му.

Горепосочените кредитирани от съда доказателства са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия.

При така изложената фактическа обстановка, безспорно се установи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като за времето от 07.12.2018г. до 16.04.2019г., в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление по чл.249, ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № ******, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляря – М. Х. Д., ЕГН: **********, като осъществил две неправомерни трансакции на обща стойност 627,16 лева и деянията не съставляват по-тежко престъпление, както следва:

1. На 07.12.2018г. в гр.Бургас, в 21:19:18 часа, използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № 5169 76** ****7310, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляря – М. Х. Д., ЕГН **********, като осъществил трансакция /плащане/ на стойност 425,36 лева към системата „PayPal“;

2. На 16.04.2019г., в гр.Бургас, в 07:10:31 часа, използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № ******, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляря – М. Х. Д., ЕГН **********, като осъществил трансакция на стойност 201,80 лева за зареждане на електронен портфейл към акаунт, създаден от него в системата „c.o.“, поддържана от 4

„********“ АД, със следните данни: име – М. Д., имейл – *************, поради което съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение.

Съгласно чл.249, ал.1 от НК, който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря, ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

Подсъдимият е извършил престъплението от обективна страна, тъй като е използвал данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря му. Съгласно чл.93, т.24 от НК „платежен инструмент“ е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. В случая дебитната карта несъмнено отговаря на дадената дефиниция. Подсъдимият е използвал данните върху дебитната карта: номер на карта, дата на валидност и име на картодържателя, като ги е въвел в електронни системи за разплащания и е извършил банкови преводи.