Решение № 2314 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500317 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3009 от 10.10.2021 г., постановено по гр. д. № 28385/2021 г. на Софийски районен съд, 160 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Б. Т. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Б.

Т. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 254,23 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „****, абонатен номер 358782, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 50,08 лв. – мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 25.09.2020 г., и сумата 46,23 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2020 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 53172/2020 г. на СРС. Отхвърлени са исковете за цената на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. за разликата над сумата 254,23 лв. до пълния предявен размер от 824,46 лв., за мораторна лихва за разликата над 50,08 лв. до пълния предявен размер от 161,55 лв. върху главницата за доставена топлинна 1 енергия, и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,42 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 25.09.2020 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на адв. М. Л. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника в установителните му части като неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се възражение за недоказаност по делото наличието на валидно облигационно отношение между страните, респ. че ответникът е собственик или вещноправен ползвател на процесния имот, както и извършването на реална доставка на топлинна енергия от ищеца. Сочи се, че представеният разпределителен протокол на ЖСК не представлява титул за собственост, а нотариален акт не е представен по делото. Другите представени доказателства не доказвали кой е собственик на процесния имот. Излага се довод, че приетата техническа експертиза е извършена само и единствено на едностранно изготвени от ищеца частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила. С оглед на това жалбоподателят счита, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършена доставка на топлинна енергия в имота.

Отправя се искане решението да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго, с което исковете се отхвърлят в тези части.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е представила отговор на въззивната жалба. С писмена молба пред съда оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу М. Б. Т. искове за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 53172/2020 г. на СРС, а именно: за сумата 824,46 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.”****; сумата 161,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2017 г. до 25.09.2020 г., сумата 46,23 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2017 г. до м. 04.2019 г., и сумата 9,42 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и същият и използвал доставяната през процесния период топлинна енергия в имота с аб. № 368782, както и услугата дялово 2 разпределение, но не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия и дължимата такса за дялово разпределение.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Твърди, че не са налице доказателства за качеството му на „потребител на топлинна енергия” при условията на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, тъй като не собственик на процесния имот, нито ползвател на същия. Във връзка с това оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца и реалното доставяне на топлинна енергия. Сочи, че ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи как е образувана стойността на конкретно начислените суми за топлина енергия по партидата на процесния имот, а представените извлечения от сметки на ищеца били едностранно изготвени от него документи, които нямат обвързваща доказателствена сила за отразените в тях данни. Оспорва и наличието на валиден договор в процесния период между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. Сочи, че не са налице доказателства, че имотът е топлоснабден.

Твърди, че никога не е извършвано заснемане на щрангове, отоплителни тела и записване на техните индивидуални параметри, проектна мощност и кубатура от сертифицирано лице, както и че измервателните уреди не са сертифицирани. Излага възражение за погасяване на вземанията по давност, както и че претенцията за лихви е нищожна по смисъла на ЗПП.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем сървисис” ЕООД. С писмена молба същото заявява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл.

150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение с предмет исковите суми, срещу която заповед длъжникът е възразил писмено в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Ответникът е собственик на процесния апартамент № 20, находящ се в гр.

София, ж.к. „**** в процесния период, извод за което следва от съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – окончателен разделителен протокол на апартаментите и гаражите в жилищен блок № 324, ж.к. „Младост 3”, подписан от членкооператорите на ЖСК „Кабиле” – София, приет на проведеното на 09.02.1996 г. ОС на кооперацията; списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на този адрес; протокол за проведено на 20.09.2002 г. ОС на етажните собственици на посочения адрес. Видно е от представения окончателен разпределителен протокол по 3 реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК, подписан от ответника, че ОС е разпределило имотите между членовете на ЖСК, като на ответника М. Т. е разпределен апартамент № 20 във вх. Б, ет. 2, находящ се в бл. 324 в ж.к. „Младост 3”. В представения списък на живущите и протокол за проведено на 20.09.2002 г. ОС на етажните собственици в процесната жилищна сграда като собственик на апартамент № 20 е посочен ответникът М. Т., който се е подписал на тези документи. Всички тези доказателства налагат извод, че в процесния период именно ответникът е бил собственик на процесния апартамент, независимо от липсата на представен по делото констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, в какъвто смисъл е възражението в жалбата.

Действително, фактическият състав на придобиването на правото на собственост по ЗЖСК завършва с издаване на нотариален акт въз основа на решението на ОС по чл.

35, ал. 1 от ЗЖСК. Участието на ответника в проведеното общо събрание на собствениците след надлежно извършеното разпределение на имотите по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК и фигурирането му като собственик в списъка на живущите, за което той се е подписал, следва да се приемат като признание, че същият е придобил собствеността върху процесния апартамент на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК.

В качеството му на носител на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответникът Т. е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и като такъв е бил длъжен да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на 4 топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.