Решение № 361 от 12.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503806 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №1490/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№4043/2018 г. на СГС – I ГО – 10 състав, по предявен от Р. С. О., против Я. Г. Я., иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от две обидни за ищеца публични изказвания на ответника, направени на 21.04.2013 г. и на 09-10.05.2013 г., и отразени в електронните медии, което обезщетение е претендирано ведно със законната лихва, считана от датата 21.04.2013 г. до окончателното плащане, а при условията на евентуалност – ако съдът прецени, че следва да определи обезщетението поотделно за всяко от деянията, то се претендира обезщетение за първото от деянията в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2013 г., а за второто от деянията се претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 09.05.2013 г. С обжалваното решение съдът е уважил предявеният иск частично, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за обезщетение за претърпените неимуществени вреди от двете изявления на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 23.03.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 36 000 лв., и е осъдил ответника да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 800 лв.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№32605/12.03.2020 г. ответникът Я. Г. Я., чрез адв. Е.В., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло, с оплаквания за недопустимост, неправилност, допуснати процесуални нарушения, необоснованост, нарушения на материалния закон. Не е проведено пълно главно доказване за част от елементите на 1 фактическия състав на гражданския деликт – вредите и причинната връзка между тях и деянието. Нарушен е принципа на справедливостта, чрез определяне на несправедливо завишено обезщетение в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Неправилно е присъдено общо обезщетение за два деликта, с което е затруднена защитата на ответника за всеки от двата деликта. Съдът не се е произнесъл по релевираните от ответника възражения, игнорирани са представените релевантни писмени доказателства и направените от ответника доказателствени искания, не е зачетено заключението на СМЕ, неправилно са кредитирани показанията на съпругата на ищеца, като не е отчетена явната заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца. Съдът не се е произнесъл по възражението за липса на разграничение на търпените от ищеца неимуществени вреди, претендирани в настоящото производство, от тези, търпени от ищеца от сходни деяния в същия период, за които ищецът е завел срещу ответника общо 4 бр. идентични НЧХД. Неправилно е отхвърлено релевираното от ответника възражение за прихващане. Не е разгледано възражението за фактологическа обоснованост на процесните изрази, предвид повдигнати обвинения срещу Р.О. за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер в сферата на енергетиката, за деяния, извършени преди процесните изрази на ответника. Не са взети предвид представени по делото доказателства - предишни публикации от други автори /статия на И. Б. „О. е човекът на енергийната мафия във властта“, статия на С. Г. „Ще обявя война на робовладелците и роботърговците като Р.О.. Р.О. трябва да бъде разследван, а не да бъде на свобода“/ и приложени секретни грами на американското посолство в София.

Не е налице произнасяне на съда по възражението за липса на яснота дали ищецът претендира вреди от клевети чрез произнасяне на процесните изрази, или се търси обезщетение само за вреди от обиди, нанесени със същите изрази. Не е отчетено значението на обстоятелството, че ответникът се е обърнал към Главния прокурор с молба за разследване на съпричастността на Р.О. към евентуално извършени престъпления в енергийния сектор, преди датата на инкриминираните изрази.

Използваният израз „енергийна мафия“ е добил гражданственост, като се използва широко в медиите. Неправилно е преценено като ирелевантно възражението, че ищецът е осъществявал натиск върху високопоставени магистрати, за да не изпълнят задълженията си по ангажиране на наказателната отговорност на разследвано за престъпления в енергийния сектор лице. В нарушение на чл.193 от ГПК не е открито производство по оспорване на исковата молба. Настоява се за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. При условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото обезщетение, като се приложи принципът на справедливостта, като се уважи и направеното от ответника възражение за прихващане.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчена на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№57311/22.06.2020 г., подаден от Р. С. О., чрез адв. Ц. Ч., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника, като се настоява да се остави без уважение, и се заявява претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Правилни са крайните правни изводи на съда за осъществен от ответника деликт – с влязлата в сила присъда от 10.02.2015 г. по н.ч.х.д.№12712/2013 г. на СРС, НО, 113 състав, е установено 2 извършването на деянията, описани в исковата молба, тяхната противоправност, и вината на ответника. Правилно съдът се е концентрирал върху установяването на вредите на ищеца, техния вид и интензивност, и причинната връзка между тях и противоправното поведение, като изводите на съда са обосновани с анализ на събраните доказателства, и в пълна степен им съответстват. Справедливото обезщетение е мотивирано с високата степен на вредоносно въздействие върху психиката и здравето на ищеца, накърнената му професионална репутация и широкото обществено отразяване в средствата за масова информация. Възражението за недопустимо произнасяне с едно решение при доказани две изказвания на ответника, е неоснователно, тъй като съдът е приел, че действията са осъществени през непродължителен период от време, намират се във връзка помежду си, и вредоносните последици от същите не могат да бъдат ясно разграничени, от което е приел, че предмет на спора е един деликт, което съответства на съдебната практика на ВКС.

