Решение № 553 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. В., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500481 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 89729/08.11.2024 г., подадена от Р. С. К. и И. Й. К. (ответници в първоинстанционния процес), действащи чрез адв. Ц. Л., срещу решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д.№ 2904/2023 г. по описа на Районен съд – В., 33-ти състав, с което:

- е допусната, на основание чл. 34 от ЗС, съдебна делба на недвижим имот с идентификатор № ** по КККР на град В., одобрен със заповед № РД18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор № ** по КККР на град В., с адрес на сградата в град В., ул.

„**“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за търпимост: сграда с идентификатор № **.2, сграда с идентификатор № **.5, ПИ с идентификатор № **** по КККР на град В., между съделителите и при квоти: 1/2 ид.ч. за „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление в град В., **, и ½ ид. ч. за Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град В., община В., ул. „**“ № 13;

- е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Й. К. , ЕГН:

**********, с адрес в град В., ул. „**“ № 13;

- е отхвърлен предявеният от Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град В., община В., ул. „**“ № 13, и И. Й. К. , ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „**“ № 13, срещу „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление в град В., **, насрещен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Р. С. К. и И. Й. К. са собственици на делбения недвижим имот с 1 идентификатор № **, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начална дата от 16.09.2011 г. и крайна дата 16.09.2021 г., на основание чл. 77 и чл. 79 от ЗС, като фактическата власт е упражнявана при условията на съвладение първоначално от И. Й. К. и нейния съпруг – покойния С. А. К., като след смъртта на С. А. К., фактическата власт е продължена при условията на съвладение от преживялата му съпруга И. Й. К. и сина им Р. С. К., като решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН:

**********, с адрес в село Д., общ. П., като трето лице помагач на страната на ищеца „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление в град В., **.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението в отхвърлителната част на делбения иск, доколкото ищецът изобщо не е предявил иск за делба срещу И. К.. Въззивниците оспорват решението и като неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържат, че делбеният гараж е незаконно построен и дворното място, върху което е разположен, не е попадало в наследствената маса на родителите на И. К. – праводател на ищеца. Родителите на последния (А. и Р. К.и) са придобили идеални части от земята през 1972 г. с договор за покупко-продажба, но са ги прехвърлили в полза на другия си син С. К. с договор за дарение от 16.09.2011 г. По силата на чл. 92 от ЗС А. и Р. К.и са били собственици на гаража и са дарили същия на С. К. наред с дарението на дворното място. Макар в договора да не е изрично посочено, че се прехвърля и гаражът, намират, че той също е бил предмет на разпоредителната сделка, понеже не е изключен изрично от нея. Позовават се и на съдебна практика в тази насока – решение № 37/04.04.2017 г. по гр.д. № 3180/2016 г. на ВКС, I г.о. Изтъкват, че праводателят на ищеца И. К. е признал, че гаражът не е бил част от наследствената маса на родителите му, в две други съдебни производства, в които той е участвал – по ч.гр.д. № 484/2018 г. на ВРС за приемане на наследство по опис и по гр.д. № 558/2018 г. на ВРС за възстановяване на запазена част. Считат, че И. К. никога не е притежавал вещни права върху дворното място по наследство или чрез възстановяване на запазена част от наследството, съответно няма правно основание да придобива и приращенията върху земята, сред които и процесния гараж. Затова и същият не е бил собственик на прехвърлените в полза на ищеца ид.ч. от гаража, съответно разпоредителните сделки от 10.11.2021 г. (дарение и покупкопродажба) не са породили вещно-правно действие.

