Решение № 266 от 07.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000344 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Геотерм“ АД, със седалище гр.Генерал Тошево срещу решение № 185/05.05.2025 година по търг. дело №265/2024 година на ВОС, с което е отхвърлен предявения от „Геотерм“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания в полза на “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК 203150936, със седалище гр.Добрич, спрямо ППЗК “Срацимир“, с ЕИК 813148949, със седалище с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, в размер на 42000 лв., представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020 г. и РКО №7/07.09.2020 г. и в размер на 11016.92 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2022 г. до 22.05.2024 г. и на 1796.67 лв., представляваща обезщетение за забава от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г., които са предмет на изп.д.№883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. №895 на КЧСИ, като неоснователен.

Страната излага подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Насрещната страна “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК 203150936, със седалище гр.Добрич, е подала отговор в предвидения за това срок, в който се оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни доводи за това. Иска се обжалваното решение да се потвърди и да се присъдят сторените разноски.

Насрещната страна ППЗК “Срацимир“, с ЕИК 813148949, със седалище с.Чернево, не е подала писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред Окръжен съд – Варна е предявен иск с правно основание чл.464 от ГПК от “Геотерм“ АД, със седалище гр.Генерал Тошево против “Онтарио БГ“ ЕООД, със седалище гр.Добрич и ППЗК “Срацимир“, със седалище с.Чернево, общ.Суворово, за приемане за установено, че не съществуват вземания на “Онтарио БГ“ ЕООД от ППЗК “Срацимир“, предмет на събиране по изп.д.№883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ - сумата от 42000 лв., представляваща главница по договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО 1

№7/07.09.2020 г.; сумата от 11016.92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2022 г. до 22.05.2024 г. и сумата от 1796.67лв., представляваща обезщетение за забава от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г. Твърди се, че ищецът има качеството на присъединен взискател по изпълнително дело №883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№895, длъжник по което е ППЗК “Срацимир“ с размер на дълга възлизащ на 680524.52 лв. Излага, че вземанията на взискателя “Онтарио БГ“ ЕООД не съществуват, тъй като в счетоводните книги му книги липсва отразяване на вземания с длъжник ППЗК “Срацимир“. Наред с това сочи, че между ответниците няма предаване на процесната сума и същата не е постъпвала в счетоводството на длъжника. Оспорва се съдържанието на процесният ордер, като сочи, че макар същият да е подписан от Я.В.Я., в качеството на председател на ППЗК “Срацимир“, то той съдържа ръкописен текст положен от друго лице - М.

М.. Твърди се, че договорът от 30.07.2020 г. е нищожен и не е произвел действие между страните, като неговото съдържание не съответства на това, вписано в ордера.

Ответникът ППЗК “Срацимир“ признава иска като излага, че “Онтарио БГ“ ЕООД не е кредитор на ППЗК “Срацимир“, тъй като основава вземането си на невлязло в сила съдебно решение и на нищожен договор за подпомагане, поради привидност и противоречие с добрите нрави.

Ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД оспорва иска като излага, че сумите са предоставени въз основа на сключен договор за осигуряване на стопанската 2020-2021 година, като за получената от ППЗК “Срацимир“ сума от 42000 лв. е издаден РКО №7 от 07.09.2020г., който като частен документ, представлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са го подписали и има характер на разпискадоказателство за извършено Плащане. Оспорват се твърденията за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие или симулация, като се излага, че страните по договора са юридически лица, които са равнопоставени в гражданския оборот и предоставянето на заем от едното на другото не противоречи на морала и добрите нрави.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че въззиваемият “Онтарио БГ“ ЕООД има качеството на взискател на длъжника ППЗК “Срацимир“ по изпълнително дело №883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№895, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023 г. по описа на ВнАС за сумата от 42000 лв., както и че въззивникът “Геотерм“ АД е присъединен взискател към същото изпълнителното производство, на основание Заповед №117 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024 г. по описа на РС Девня.

С присъединяването на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от имуществото на длъжника, върху който е насочено изпълнението. Защитата на конкуриращия взискател, който твърди привидност на вземането на друг взискател е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу длъжника и т.нар. привиден кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес ищецът да отрече съществуването на вземането на конкуриращия го при 2 удовлетворяване на вземането му друг взискател. Правият интерес от иска възниква от момента на присъединяването на новия взискател до момента на разпределението на средства, като исковата защита е допустима независимо дали длъжникът разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели.

Безспорно в случая и двамата взискатели – "Геотерм" АД и "Онтарио БГ" ЕООД, са хирографарни кредитори на ППЗК "Срацимир", и в изпълнителното производство не е извършено разпределение, което да се е стабилизирало, поради което искът по чл. 464 от ГПК е допустим.

