Решение № 3016 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330100376 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. А. Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, чрез тяхната *** и законен представител К. С. И., ЕГН **********, против „ПИ – МИ“ ЕООД, ЕИК 825376722, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техния *** А. И. Я., ЕГН **********, настъпила в резултат на трудова злополука от *** г., както следва: на ищеца И. А. Я. – сумата от 100 000 лева, частично от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука – *** г., до окончателното изплащане; на ищеца С. А. Я. – сумата от 100 000 лева, частично от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука – *** г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № *** от *** г. наследодателят на ищците – А. И. Я., бил назначен при ответното дружество на длъжност „***“ с място на работа в *********. Твърди се, че на *** г., около *** часа, през работно време и при изпълнение на служебните си задължения в цех за производство на дребни сладки при дружеството – работодател, находящ се в гр. ***, с А. Я. настъпила злополука. При подгряване на ротационна фурна за изпичане на сладки, оборудвана с нафтова горелка, от първата започнал да излиза дим и малко след това се получил силен взрив, в резултат на което вратата на фурната се откъснала от пантите и 1 ударила намиращия се в близост работник А. Я., като вследствие на получената тежка множествена взривна травма настъпила смъртта на същия.

Сочи се, че с Разпореждане № *** г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - П., злополуката била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Изтъква се, че ищците търпят значителни неимуществени вреди вследствие на настъпилата внезапна и нелепа смърт на техния ***, които останали полусираци, лишени завинаги от неговата обич, грижи, подкрепа и от неговия пример. Към настоящия момент, с оглед възрастта им, ищците изключително трудно възприемали загубата на техния родител. Последната в една или друга степен ги лишавала от нормално детство, оставяйки в съзнанието им обременяваща емоционална травма. Освен това щяло да им се наложи да пораснат и да станат самостоятелни по-скоро отколкото обичайно е прието в обществото. Посочва се, че децата са лишени от възможността да разчитат на бащинска грижа и подкрепа в трудните моменти, с които тепърва предстои да се сблъскват в живота. Дори в чисто битов аспект ищците нямало да имат споделени преживявания с техния ***, като посещаване на спортни мероприятия, тренировки, пътувания и т.н.

Изтъкват, че бащинските обич и подкрепа, както емоционална, така и материална, не могат да бъдат заместени от другиго, включително и от ***, колкото и усилия да полага. Тяхната липса оставяла празнина, която не можела да бъде запълнена и болка, с която двамата братя са принудени да живеят. Сочат, че отсъствието на ***та се усещало най-силно по време на празници и семейни събирания. Трагедията се отразила негативно и върху психиката на ищците, пораждайки чувства на тъга и потиснатост при всеки спомен за техния ***. На следващо място се твърди, че неимуществените вреди, причинени от смъртта на близък, имат много по-дълго проявление, като претърпените болки и страдания от загубата са изключително интензивни. В тази връзка, при определяне на дължимия размер на обезщетението, следвало да се отчитат не само осъществилите се вреди, а и трайното им проявление във времето. Посочено е, че преди предявяване на настоящата искова претенция ищцовата страна депозирала пред Районен съд – П. молба, на основание чл. 390 ГПК, за допускане обезпечение на бъдещи искове, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – П. и допуснато обезпечение на настоящите искове, като била издадена Обезпечителна заповед от *** г. за налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество, до размера на сумата от 200 000 лева. Предвид изложеното, искането е да бъдат уважени предявените искове.

Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото и обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ПИ – МИ“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва фактът, че между А. И. Я. и ответното дружество е било налице трудовото правоотношение, като по силата на сключения между тях Трудов договор № *** от *** г., Я. е изпълнявал 2 длъжността „***“. Ответникът не оспорва, че на дата *** г. в производствения цех на дружеството – работодател е станал инцидент, при който настъпили увреждания за А. И. Я.. Твърди, че за случилото се моментално бил уведомен *** на ответното дружество – Б. З. К., след което веднага било направено обаждане на тел. 112 с молба за изпращане на медицински екип, който пристигнал на място около 40 – 50 минути след обаждането. Медицинският екип от спешна помощ проверил съС.ието на пострадалия и качил същия в автомобила за спешна помощ, за да бъде откаран в УМБАЛ „С.” ЕАД гр. П..