В условията на евентуалност възразяват срещу определения дял на ищеца в съсобствеността. В тази връзка поддържат, че с влязло в сила съдебно решение от 2018 г. е отхвърлен искът на праводателя му И. К. за възстановяване на запазена част от наследството на неговата майка Р. К. и е възстановена запазена част само от наследството на бащата А. К., при което и доколкото всички имоти са били придобити от родителите на К. в режим на СИО, то на него не му се припада дял от наследството на майката от делбения гараж и дяловете за същия следва да се преизчислят. Изтъкват, че са направили възражение в този смисъл в проведеното първо открито съдебно заседание по делото, но същото не е обсъдено от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

2

Поддържат възражението си за нищожност на прехвърлителните сделки, сключени между ищеца и третото лице помагач И. К., като привидни, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Изтъкват, че първоинстанционният съд е счел възражението им за неоснователно с аргумент от ТР № 5/2012 г. на ВКС, в което се обсъжда съвсем друга хипотеза на нищожност на дарение поради заобикаляне на закона. Твърдят, че с привидните сделки в случая е прикрит договор за покупко-продажба на всички притежавани от И. К. идеални части от делбения гараж, като за част от тях страните привидно са сключили договор за дарение, за да изключат приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Поддържат и изявлението си за придобИ.е на делбения гараж по давност, както и основания на него насрещен положителен установителен иск за собственост. Твърдят, че от свидетелските показания на св. Г. М. е установено, че А. К. е бил държател на гаража в тяхна полза - като действителни собственици и наследници на покойния му син С. К..

Поддържат, че давността е изтекла преди предявяване на иска за делба, както и че те са манифестирали намерението си за своене, вкл. спрямо праводателя на ищеца. Намират, че съдът е формирал погрешен извод за неоснователност на насрещния иск, понеже не е направил разграничение между държане и владение (по отношение на упражняваната от А. К. фактическа власт) и не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и в частност нотариално заверените през 2017 г. декларации на съседите на делбения имот М. М. и П.

С., според които И. К. владее и ползва гаража. Изтъкват, че въпреки събраните противоречиви свидетелски показания първоинстанционният съд не е обсъдил на коя група свидетели основава крайните си изводи и защо. Освен това се е позовал на отделни изречения от показанията на св. Г. М., които са извън контекста на всички сведени от свидетеля данни и така е изопачил смисъла им. Намират, че владението им е доказано от показания на св. С. С.ов и Г. М., а показания на св. М. Н. не следва да бъдат кредитирани, понеже свидетелят е посещавал дворното място само веднъж и описва не делбения гараж, а друга сграда в имота – разположения там магазин. Считат, че в нарушение на чл. 172 от ГПК съдът е кредитирал и показанията на св. Н. К. (съпруга на третото лице помагач И. К.), която е пряко заинтересована от изхода на делото и също не описва точното местоположение на процесния гараж в дворното място.

Намират, че показанията на последната са опровергани от тези на св. Г. М..

Поддържат, че решението, с което е отхвърлен насрещният иск, противоречи на материалната норма на чл. 83 от ЗС, според която при доказано владение в различни времена се приема за доказано и владението в промеждутъка.

Намират, че е допуснато и процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като не е допуснат разпит на поискания трети свидетел за установяване на владението им и изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Считат, че по аналогия с разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК за тези обстоятелства е следвало да бъдат разпитани трима свидетели, по възможност съседи на имота.

По изложените съображения по същество молят за обезсилване на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на И. К. (като недопустимо произнасяне по непредявен срещу това лице иск), и за отмяна на решението в останалата му част, с която е допусната делба на процесния имот и е отхвърлен насрещният установителен иск за 3 собственост, и постановяване на друго решение, с което да бъде уважен насрещният иск и да бъде отхвърлен искът за делба срещу Р. К.. Претендират и разноски за две съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез адв. Ц. Л., поддържат въззивната жалба и изложените в нея доводи, които излагат и в хода на устните състезания. Представят списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита отново изтъкват, че праводателят на ищеца и негов помагач по делото И. К. не е бил собственик на прехвърлените ид.ч., съответно деривативните правни сделки не са породили вещно-правния си ефект и не легитимират ищеца като съсобственик на делбения имот.

