Определение № 23250 от 20.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23250 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 343114/21.10.2025г. от Г. Г. И. с ЕГН ********** срещу определение рег. № 41822/08.10.2025г. по гр.д. № 56236/2024 на СРС, 83 състав, с което е оставена без разглеждане молба за извършване на оценка на наследство, прието по опис.

С обжалваното определение СРС е приел, че производството е образувано по молба на Г. Г.

И., който твърди, че след смъртта на баща си е подал заявление за приемане на наследството по опис, въз основа на което е било образувано гр. д. № 61678/2019 г., приключило с решение, с което съдът е допуснал приемане на наследството по опис.

Първоинстанционният съд е посочил, че молителят заявява липса на извършен опис и оценка на наследствените активи по това дело и поддържа, че поради това за него и за третите лица – кредитори и съдебни изпълнители – остава неясно до какъв размер отговаря за задълженията на наследодателя, като сочи и получена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 3598/24 за сума от 80 500 лв., както и евентуално предявяване на още едно вземане в размер на около 40 000 лв. Молителят счита за недостатъчно вписването на приемането по опис в особената книга и настоява за извършване на реален опис и оценка от съдебния изпълнител.

В обжалавния акт първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането по опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаване откриването на наследството, като описът се извършва по реда на ГПК. Съдът е цитирал нормите на чл. 557 ГПК, които уреждат съставянето на протокол, описването на вещите и назначаването на вещо лице за оценка. На тази основа СРС е приел, че искане за опис и оценка може да бъде направено единствено в рамките на производството по приемане по опис, а в конкретния случай това производство е приключило с влязло в сила решение, което 1 самият молител признава. Поради това съдът е достигнал до извод, че липсва правна възможност за извършване на опис и оценка след като наследството вече е прието по опис, още повече след изтичането на повече от пет години от влизане в сила на решението.

Първоинстанционният съд е посочил, че молителят извежда правния си интерес от неяснотата относно размера на своята отговорност към кредиторите на наследодателя, но е приел, че този аргумент е неотносим към настоящото производство. СРС е цитирал задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк. д.

№ 1/2021 г., ОСГК на ВКС, според което приемането на наследство по опис се състои от действия на молителя – съставяне на опис на известните му наследствени права и задължения и подаване на изявление – и действия на съда – изготвяне на опис на активите и пасивите, както са посочени от молителя, и вписване на приемането в особената книга.

Съдът е подчертал, че извършването на опис по чл. 557 ГПК не е задължителен елемент на фактическия състав на приемането по опис. СРС е приел също, че приемането по опис има за цел да отдели наследственото имущество от личното имущество на наследника и да ограничи неговата отговорност до стойността на наследствените активи, като отговорността се определя към момента на погасяване на задължението, а не към момента на откриване на наследството или към момента на приемането.

Първоинстанционният съд е посочил, че по силата на закона наследникът, приел по опис, отговаря само с активите на наследството, независимо от това дали е извършена или не е извършена оценка, и никога с лично имущество. СРС е приел, че при установяване на вземане на кредитор съдът посочва единствено, че удовлетворяването следва да се извърши от активите на наследството, без да е нужно да съществува предварителна оценка, извършена в охранителното производство. На тази основа съдът е приел, че искането за извършване на опис и оценка не е обусловено от правен интерес, тъй като и без това наследникът е напълно защитен от закона срещу насочване на принудително изпълнение към личното му имущество извън наследствената маса, поради което е приел, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

В частната жалба жалбоподателят Г. И. развива доводи, че с подадено до СРС заявление от 25.10.2019 г. е поискал приемане на наследството на починалия си баща Г.Б. И. по опис, по което е образувано гражданско дело и впоследствие с решение е допуснато приемането на наследството по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН, като е описано какво включва наследствената маса.

Жалбоподателят твърди, че въпреки това в производството не е извършена оценка на наследственото имущество, поради което за него, както и за кредиторите и съдебния изпълнител, не е ясно в какъв размер е отговорността му за задълженията на наследодателя, още повече, че срещу него е образувано изпълнително дело за събиране на значителна парична сума. Жалбоподателят излага доводи, че съгласно чл. 60 ЗН наследникът, приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство, като този размер може да бъде установен единствено чрез надлежно извършен опис и оценка на имуществото, каквито в случая не са осъществени. Жалбоподателят сочи, че нормите на чл.

