Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2044 от 01.11.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3862/2022
Вид
Решение № 2044
Подписан
01.11.2022
В сила
08.12.2022
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113 ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 124, ал. 1, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25 ал. 6 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2044 гр. Пловдив, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330203862 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 580918-F587390/ 04.06.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Н.М., е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер от 420 лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, с жалбата моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Следва да се отбележи по отношение на срочността на жалбата, че от въззиваемата страна е изискано и е представено доказателство за връчване на НП на 23.06.2022г., като жалбата е подадена на 30.06.2022г., поради което същата се явява подадена в срок.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване по следните съображения:

Дружеството - жалбоподател „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ***, извършвало търговска дейност като било регистрирано по ЗДДС лице.

Въз основа на издадена резолюция № П-160016200409910РП001/10.03.2020г. и представени документи по писмо вх. № 70-0010509/04.11.2020г., на търговеца била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства от служители на данъчна администрация, сред които и свид. Т. П.. В хода на проверката било установено, че „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице и доставчик по извършена облагаема доставка на услуга – наем на мащини – комбиниран багер и валяк, с данъчна основа 21 000 лв. и ДДС 4200 лв., платена по банков път на 10.03.2020г., с получател „Ремстрой ИТД“ ЕООД с ЕИК ***, за което е издадена фактура № 2000000068/31.01.2020г., „Индустриал ремонт строй“ ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 4200 лв. в законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за данъчен период м.01.2020г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на 31.01.2020г. /както изрично е посочено в издадената за услугата фактура/, като на същата дата ДДС е станал изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС и за доставчика дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да го начисли по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС от датата на данъчното събитие „Индустриал ремонт строй“ ЕООД е издало фактура № 2000000068/31.01.2020г. с данъчна основа 21 000 лв. и ДДС - 4200 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01/2020г. Дружеството е в нарушение на 15.02.2020г.

За доброволно начисляване на данъка в размер на 4200 лв. и за отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. № 16004221546/14.02.2020г.. за данъчен период м. 01/2020г., е издадена покана по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П16001620040991177-006/25.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от датата на получаване на съответното съобщение/.

Нарушението било открито на 04.11.2020г. с представяне на документи по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г. във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства, като този факт не се оспорва от жалбоподателя.

С оглед направените констатации, свид. П. съставила срещу „Индустриал ремонт строй“ ЕООД АУАН № F587390/ 27.01.2021г. за нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, било 2 издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаното в АУАН и НП съдът намира за осъществилото се в обективната действителност, след като прецени всички събрани в хода на производството доказателства.

На първо място, в качеството на свидетел е разпитана актосъставителят Т. П., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Потвърждава, че дължимото ДДС е начислено впоследствие. В съдебна зала същата обяснява всички факти и обстоятелства по процесния случай. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, достоверни и съответни на приетите писмени доказателства, служещи за установяване на обективната действителност.

Описаното от свидетелката напълно се потвърждава от писмените доказателства – Фактура № 2000000068/31.01.2020г., извлечение от банкова сметка № 3/01.04.2020г., СД за ДДС вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01/2020г. и дневници за ДДС, СД за ДДС вх.

№ 16004563472/08.02.2021г. и дневници за ДДС, Покана по чл. 103 от ДОПК № П-16001620040991-177-006/25.01.2021г.

Видно от издадената фактура, по същата доставчик е жалбоподателят, а получател е „Ремстрой ИТД“ ЕООД, като описаните параметри на дата на издаване, данъчна основа, стойност на ДДС, дата на данъчно събитие и основание за издаване на фактурата напълно съвпадат с описаните в АУАН и НП. Видно от извлечението от банковата сметка, сумата е била платена на жалбоподателя от получателя „Ремстрой ИТД“ ЕООД на 10.03.2020г., което също съвпада с описаното в АУАН и НП.

Видно от СД за ДДС вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01/2020г. и от дневниците за ДДС, гореописаната доставка не е била начислена при подаването на тази декларация. Видно от СД за ДДС вх.

№ 16004563472/08.02.2021г. и от дневниците за ДДС, процесната доставка е била начислена едва в тази декларация, с извършване на корекция на общия размер на данъчните основи за облагане с ДДС и корекция на начисления ДДС.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя – т. 1.3.в. и т.2.1. от Заповедта.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 15.02.2020г. и е открито на 04.11.2020г., АУАН е издаден на 27.01.2021г., а НП - на 04.06.2021 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени 3 съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е дадена законосъобразна правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност. Тук следва да се отчете и спецификата на нарушението-неначисляване на ДДС и законодателния подход при уреждането му.

Трайно установено положение в теорията и практиката е че начисляването на дължимо ДДС е сложен, динамичен фактически състав който включва следните елементи:

1. издаване на данъчен документ, в който да се посочи данъкът на отделен ред;

2. включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този данъчен период;

3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период;

4. подаване на документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за това срок за съответния данъчен период.

За да се счита за надлежно начислен ДДС, всеки един от четирите елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях води до незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото обаче се касае за фактически състав за изпълнение на едно законово задължение, то независимо дали липсват един или няколко от елементите, винаги ще е налице само едно нарушение- липса на начисляване на ДДС, а не няколко самостоятелни нарушения.

В случая, видно от издадената фактура е, че в нея е бил посочен данъкът в размер на 4200 лв. Видно е и от описанието на доставката на услуга, надлежно описана и в АУАН и НП – наем на машини, че се касае за облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

От фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 от ЗДДС, нито е посочил фактурата в дневника за продажбите. Същото е сторил едва след като е получил Поканата по чл. 103 от ДОПК, 12 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Същият е имал задължение да начисли данъка съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.

Неоснователно се явява възражението в жалбата, че дружеството не следва да отговаря поради неполучаване на посочените суми за авансови плащани. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в случаите, когато има издаден данъчен документ, данъкът е дължим от регистрираното лице за 4 данъчния период, през който е издаден данъчният документ, като това се явява именно и документът, който удостоверява датата на извършване на услугата по смисъла на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и от която дата на основание чл. 25. ал. 6, т. 1 от ЗДДС възниква задължението на лицето да го начисли. В случая има издаден данъчен документ – фактура, на 31.01.2020г., откогато е и датата на данъчното събитие. В тази връзка неотносимо се явява кога е извършено плащането по фактурата, още повече и че след получаване на плащането през м. март 2020г. жалбоподателят отново не е начислил данъка, като е сторил същото едва след поканването от органите на приходите, при това почти година по-късно, което от своя страна се явява и аргумент за неприложение на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.

Правилно е приложена санкционната норма на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, тъй като жалбоподателят е начислил данъка в срок от 12 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, тоест след като е изтекъл 6-месечният срок по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, и преди да изтече 18месечният срок по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС. Имуществената санкция, определена на нарушителя, съответства на законовоопределената такава в размер на 10 на сто от данъка, а именно – имуществена санкция в размер на 420 лв. при данък от 4200 лв.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 580918-F587390/ 04.06.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Н.М., е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер от 420 лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/