Решение № 2782 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100500208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 19539 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 34519/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, Столична община е осъдена да заплати на “Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 6154,58 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило на 16.03.2022 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, с участник лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер” с рег. № **** и сумата от 15 лв. – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от 6169,58 лв. от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 1369,51 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.08.2022 г. до 09.06.2024 г.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на “Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 301, 56 лв. – държавна такса, 360 лв. – депозит за експертиза, 50 лв. – депозит за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община, чрез процесуалния й представител – юрк. А.К., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал представения документ – Искане за оценка на вреди по застраховка “Каско на МПС“ от 18.03.2022 г. по отношение на отразените в него факти и обстоятелства, тъй като същият 1 представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Поддържа, че липсата на надлежно съставен протокол от компетентните държавни органи съставлява съществено нарушение на Общите условия, неразделна част от сключения застрахователен договор, както и че застрахователят не е бил надлежно уведомен за процесното ПТП непосредствено след настъпването му, с оглед на което навежда твърдения за заплащане на застрахователното обезщетение при липса на основание – т.е., че застрахователят е заплатил неправомерно претендираното застрахователно обезщетение. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства относно скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на ПТП, както и дали същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на движението и видимостта, както и посоката на движение. Сочи се още и че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля, макар същият да е заинтересован от изхода на спора, като не е обсъдил наведените от ответника възражения. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ищец “Дженерали застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител – юрк. М.С., с надлежно учредена по делото представителна власт е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Сочи се, че решаващият извод на съда е формиран в резултат на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване се установяват изискуемите от закона елементи от фактическия състав на предявените искове, а наведените от ответника възражения са останали недоказани. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя 2 фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Ангажирането на отговорността по чл. 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.

В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по поддържането на общински път.

Не е спорно между страните, че към момента на реализиране на процесното ПТП – 16.03.2022 г., между дружеството ищец и собственика на лек автомобил “Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № **** е съществувало валидно застрахователно правоотношение, както и че ул. “Стоян Топузов“ се намира в населено място – гр. София, представлява местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на Столична община.

В представеното по делото искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС от 18.03.2022 г. (л. 31 от делото пред СРС), е посочено че на 16.03.2022 г. водачът на лек автомобил “Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № **** - Н.Г. при управление на процесния автомобил, движейки се по ул. Стоян Топузов преминава с левите гуми на автомобила през дупка, пълна с вода, вследствие на което настъпват повреди в левите му джанти. Изготвено е опис-заключение за вреди (л. 32 от делото пред СРС), съгласно което е необходимо да бъде извършена подмяна и на двете джанти. Съгласно представеното възлагателно писмо е определено щетата да бъде отстранена в сервиз, като за отстраняването й е издадена фактура № 2325649 от 26.04.2022 г. на стойност 6154, 58 лв. Представена е и регресна покана за заплащане на процесната сума в размер на 6154, 58 лв. и 15, 00 лв. ликвидационни разноски или на сумата общо в размер на 6169, 58 лв., с която ищецът е предявил вземането си и която покана е получена от ответника на 25.07.2024 г. (л. 41 и л 42 от делото пред СРС).

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, изводите на което настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие. Съгласно заключението на вещото лице процесното ПТП е реализирано при следния механизъм: на 16.03.2022 г. в гр. София, лек автомобил “Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ****, се движи по ул. “Стоян Топузов“, където превозното средство попада в неравност /дупка/, намираща се на пътното платно, като от техническа гледна точка вещото лице е посочило, че причина за настъпване на процесното ПТП е наличието на неравност /дупка/ на пътното платно. Установява се, че отразените в искането за оценка на вреди видими увреждания се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че всички ремонтно- 3 възстановителни операции, описани в приложените по делото опис – заключение и фактура, е било необходимо да бъдат извършени с оглед възстановяване на уврежданията по процесния автомобил. Съгласно заключението към датата на настъпване на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 7 месеца и 13 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 31.07.2020 г., като необходимата стойност за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 6154, 58 лв.

За установяване на механизма на процесното ПТП в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Р.Г. – водач на процесния лек автомобила. От показанията на свидетеля се установява, че през месец март 2022 г. при движение по ул. Стоян Топузов в гр. София, кв. Люлин, управляваният от него автомобил пропаднал на една страна - отпред отляво и отзад отляво, като предна лява и задна лява гума пропаднали в дупка, в резултат на което били нанесени щети на джантите на автомобила, а гумите не били засегнати. Съгласно заявеното от свидетеля на пътното платно имало локви, било пълно с вода и дупката не можела да се избегне, като процесната дупка, в която попаднал автомобила не била обозначена по никакъв начин. Водачът се движел с не повече от 30 км./ч.

При съвкупна преценка на така събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че вредите по процесния автомобил са причинени в резултат на попадането му в необезопасена дупка. Доколкото пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона, с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Столична община. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Така установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. В съответствие с разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата общината е следвало да стопанисва и поддържа общинския път в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок. Доколкото по делото не се доказва процесната дупка да е била надлежно обезопасена, то е налице бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват. С оглед на което и Столична община, която носи обезпечителногаранционна отговорност на основание чл. 49 ЗЗД, отговаря за причинените вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 31 от Закона за пътищата относно осигуряване на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение при цялата година, което бездействие по делото се установи, че се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на процесните щети по управлявания от застрахования при ищеца водач на лек автомобил.