Решение № 11 от 03.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900232 по описа за 2023 година

Н. А. Н. с ЕГН ********** и Е. А. А. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., ул. „М.“ № 8, са предявили срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********** обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на всеки от ищците на обезщетение в размер на по 260 000 лева за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина им А. Н.

А. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 08.01.2022 год. около 21.30 часа на третокласен път 161, 13-ти км, землището на с. Л., Софийска област, по вина на И. Б. Ц. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, със застрахователна полица № № BG/22/1210012799 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 05.05.2021 год. до 04.05.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2023 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че на 08.01.2022 год. около 21.30 часа синът на ищците А. Н. А. пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, управляван от И. Б. Ц.. В района на 13-ти км на третокласен път 161, местността „Сухата чешма“ в землището на с. Л., Софийска област, в посока от с. Л. к ъ м с. Р., пътят преминавал по бетонов панелен мост с дължина 19 м, който поради извършван ремонт бил без поставена предпазна ограда. От дясната страна на пътя се простирал възходящ скат, а под него дере. Пътният участък се намирал извън населено място и скоростта била ограничена на 90 км/ч, пътната настилка била суха, а движението се 1 осъществявало на фарове. Твърди се, че водачът И. Ц. насочил управляваното от него МПС по затворения пътен участък въпреки забраната заради ремонтните дейности, като движейки се със скорост от около 122 км/ч, загубил контрол над автомобила и самокатастрофирал, излитайки от пътя и падайки в дерето. В резултат на удара починали водачът и пътникът в автомобила А. Н. А..

Твърди се, че по-рано същия ден водачът на автомобила помагал при организацията на годежа на негов близък, като видно от химическото изследване на кръвта му, извършено в хода на досъдебното производство, същият е бил употребил алкохол. Твърди се, че пътникът в автомобила А. Н. А. не е присъствал на горното тържество, поради което е нямало как да знае, че се качва в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач.

Твърди се, че А. Н. А. е бил единствено дете на ищците Н. А. Н. и Е. А. А.. Връзката на родителите с детето им била изключително силна, смъртта на А. А. е била неочаквана и ненавременна и е довела до продължителни морални страдания от загубата му. Ищците са загубили най-ценния и скъп човек, на когото имали пълно доверие и са очаквали да е тяхна помощ и опора на старини. След тежката и непоносима загуба ищците са изпаднали в шок и са се затворили в себе си, съсипани са, непрекъснато плачат, изгубили са желание да вършат ежедневните си задължения, не искат да общуват с никого, избягват срещи с приятели и познати. Връзката между майка, баща и син се характеризирала с взаимна обич, уважение и духовна и емоционална близост, отношенията им се базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение. Мъката от загубата била неизмерима, като ищците и към настоящия момент не са преживели загубата на своя син и продължават да търпят морални болки и страдания.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, управляван при ПТП от деликвента И. Б. Ц., е била сключена със „ЗК Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/1210012799, валидна от 05.05.2021 год. до 04.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 08.01.2022 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 387/13.01.2023 год. по описа на „ЗК Л.И.” АД, по същата била образувана преписка по щета № 0000-1000-61-23-7020, по която ответното дружество ги уведомило, че предлага заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 91 000 лева за всеки от ищците – с отчитане на 50 % съпричиняване от действията на пострадалия, с чийто размер същите не били съгласни.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, а исковете по чл.432, ал.1 от КЗ – и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

2

С отговора ответникът не оспорва фактическите твърдения по исковата молба относно описания механизъм на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между същото и смъртта на сина на ищците, пътувал в автомобила, управляван от И. Б. Ц..

Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се е качил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, като се сочи, че А. Н. А. сам се е поставил в опасност и е приел рисковете от превоза. Въвежда се и възражение за съпричиняване и от страна на трети лица – родителите на непълнолетния, които не са упражнили подходящ родителски контрол по смисъла на чл.125, ал.3 от СК.

Излагат се твърдения, че пътникът в автомобила А. очевидно е осъзнавал, че се качва в автомобил, управляван от водач в тежка степен на алкохолно опИ.е /с концентрация на алкохол в кръвта му от 2.85 промила според изготвената съдебно-химическа експертиза по досъдебното производство/, тъй като при тази степен на опИ.е е характерно, че всички психофизиологически функции на индивида са силно отрицателно повлияни поради тежко потискане на централната нервна система; това е стадият на дезориентацията на индивида и отговаря на много високо алкохолно съдържание, като същият губи ориентация и сетивност, речта е силно провлачена и неясна, характерни са значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията и походката, силно забавени реакции, афекти, придружени с отчетлива миризма на алкохол, като тези ефекти могат да бъдат възприети еднозначно при обикновено наблюдение.