Поддържат, че приживе родителите на И. К. – А. и Р. К.и не са се снабдили с титул за собственост за процесния гараж и такъв не е съставеният в тяхна полза КНА № 84, том 1, рег. № 5492, дело № 542/09.10.2000 г., сочен от ищеца, който касае друг обект, а именно: законен строеж на две нива – пристройка към апартамент. Намират, че доколкото гаражът е изграден без учредено право на строеж, на основание чл. 92 ЗС той е станал собственост на съсобствениците на дворното място, в което е построен, като търпимостта по ЗУТ е неотносима към вещно-правните последици от незаконното строителство. При тези условия считат, че И. К. не е придобил права върху гаража по наследство от родителите му, доколкото последните нито са разполагали със строителни книжа за него, нито към момента на смъртта им са били собственици на дворното място. Поддържат и останалите си възражения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „ДП Инвест 20“ ООД (ищец в първоинстанционния процес) не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез адв. С. З., оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Представя списък на разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена защита излага правни съображения във връзка с възражението на въззивниците за придобИ.е на делбения гараж по давност, което намира за неоснователно. Изтъква, че понеже съсобствеността е възникнала от наследяване, презумпцията за своене по чл.

69 ЗС се счита оборена и всеки съсобственик (наследник) се счита за държател на идеалните части на останалите, съответно за да започне да давности същите следва да манифестира промяна в намерението си. Счита, че в случая въззивниците (ищци) не са доказали извършването на действия, с които да са обективирали спрямо другия наследник (И. К.) намерението да владеят неговите идеални части. Отделно намира, че 10-годишният давностен срок не е изтекъл, тъй като, ако има владение на въззивниците, то е установено найрано през 2017 г., когато е починал А. К..

Отговор не е постъпил и от третото лице помагач на страната на ищеца (въззиваем) И. А. К..

В открито съдебно заседание третото лице се представлява от адв. К.

В., която оспорва въззивната жалба, претендира разноски за първата инстанция и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение. Поддържа, че по делото не е доказано, че процесният гараж е незаконен, тъй като липсва 4 надлежен административен акт в такава насока (заповед за незаконно строителство). При това положение и доколкото гаражът е имал собствен идентификатор, счита, че не е имало пречка той да бъде прехвърлен изрично от А. и Р. К.и, в случай че са имали воля за това. Намира, че гаражът не е прехвърлен с договора за дарение през 2011 г. заедно с дворното място, като негово подобрение или приращение, тъй като липсва подобна уговорка в текста на нотариалния акт. Счита, че поради наличието на собствен идентификатор, гаражът представлява отделен обект и не може да се третира като принадлежност. По тези съображения намира за ирелевантни възраженията на въззивниците за преизчисляване на квотите на страните, с оглед намаляване на дарственото разпореждане, извършено от А. К. в полза на С. К., за възстановяване на запазената част на И. К. от наследството на неговия баща. В депозирана писмена защита излага правни съображения, съобразно събрания доказателствен материал. Намира за недоказано възражението на въззивниците за придобИ.е на делбения имот по давност, вкл. и от свидетелските показания на разпитания пред въззивната инстанция свидетел В.М.а. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, на която се позовават въззивниците, тъй като липсват доказателства, че гаражът е незаконно построен. Намира, че удостоверението за търпимост не представлява такова доказателство, а декларираните от И. К. в производството по издаването му обстоятелства, че гаражът е изграден преди 1991 г. без строителни книжа, нямат правна стойност, понеже тя нито е изградила гаража, нито е била собственик на земята към онзи момент. Намира, че невключването на гаража при описа на наследството на баща му А. К. не е равнозначно на отказ от правото на собственост върху вещта, още повече, че при открИ.е на наследството на баща му той вече е бил собственик на ид.ч. от гаража по наследство от починалата преди това негова майка Р. К.. По същество моли за потвърждаване на решението като правилно.