Я. постъпил в болницата в *** часа, като след извършени прегледи и манипулации, смъртта му била констатирана като настъпила на *** г. в *** часа. Оспорва твърдението, че е налице влязло в сила разпореждане на длъжностно лице на ТП на НОИ - П., с което е констатирано, че състоялият се на *** г. инцидент е трудова злополука по смисъла на чл. 55. ал. 1 КСО. Сочи, че в действителност е постановено Разпореждане № *** от *** г. на К. К. – длъжностно лице при ТП на НОИ - П., но същото не е влязло в сила, като е подадена жалба срещу него от ответното дружество. В тази връзка твърди, че издаденото от директора на ТП на НОИ - П. Уведомление с изходящ номер от *** г. е частично неистински документ, с невярно съдържание в частта, в която се твърди, че Разпореждане № *** от *** г. е получено от осигурителя „ПИ – МИ” ЕООД на *** г., съгласно посоченото известие за доставяне. На следващо място, оспорва вида и размера на твърдените вреди, като счита исковата претенция за прекомерна и несъответстваща на реално претърпените вреди. В тази връзка са изложени доводи, че твърденията в исковата молба за грижи, подкрепа и личен пример на А. Я. като *** на ищците, не отговарят на обективната действителност. Сочи се, че ищците не са живели заедно със своя ***, като същите имат различен постоянен адрес от неговия. Ответникът излага съображения за наличие на проблеми в семейните отношения, като изтъква, че между А. И. Я. и К. с. И. – *** и законен представител на ищците, се е водило гражданско дело относно родителските права спрямо ищците по настоящото производство и издръжка на същите. Поради липса на доброволно изпълнение на задължението за плащане на издръжка на децата, срещу Я. било образувано изпълнително производство пред ДСИ при Районен съд – П..

Поради изложеното, ответната страна счита, че А. Я. е бил дезинтересиран от своите деца много преди настъпването на настоящия инцидент, като не е плащал необходимата издръжка на децата и не е полагал елементарни грижи за тях. Изтъква се, че Я. е лице, което е осъждано за извършването на престъпление от общ характер, което поставяло под въпрос изложените в исковата молба твърдения за възпитателските качества и примера на същия.

Ответникът счита, че в случай на смърт на близък следва да се вземат предвид действителните лични отношения между починалия и близкия, който търси обезщетение, като наличието на роднинска връзка помежду им не е достатъчно, за да се докаже причинноследствената връзка между настъпилата смърт и размера на твърдените щети. Счита, че предявената претенция е крайно завишена, а отношенията между ищците и техния *** не отговарят на 3 описаното. Направено е възражение по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, а при условията на евентуалност – възражение по чл. 201, ал. 2 КТ. Ответната страна твърди, че спазва стриктно законовите разпоредби относно създаването и поддържането на безопасни условия на труд на работното място и за правилното ползване на работното оборудване. Сочи, че са провеждани начални и периодични инструктажи на служителите, работещи в сладкарския цех, в това число и на А. Я.. В деня на инцидента бил проведен и дневен инструктаж, за който имало съставен списък на инструктираните лица, като същият бил подписан лично от Я.. Наред с това, в близост до процесната фурна, имало постоянно поставени писмени указания за правилно и безопасно ползване. Всички служители в цеха били своевременно инструктирани, че при наличие на авария или техническа неизправност на някое съоръжение, то следва да бъде уведомен ****или *** на дружеството – работодател. Твърди се, че ако в настоящия случай А. Я. се е намирал пред фурната в момента на инцидента поради намерение да предотврати аварията или техническата неизправност, то същият е подходил с груба небрежност поради това, че не е спазил дадените му инструкции, предприел е действия, които не са му възложени от работодателя с трудов договор, длъжностна характеристика или по друг начин и лекомислено е предвиждал, че може да предотврати настъпването на инцидента, въпреки липсата на необходимите технически познания за това.

С отговора на исковата молба е направено искане на основание чл. 219, ал.

1 ГПК да бъде конституирано дружеството – застраховател „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК 030269049, като трето лице – помагач на страната на ответника. Представен е препис от полица № *** като доказателство за сключена групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ със застрахователното дружество. С оглед изложеното, моли да бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендира направените в настоящото производство разноски. По искането на ответника за привличане на трето лице – помагач.

Съдът намира, че искането на ответната страна е допустимо, тъй като е направено с писмения отговор, който е подаден в срок. Искането се явява и основателно, доколкото се касае за иск за присъждане на вреди от трудова злополука, а работодателят – ответник е застраховал живота и работоспособността на пострадалия в качеството му на негов работник.

Съгласно Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. Ето защо, работодателят има интерес да привлече застрахователя като трето лице – помагач по делото, доколкото в случая и двамата отговарят за причинените при трудовата злополука вреди – застрахователят до размера на застрахователната сума, респ. съответната част от нея, а за разликата – работодателят. С оглед изложеното, следва да бъде конституирано дружеството – застраховател „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, като трето лице – помагач на страната на ответника „ПИ – 4

МИ” ЕООД, ЕИК 825376722.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на смъртта на техния ***, настъпила вследствие на трудова злополука от *** г.. Ищците, И. А. Я. с ЕГН:********** и С. А. Я. с ЕГН:**********, са синове на починалия А. И. Я..

Между наследодателя на ищците, А. И. Я., и ответника „ПИ-МИ" ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение за длъжността "***" към момента на трудовата злополука. Злополуката е призната за трудова по установения ред с разпореждане, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) , което ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Трудовият характер на злополуката е потвърден на всички съдебни инстанции (Административен съд - Пловдив и Върховен административен съд) с влязло в законна сила съдебно решение.