2

556 и чл. 557 ГПК предвиждат компетентността на съда да организира извършването на опис и оценка, включително чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза, каквато обаче не е допусната, макар това да е съществена част от охранителното производство по приемане на наследство по опис. Жалбоподателят твърди, че не е достатъчно вписването в особена книга, а е необходимо реално съставяне на опис, тъй като само по този начин може да бъде защитен интересът както на наследниците, така и на кредиторите, а допуснатото прекратяване на производството е преждевременно и неизчерпващо всички процесуални възможности за осъществяване на процедурата. Жалбоподателят излага доводи, че съдът е следвало да предприеме действия за назначаване на вещо лице, респективно за възлагане на действия по опис на съдебен изпълнител или общинска администрация, като неизвършването на оценка препятства установяването на състоянието и стойността на наследствената маса и оттам – определянето на границите на наследствената отговорност.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

Настоящият състав обсъди изложените от страните доводи, съдържанието на обжалваното определение и относимата нормативна уредба, като съобрази и изводите, произтичащи от Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. В подадената молба молителят е посочил, че след смъртта на наследодателя е депозирал заявление за приемане на наследството по опис, по което е било образувано гр. д. № 61678/2019 г., приключило с решение, с което съдът е допуснал приемането. Твърди, че в рамките на това производство не е извършен реален опис и оценка на активите, поради което не било ясно до какъв размер отговаря за задълженията на наследодателя, а впоследствие срещу него били насочени изпълнителни действия за значителни по размер вземания. Молителят е поискал в отделно последващо производство да бъде възложено на съдебен изпълнител да състави опис и да извърши оценка на наследството, като поддържа, че вписването на приемането по опис в особената книга не е достатъчно и че оценката е необходима, за да бъде определена границата на неговата имуществена отговорност. СРС е оставил молбата без разглеждане, приемайки я за недопустима, като е изложил мотиви, че действия по опис и оценка могат да бъдат предприемани единствено в рамките на производството по чл. 61 ЗН, а в случая това производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което ново охранително производство със същия предмет е недопустимо. Съдът е счел също, че искането за извършване на оценка след повече от пет години от приемането на наследството е лишено от правна и житейска логика, а поддържаната от молителя неяснота относно размера на наследствената отговорност не може да обуслови правен интерес от повторно сезиране на съда, тъй като ограничението на отговорността произтича пряко от закона.

3

При тълкуване на релевантните разпоредби следва да се отчете, че чл. 61 ЗН определя фактическия състав на приемането на наследството по опис, като изисква подаване на изявление и опис на известните активи и пасиви от наследника и вписване в особената книга. Тълкувателно решение № 1/2024 г. разяснява, че описът по чл. 557 ГПК, включващ съставяне на протокол, оценка и други действия по обезпечаване на наследствените активи, не е елемент от този фактически състав и се извършва само ако заявителят изрично го е поискал, като действията на съда се развиват в рамките на същото производство, а не в отделно последващо охранително дело. В същото тълкувателно решение се подчертава, че приемането по опис има за цел да отдели имуществото на наследодателя от личното имущество на наследника и да ограничи отговорността на последния до стойността на получените активи, като тази отговорност е нормативно определена и не зависи от извършването на съдебна оценка към определен момент. Съществено значение има и това, че ограничението по чл. 60, ал. 2 ЗН действа пряко и се прилага в рамките на всяко исково или изпълнително производство, в което се претендира наследствено задължение, като съдът или съдебният изпълнител следва да преценят дали и до каква стойност активите на наследството могат да покрият съответното вземане. По тази причина липсата на оценка в охранителното производство не създава правен вакуум и не поражда необходимост от образуване на ново охранително производство, тъй като установяването на размера на наследствената маса и на извършените плащания по дълговете може да бъде изяснено в рамките на исков или изпълнителен процес, а не чрез допълнително отделно охранително производство след приключване на производството по приемане по опис.

При това положение извършването на оценка в отделно производство след влизане в сила на решението по чл. 61 ЗН би излязло извън пределите на охранителната функция на съда, тъй като не е предвидено нито в ЗН, нито в ГПК, нито следва от целите на приемането по опис.

Противното би означавало създаване на ново производство без законова опора, чиито резултати не биха могли да имат обвързваща сила нито за кредиторите, нито за съдилищата, разглеждащи спор относно наследствено задължение. Именно поради това искането на молителя в настоящия случай е лишено от правно основание и не реализира допустим интерес.

С оглед съвпадането на решаващите изводи на двете инстанции, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 343114/21.10.2025г. от Г. Г. И. с ЕГН 4

********** срещу определение рег. № 41822/08.10.2025г. по гр.д. № 56236/2024 на СРС, 83 състав, с което е оставена без разглеждане молба за извършване на оценка на наследство, прието по опис.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5