С оглед на изложеното се поддържа, че приемайки по собствена воля да бъде пътник в превозно средство, управлявано от алкохолно повлиян водач, пострадалия А. сам се е поставил в риск и е приел съзнателно възможността от настъпване на вредоносен резултат, риска от възникване на който е могъл да предвиди при обикновено проявена грижа, поради което се сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия от 30 %.

С отговора се оспорват предявените претенции за неимуществени вреди от ищците по размер, като се сочи, че подобни високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди не са съобразени с принципа за справедливост, с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално.

Оспорват се изцяло и предявените акцесорни искове за присъждане на лихва от 13.01.2023 год. – датата, посочена като дата на уведомяване с извънсъдебната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

С отговора е направено искане за привличане на осн. чл.219, ал.1 от ГПК на наследниците на починалия водач И. Б. Ц. – Б. И. Б., А. И. Б., Л. И. Б. и Т. И. Б. като трети лица помагачи на ответника, като е направено и искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което горното обстоятелство да бъде установено чрез 3 удостоверение от „ГРАО“. Сочи се, че ако в настоящото производство бъде установено, че водачът е управлявал МПС при ПТП с концентрация на алкохол в кръвта си от 2.85 промила, горното би обусловило интереса от предявяване на иск по чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ срещу наследниците на виновния водач, което обуславя и интереса от привличането им като помагачи на ответника.

С определение от 12.03.2024 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като трети лица – помагачи на ответника Б. И. Б., А. И. Б., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си С. Г. А., Л. И. Б., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си С. Г. А. и Т. И. Б., малолетен, представляван от майка си и негов законен представител С. Г. А..

Третите лица – помагачи на ответника не се явяват в о.с.з., не изпращат представител и не вземат становище по предявените искове.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с и.м. удостоверение за раждане и препис-извлечение от акт за смърт на А. Н. А. с ЕГН **********, починал на 08.01.2022 год., ищците са негови родители. Към момента на смъртта му синът им е бил непълнолетен – на навършени 17 години.

Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6/08.01.2022 год. на РУ – Б., в същия е отразено настъпило ПТП на 08.01.2022 год. около 21.30 часа на третокласен път 161, 13-ти км, землището на с. Л., Софийска област, с участието на самокатастрофирал лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, управляван от И. Б. Ц. с ЕГН ********** и с пътник сина на ищците А.

Н. А.. Отразено е, че ПТП е настъпило на пътя между с. Л. и с. Р., Софийска област, след като водачът на автомобила е изгубил контрол върху него и пропаднал от мост, в резултат на което водачът и пътникът загинали.

Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 3/2022 год. по описа на ОДМВР – С., пр. пр. № 47/2022 год. на СОП, прекратено с постановление от 19.01.2023 год. на СОП поради смъртта на дееца И. Б. Ц.. Приетата за установена фактическа обстановка е тази, описани и в обстоятелствената част на исковата молба – в района на 13-ти км на третокласен път 161, местността „Сухата чешма“ в землището на с.

Л., Софийска област, в посока от с. Л. към с. Р., пътят преминавал по бетонов панелен мост с дължина 19 м, който поради извършван ремонт бил без поставена предпазна ограда. От дясната страна на пътя се простирал възходящ скат, а под него дере. Пътният участък се намирал извън населено място и скоростта била ограничена на 90 км/ч, пътната настилка била суха, а движението се осъществявало на фарове. Водачът на лекия автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ – И. Б. Ц., насочил управляваното от него МПС по затворения пътен участък въпреки забраната заради ремонтните дейности, 4 като движейки се със скорост от около 122 км/ч, загубил контрол над автомобила и самокатастрофирал, излитайки от пътя и падайки в дерето.

От изготвената в хода на горното ДП съдебно-химическа експертиза № А-023/2022 год. за наличие на етилов алкохол в кръвта от трупа на И. Б. Ц., представена с и.м. и ценена като писмено доказателство в констативно-съобразителната й част, се установява, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта на водача на автомобила е било 2.85 ‰.

За така описаната фактическа обстановка между страните не се спори, като с оглед становището на пълномощника на ответника с отговора на и.м. и изявлението му в о.с.з. на 28.05.2024 год. съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства :

- че ПТП е настъпило на посоченото в исковата молба място и с участието на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ;