Решение № 320 от 10.05.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Сливен, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230103917 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими.

Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №1706/2021 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил ответника Г. КР. Г., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на ВиК Сливен следните суми: сума от 177,94 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2020 г.; сумата от 25,20 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 03.02.2021 г. ; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -13.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26,20 лв.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

1

Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител ВиК услуги в периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2020 г.на обект с адрес гр. ****, за което били издавани фактури. За този обект, ответника по делото имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР и били в сила от 05.10.2014 г. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на 177,94 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2020 г.; сумата от 25,20 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 03.02.2021 г. ; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -13.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26,20 лв..

Претендират се разноски за исковото производство.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на ответника. Счита, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен и недоказан. Ищецът бил представил единствено фактури, но не бил представил карнети отразяващи месечния отчет на потребеното количество вода. Ищецът не бил конкретизирал дали имотът, за който ищецът твърди, че бил водоснабден се намирал в урбанизирана зона, дали бил в режим на етажна собственост, дали били присъединени повече от един потребители към този водомер и дали сумата била формирана за индивидуална партида. Не било представено доказателство, че в имота на ответника бил монтиран водомер, нито неговия номер и неговите начални и крайни показания. Представените фактури не били достатъчни да се установи обстоятелството, че ответникът реално бил потребил фактурираните количества вода. Не било ясно от исковата молба дали ответникът бил нарушил разпоредбата на чл. 23 от ОУ на ищеца и дали служебно са били начислявани потребените количества питейна вода. Не се установявало колко души обитават процесния имот, нито че ответникът бил обитавал жилището. Не бил представен договор послужил като основание за възникването на правоотношението между страните,не се установявало кой е собственик на имота и титуляр на партидата. Не било ясно дали се касае за битов или небитов клиент, което обстоятелство било от значение при формирането на цената. Не били представени констативни протоколи от които да се установи дали са били извършвани регулярни месечни отчети на партидата и на водомера. Оспорвам основанието и размера на главния и на акцесорния иск като моли същите да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

2

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В с.з. се явява особения представител на ответника, който моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 13.05.2021 г. пред РС-Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил ответникът да заплати на ВиК Сливен следните суми: 177,94 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2020 г.; сумата от 25,20 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 03.02.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26,20 лв. Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен иск – на 27.08.2021 г. за сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 414/ 14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1706/2021 г. по описа на РС-Сливен.

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.

Видно от представеното от Община Сливен писмо с вх. № 2830 от 23.02.2022 г. процесния недвижим имот представлява самостоятелен обект в жилищна сградаапартамент, който се намира в сграда част от етажна собственост без да има установен регистриран домоуправител на сградата. На същият административен адрес са регистрирани четирима души сред които е и ответника по делото.Останалите три лица имат настоящ адрес в Италия.

Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано през процесния период срещу подпис на лицето, което е живеело в имота.

Видно от представеното удостоверение за декларирани данни от Община Сливен починалото лице Кръстю Г. Стоянов е собственик на процесния имот. Видно от представеното удостоверение за наследници на Кръстю Г. Стоянов, починал на 19.10.2006 г. ответникът Г. КР. Г. е негов син, а лицето Николина Кръстева Буюклиева е негова дъщеря.

Същото обстоятелство се установява и от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на ответника.

3

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Кадирова, която работи като инкасатор в кв. „Сини камъни“ през процесния период имотът бил водоснабден, като рядко бил осигуряван достъп до имота. За две години и половина била допусната до имота през м. февруари 2018, м. август 2019 и м. август 2020 г. Била записвала показанията в карнета авансово въз основа на общия водомер на блока, когато не бил осигуряван достъп до имота.

Била надписала с 30 кубика при неосигурен достъп и от август 2020 г. била пускала по 2 кубика на месец, а след това имала осигурен достъп до жилището. През 2020 г. по време на пандемията имотът бил на самоотчет. В жилището имало два водомера в кухнята и в банята, които не били повредени. Жилището се било обитавало, но свидетелката не може да посочи от кого, тъй като рядко й бил осигуряван достъп до него.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като обективни и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин качеството потребител на ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на потребителя ответник за ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни фактури. Ответникът следва да установи плащане на потребената питейна вода за процесния период.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК 4 услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от ищцовото дружество на ответника са били начислявани потребените количества питейна вода, като карнетите са подписани от лицето, което е било установено на адреса при посещение на инкасатора. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Кадирова, която е била инкасатор на процесния имот, които са кредитирани от съда при отчитането на потребените коричества вода са били спазени разпоредбите на чл. 23, ал. 1, 2 и ал. от ОУ на ищцовото дружество, тъй като ответникът не е осигурявал редовно достъп до имота, са били вземани предвид показанията на общия водомер на сградата.