Вземането на "Онтарио БГ" ЕООД от ППЗК "Срацимир" в размер на 42 000 лв., представляващи главница дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО №7/07.09.2020 г. ведно с присъдените законна лихва и обезщетение за забава, е безспорно установено в отношенията между двамата въззиваеми по настоящото дело с влязло в сила решение №146/28.03.2023 г., постановено по т.д. № 415/2022 г. по описа на ВОС, поради което извършеното в хода на делото признание на иска от страна на ППЗК "Срацимир" е ирелевантно, предвид обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението действащо между страните в облигационното отношение.

Същевременно в производството по иска с правно основание чл.464 от ГПК, в тежест на "Онтарио БГ" ЕООД е да установи обстоятелствата относно сключване на договора за заем от 30.07.2020 г., предаването на сумата по РКО и наличието на връзка между издадения РКО и договора за заем.

По делото е представен сключен между страните договор за подпомагане от 30.07.2020 г. по силата, на който „Онтарио БГ“ЕООД предоставя на ППЗК „Срацимир“ парични средства, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови ордери (чл.3).

Страните са уговорили, че връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати (чл.4). Договорът е за срок от една година, считано от датата на неговото подписване. Автентичността на договора не е оспорена, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът приема, че договорът обективира постигнато съгласие за предоставяне на парични средства за временно безвъзмездно ползване срещу задължение за връщането им на допълнително уговорен падеж, поради което има характер на договор за заем.

Договорът за заем е реален, като фактическият състав на сключването му завършва с предаването на сумата. Предаването на заемната сума е установено от удостоверителното изявление, обективирано в подписан РКО от 07.109.2020 г., от съдържанието на който се установява, че въззиваемото дружество е предало на председателя на кооперацията Я.Я. сумата от 42 000 лева. Разходният ордер представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него неизгодни за издателя му факти, и съставлява доказателство, че изявленията в него са направени от посочените лица. От гледна точка на ППЗК "Срацимир" ордерът има силата на разписка за получено сума в брой.

Безспорно е установено, включително от приетата по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза, че за получил сумата ордерът е подписан от Я.Я., който е представляващ кооперацията към посочената в документа дата 07.09.2020 г. От установеното от експерта частично припокриване на буква "Я" от текста "Я.Я." с подписа за "Броил сумата" не може да се направи извод за манипулиране на съдържанието на документа, тъй като не може да се установи разминаване във времето на изписването на съдържанието и полагането на подписа. Дори подписът за "Броил сумата" да е положен след подписа на получил, това не доказва факта, че в момента на полагане на подписа за получил, останалото съдържание на документа не е било нанесено. Наред с това от показанията на свидетелката И.Д. – касиер-счетоводител на кооперацията, се опровергава версията на въззиваемата кооперация, че същият предварително бил разписал празни ордери, които по някакъв неуточнен начин са попаднали в държане на управителя на "Онтарио БГ" ЕООД и 3 той от своя страна ги е попълнил със съдържание, неотговарящо на действителните факти.

Доводите на ищеца, че ордерът не установява предаване на сумата по него, защото съдържа ръкописен текст, който е положен от М. М., не могат да бъдат споделени, тъй като за автор на удостоверителното изявление в документа се счита лицето, което е положило подпис върху него, а не неговият физически съставител.

В ордера като основание за издаване е записано - "по договор за нуждите на кооперацията", което кореспондира с посоченото в договора за подпомагане, а именно, че "разходването на средствата са според нуждите и необходимостите на ЗК „Срацимир“ по преценка на Я.В.“, както и че лицето Я.Я., действа в качеството на представител на кооперацията, която е страна по договора за подпомагане.

Гореизложеното обуславя извода на съда, че между "Онтарио БГ" ЕООД и ППЗК "Срацимир" е възникнало валидно заемно правоотношение за сумата от 42 000 лева, която е предадена от управителя М. М. на Я.Я. в качеството му на председател на ППЗК "Срацимир", а не в лично качество, както се поддържа от въззивника. От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на въззиваемото дружество във връзка с договора за подпомагане от 30.07.2020 г. и разходен касов ордер N 7/07.09.2020 г. са взети счетоводни записвания, като е възникнало вземане от кооперацията в размер от 42 000 лева за сметка на намаление на касовата разполагаемост. Установеното от ССЕ осчетоводяване на задължението по партидата на физическото лице е без правно значение, тъй като при несъответствие със счетоводните записвания меродавен е първичният счетоводен документ, в случая РКО №7/07.09.2020 г., удостоверяващ плащане към кооперацията. Фактът дали председателят е отчел полученото по договора е непротивопоставим на въззиваемото дружество и е от значение единствено във вътрешните отношения между кооперацияра и органния й представител, а неизпълнението на публично-правното задължение на заемодателя да отрази вземането в ГФО и данъчните декларации, не опровергава факта на сключването на договора. Това се отнася и до избраната от страните форма за доказване на предаването на сумата. Неизпълнението на изискването на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за предаване на суми над 10000 лева само по банков път, може да доведе само до ангажиране на административно - наказателната отговорност по чл.5 от ЗОПБ, но не и да рефлектира върху валидността на сделката и гражданско-правните последици на извършеното плащане в брой.