Решение № 735 от 27.06.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3137/2021
- Вид
- Решение № 735
- Подписан
- 27.06.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- Христо Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 20 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 735 гр. Пазарджик, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220103137 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от АНГ. К. З., ЕГН- ********** от с.
Г.Б., ул. „Ю.“№82, обл. Пазарджик, срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК202073629, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“Цариградско шосе“№137,ет.3, представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов- заедно и поотделно.
В подадената искова молба ищецът твърди, че е страна по договор за заем с CrediHome № 1191-10186813/17.09.2018г., подписан с ответника „Микро Кредит“АД. Съгласно посочения договор се твърди, че ищецът е следвало да върне сумата по кредита в размер 822.60 лв., при сума на получаване от 700 лв. Сочи се, че ищецът е сключил и договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който договор за допълнителни услуги ищецът е следвало да заплати на ответника сума в общ размер на 628.30 лв., от която пакет „Комфорт“ в размер на 73.92 лв. и застраховка в размер на 554.40 лв. или общо по договора за допълнителни услуги 628.30 лв. Съгласно изложеното в исковата молба, общата сума, която ищецът е следвало да заплати на „Микро Кредит“АД по този начин възлиза на 1450.90 лв. Счита се, че договора за 1 допълнителни услуги, сключен между страните е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване нормите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя.
Изложени са подробни съображения в тази насока и е посочена съдебна практика. Сочи се, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, като в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР.
Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Отделно от това, законът не допуска кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Твърди се, че ищецът е заплатил цялата сума по договора за допълнителни услуги, подписан с ответното дружество.
Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда да приеме за установено, че договор за допълнителни услуги към Договора за заем CrediHome № 1191-10186813/17.09.2018 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22, във връзка с чл. 10а, чл.
11, чл. 19 от ЗПК, както и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се иска тази невалидност да бъде прогласена.
На основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на 628.30 лв., която е недължимо платена по недействителния договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Микро Кредит“АД , с който е изразено становище, че предявените искове са недопустими поради липсата на процесуална легитимация. Оспорва се истинността на представените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и молба за освобождаване от такси и разноски.
2
По отношение основателността на исковете счита че същите са неоснователни и недоказани, като са изложени подробни съображения в тази насока. Сочи се, че договора за допълнителни услуги има самостоятелно действие и съдържа напълно независими клаузи създаващи права и задължения на страните, като последния няма характер на договор за потребителски кредит. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба тези допълнителни услуги носят реална полза за кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима, като ищецът реално се е ползвал от тези услуги. Неоснователно е твърдението на ищеца, че договора за допълнителни услуги е неравноправен. Твърди се, че е несъстоятелно и твърдението на ищеца, че предоставянето на допълнителни услуги представлява заблуждаваща търговска практика.
Съгласно изложеното в отговора е неоснователно твърдението на ищеца, че са били нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като са изложени съображения. По отношение на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД се счита, че същият е изцяло неоснователен и недоказан, поради обстоятелството, че ищецът не е представил никакви доказателства, че е платил на ответника каквито и да било суми. Към подадения писмен отговор са формулирани доказателствени искания и са представени писмени доказателства.
Своевременно е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу АНГ. К. З., с обща цена от 508.53 лв., от които 418.92 лв. – главница и 89.61 лв. – мораторна лихва, представляващи остатък от задължението на З. по договора за заем.
Претендира се и присъждането на законна лихва, считано от 17.09.2019 г. до 25.10.2021 г. в размер на 50.82 лв., както и остатък от задължението на З. по договор за допълнителни услуги в размер на 181.32 лв., ведно със законна лихва върху сумата считано от 17.09.2019 г. до 25.10.2021 г. в размер на 38.79 лв.
С Определение № 2497/13.12.2021 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения насрещен иск и е дал възможност на ответника по него в законоустановения срок да подаде писмен отговор, като такъв 3 не е постъпил от АНГ. К. З..
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – договор за заем, погасителен план, искане за заем, общи условия към договор за заем CrediHome, че на 17.09.2018 г. между тях е сключен договор за заем CrediHome №119110186813/17.09.2018г., по силата на който ответникът „Микро Кредит“ АД /в качеството на заемодател/ се е задължил да предостави на ищеца З.
/в качеството на заемател/ заем в размер на 700.00 лв., а ищецът се е задължил да върне заетата сума на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 68.55 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 30.91%, ГПР в размер на 50.00% и обща сума за погасяване в размер на 822.60 лева.
С подписването на посоченият договор за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, за което не се спори между страните по делото.
На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №119110186813/17.09.2018г , по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие до 15 дни срещу заплащане на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 6.16 лв., както и застраховка защита пакет „Премиум живот“ срещу заплащане н а 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 46.20 лв. За 4 сключването на застраховката е издадена застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС3201411 91- 10186813 от застрахователна компания „Уника Живот“ АД.
С молба вх.№4823 от 07.03.2022г. ищецът З. е представил пред съда платежни документи /разписки/, удостоверяващи извършени плащания по сключените между страните договори за заем и за допълнителни услуги.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, в периода от 08.10.2018г. до 08.11.2019г. от страна на ищеца З. са били извършени плащания, както следва: на 08.10.2018г. – 121.00лв.; на 02.01.2019г. – 95.00лв.;на 08.01.2019г. – 26.00лв.; на 14.02.2019г. – 121.00лв.; на 20.03.2019г. – 121.00лв.; на 19.04.2019г. – 182.00лв.; на 08.05.2019г. – 60.00лв. и т.н., общо платената сума от ищеца е в размер на 1451.00лв. С платените суми са били извършени погасявания по договора за заем и договора за допълнителни услуги, отразени в Приложение №2 от заключението,вкл. са били погасени дължимата главница по договора за заем от 700.00лв. и дължимата лихва в размер на 122.60лв. По договора задопълнителни услуги, ищецът З. е внесъл сума в общ размер на 628.32лв. , от които 554.40 лв. погасена застраховка и 73.92лв. – погасена услуга по пакета за допълнителни услуги.Платената сума в общ размер на 822.60лв. е отразена като погасяване на главница и лихва по Договора за заем, а платената сума в размер на 627.92лв. е била отразена като погасяване застраховка и платена услуга по пакет „Комфорт“ по договора за допълнителни услуги.
В проведеното на 27.05.2022г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл.55 от ЗЗД от страна на ищеца, като същият следва да се счита за предявен за сума в размер на 627.92лв., вместо претендираните първоначално с исковата молба 628.30лв.
По делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
5
По отношение допустимостта на предявените искове:
Предявените от ищеца З. искове са допустими, тъй като е налице правен интерес за ищеца потребител от воденето на настоящото производство.
Неоснователни и недоказани се явяват доводите на ответната страна, съгласно които предявените искове са недопустими,поради това, че исковата молба е била подписана от лице без представителна власт.
Твърди се от ответната страна, че представените адвокатско пълномощно, договор за правна защита и молба за освобождаване от такси са неавтентични, тъй като същите не били съставени и подписани от ищеца по делото.
В подкрепа на твърденията на ответника за липса на процесуална лигитимация не са ангажирани каквито и да е доказателства, нито аргументи, от които да се направи извод за евентуална липса на представителна власт на лицето, подало исковата молба, още повече като се има предвид, че към исковата молба е приложено надлежно оформено и редовно от външна страна пълномощно.
По отношение основателността на предявените искове:
Предявени от ищеца З. са кумулативно съединени установителни искове за нищожност на сключения Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1191-10186813/17.09.2018г. поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и осъдителен иск за връщане на дадено без основание, който е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищцовата страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване основателността на предявените искове за нищожност на договора за допълнителни услуги към договора за заем, вкл. сочените от ищеца основания за нищожност на договора.
По отношение предявеният ик по чл.55 ЗЗД, неговата основателност 6 предполага да бъде доказано заплащането на сочената от ищеца сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за допълнителни услуги към договора за заем.
Сключеният между страните по делото Договор за заем CrediHome №1191-10186813/17.09.2018г. по своята правна същност притежава всички характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а сключеният във връзка с предоставеният заем Договор за допълнителни услуги към договора за заем е с правно основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като е сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. От изложеното се установява, че Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, доколкото не може да съществува без предварително сключен между същите страни договор за потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.