Определение № 219 от 12.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000278 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С определение №108/27.03.2024г., постановено по т.д. №231/2023г. по описа на Окръжен съд П., е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производството по ДП ЗМ №**/2023г. по описа на РУ-П. при ОД МВР П..

В срок е постъпила частна жалба от Ц. С. Т. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител – адв.

Г. Й.. Изложени са подробни съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Изразено е съмнение по повод пълната идентичност между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано досъдебното производство и което е привлечено като обвиняем и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, предмет на доказване в исковото производство по чл.432 от КЗ. Наведени са и доводи за евентуално бъдещо преквалифициране на повдигнатото обвинение. Наведени са и доводи, че разследването по така установената квалификация, касаеща усложнена форма на множество престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, ще забави значително наказателното производство, което ще доведе до ненужно забавяне на гражданското исково производство. Без да е въведено 1 конкретно оплакване в тази насока, е посочено, че спирането е постановено без да е извършена размяна на исковата молба и без да е подаден отговор от ответната страна, преди провеждане на съдебното дирене. Иска се отмяна на обжалваното определение. В частната жалба се съдържа искане – да се дадат указания на окръжния съд да изиска точна справка от Териториално отделение П. към РП П. каква е правната квалификация на извършеното деяние от Г. А.А. по ДП ЗМ №**/2023 г. по описа на РУ-П..

Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №231/2023г. по описа на Окръжен съд П. е образувано по предявен иск от настоящия жалбоподател против „ЗД Е.“ АД по чл.432 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2023г. В исковата молба се съдържат обстоятелства, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на застраховано при ответника МПС - марка „Фолксваген”, модел „Голф‘‘ с рег.

№*********** - Г. А.А.. В самата искова молба се съдържат фактически твърдения за образувано по повод процесния пътен инцидент ДП №**/2023г. по описа на РУ-П., пр.преписка №****/2023г. по описа на РП П..

Окръжният съд е спрял исковото производство на основанието, визирано в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК – когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Основанията за наличие на предпоставките по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, първостепенният съд правилно е извел от информацията за хода на досъдебното производство /служебно изискана/, съдържаща се в постъпило писмо от МВР РУ - П. с вх.

№2341/11.03.2024г. Съгласно данните, съдържащи се в същото, ДП №**/2023г. по описа на РУ-П., пр. пр. №****/2023г. на ТО - П., при РП - П., е образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“ от НК. На 20.11.2023г. посоченият в исковата молба водач - Г. А.А., ЕГН **********, е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено от него престъпление по 2 чл.343, ал.1, б „б“ предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.5, ал.1, т.1 и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Следователно налице е пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача А., сочен за причинител на вредите и деянието, за което е предприето наказателното разследване срещу този водач и същият е привлечен като обвиняем – налице е тъждество между деянието, предмет на наказателното производство, и деянието, предмет на доказване в гражданския процес.

Налице е и идентичност на лицето, срещу което е образувано досъдебното производство и което е привлечено като обвиняем и лицето, сочено за деликвент в исковата молба. Доколкото безвиновната отговорност на застрахователя е обусловена от виновното, противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, то резултатът от исковото производство трябва да зависи от установяването на такова поведение. Налице е хипотеза, при която образуваното досъдебно производство, съответно – продължаващото го съдебно производство, ще установи извършено ли е противоправното деяние, което ищецът твърди, че е причинило вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента. А по смисъла на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК съдът следва да спре гражданското дело, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора и които не могат да бъдат установени в рамките на гражданското производство, а същевременно гражданският съд, разглеждащ прекия иск на увредения за обезщетяване на вреди от ПТП, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите, посочени в чл.300 от ГПК и поради това, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда или се постанови оправдателна присъда, гражданското дело ще бъде възобновено, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от 3 поведението на водача на МПС. Именно в този смисъл е и цитираното в частната жалба определение №10/07.01.2022г. на ВКС по ч. т. д.

№2470/2021г., II т.о., ТК: „Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.432, ал.1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл.

124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това, в случай че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента“. Аргумент за необходимостта от спиране на исковото производство на основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК при пълно тъждество на престъпното деяние – предмет на досъдебното производство и описания в гражданския иск деликт, както и на тъждество между лицето – привлечено като обвиняем в наказателното производство и соченото в гражданския иск лице за деликвент е и друга съдебна практика Решение №233/18.12.2023г. на ВКС по к.гр.д. №4708/2022г., 4-то г.о., по смисъла на която прилагането на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е от значение за процесуално допустимото по-нататъшно развитие на исковото производство, като неприлагането на процесуалната норма, е довело до обезсилване на въззивен акт с цитираното решение на ВКС.

Вярно – в цитираното писмо от МВР РУ - П. с вх. №2341/11.03.2024г. се съдържа и информация, че с оглед установените данни в хода на същото ДП за това, че е бил използван неистински/подправен документ, послужил на А. за издаване на СУМПС, както и че А. е извършил престъпление като неправоспособен водач, е възможно преквалифициране на повдигнатото му обвинение предвид данните, че евентуално е извършил престъплението като неправоспособен водач. Това обаче не води до промяна на горните изводи, 4 доколкото за основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е достатъчно тъждество на деянието и дееца, което в случая е налице, а именно – престъпление по транспорта и повдигнато обвинение на А. – лицето, сочено за деликвент в исковата молба.

По повод доводите на жалбоподателя за евентуално „значително забавяне на наказателното производство, което ще доведе до ненужно забавяне на гражданското исково производство“, следва да се посочи, че в гражданското право е законово регламентиран институтът на обезщетение за забава на парично задължение.

Що се отнася до посоченото от жалбоподателя, че спирането е постановено без да е извършена размяна на исковата молба и без да е подаден отговор от ответната страна, преди провеждане на съдебното дирене, то обвързаността на гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК, съответно – наличието на предпоставките по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, са налице независимо от етапа, в който се намира исковото производство.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Независимо че, с оглед неоснователността на частната жалба, е безпредметно да се обсъжда искането – да се дадат указания на окръжния съд да изиска точна справка от Териториално отделение П. към РП П. каква е правната квалификация на извършеното деяние от Г. А.А. по ДП ЗМ №**/2023г. по описа на РУ-П., за пълнота следва да се посочи, че това искане е несъвместимо с характера на производството.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №108/27.03.2024г., постановено по т.д.

№231/2023г. по описа на Окръжен съд П. , с което е спряно производството по д е л о т о до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производството по ДП ЗМ №**/2023г. по описа на РУ-П. при ОД МВР П..

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6