Отхвърлянето на приетото за разглеждане възражение за прихващане е съответно на събраните доказателства, че се касае за верни фактически твърдения, а използваната стилистична речева фигура не съставлява обида.

С Жалба вх.№57309/22.06.2020 г., с характер на насрещна въззивна жалба, ищецът Р. С. О., чрез адв. Ц. Ч. и адв. А. Д., обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 20 000 лв., до пълният предявен размер на иска от 36 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, и се настоява да бъде отменено в тази част, и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния му предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Излагат се подробни съображения по съществото на спора.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба, с вх.№ 68396/13.07.2020 г., подаден от Я. Г. Я., чрез адв. Е.В., в който се оспорва изцяло насрещната въззивна жалба на ищеца. Поддържа се недоказаност на част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – наличието на вреди и причинна връзка между тях и деянието, неправилно е присъдено общо обезщетение по два деликта, липсва произнасяне по възраженията на ответника, ищецът не е търпял никакви вреди от процесните изрази, нарушен е принципът на справедливост и реципрочност, съдът е нарушил диспозитивното начало, като сам е определил начална дата на вземането за лихви върху обезщетенията, каквато ищецът не е претендирал, не са отграничени твърдените вреди от процесните действия на ответника, от други търпяни от ищеца вреди в същия период от остри критики, за които ищецът е образувал 4 бр. идентични НЧХД срещу ответника. От приетата СМЕ не се установява причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и изказванията на ответника.

Налице е изключващо вината обстоятелство – фактологична обоснованост на изявленията на ответника, и знанието му за обстоятелствата, уличаващи ищеца, и сезирането на Главния прокурор за извършване на съответна проверка по НПК.

3

Настоява се съдът да остави изцяло без уважение жалбата на ищеца, и да уважи изцяло жалбата на ответника, като постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. При условията на евентуалност се иска точно прилагане на чл.52 от ЗЗД, и определяне на справедлив размер на обезщетението, както и уважаване на възражението за прихващане.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, и отговорите, страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред възззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№265768/29.09.2020 г., подадена от Я. Г. Я., чрез адв.

Е.В., против Определение от 11.09.2020 г., постановено по гр.д.№4043/2018 г. на СГС, ГО-10 състав, с което се отхвърля молбата на Я. Г. Я. за допълване на Решение №1490/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№4043/2018 г. на СГС – I ГО – 10 състав.

Изложени са оплаквания, че вместо с допълнително решение, съдът се е произнесъл по молбата с определение. Подробно са изложени съображения по съществото на спора, във връзка с релевирани от ответника възражения, по които, според жалбоподателя, съдът не се е произнесъл, поради което поддържа, че е налице непълнота на съдебния акт. Настоява да се отмени обжалваното определение, и да се върне делото на първостепенния съд, за да допълни съдебното решение по реда на чл.250 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на частната жалба.

По въззивните жалби на двете страни:

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни. Не е налице неяснота на предявената претенция относно това дали се претендират вреди от обиди, или от клевети. В петитума на исковата молба е ясно формулирано искане за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане чрез нанесени на ищеца обиди с посочените изказвания. Ето защо, решението е постановено при редовна искова молба. Неоснователно е възражението на ответника за неподписана от ищеца искова молба. Налице е изрично потвърждение на л.131 на всички извършени от името на ищеца процесуални действия от адв.Ч. и адв.Д., в това число и действията по подаването на исковата молба. Исковата молба няма качеството на писмено доказателство по делото, поради което и по отношение на нея е неприложимо производството по оспорване на истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК.