Определение № 615 от 27.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Ловеч, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500410 по описа за 2025 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане №1339 от 07.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. №426/2025 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу длъжника А. М. М. с ЕГН **********, с адрес ****.

В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането на РС - Тетевен е неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват спецификата на производството по чл. 417 от ГПК, което предполага по-бърз и улеснен режим относно производствата по заявления, които се основават на документ сред посочените в чл. 417, ал. 1. Считат, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията по Договор за кредит № 72003128**** от 04.12.2023 г., съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна, отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски но договор, както и за броя на платените вноски, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Посочват, че представените със 1 заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. Позовават се на Определение № 461 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №272/2010 г., II т.о., ТК и Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ТК.

Жалбоподателят посочва, че целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, а не е да установи вземането, като съдът не проверява дали вземането съществува и дали длъжникът е изпълнявал задълженията си и се произнася въз основа на твърденията на заявителя и съгласно редовността от формална страна на заявлението. Посочват също, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Поради тези причини материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес, при наличие на подадено възражение от длъжника и разгръщане на доказателствения процес в неговата цялост. В жалбата се твърди, че на 04.12.2023 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е сключило Договор за потребителски кредит № 72003128**** с А. М. М..

Размерът на задължението бил формиран съгласно условията в сключения между страните договор, в който ясно били посочени отпуснатият финансов ресурс (чл. 7.1), годишният лихвен процент (чл.9.1), годишният процент на разходите и общата дължима сума (чл. 10) както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение (чл.

15.1). В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му" бил посочен размерът на предоставения финансов ресурс и индивидуализирано как е формирана сумата:

-

5600 лева предоставени директно по сметка на кредитополучателя;

3052,20 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователни премия по избраната от кредитополучателя застраховка.

Изтъкват, че посочената в чл. 10 „Обща сума, дължима от потребителя" представлява общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска. Конкретно, тази сума възлизала на 20513,87 лева и включвала размера на отпуснатия финансов ресурс (8652,20 лева) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 41,15 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от Договора).

По отношение на договорната лихва, посочват, че размерът е 41,15 % и се начислява върху размера на отпуснатия кредит. Считат размерът на ГПР за правилно и законосъобразно определен на 49,79 %, като в него били включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл. 19. ал. 1 и § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето 2 му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит. Твърдят, че сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР, но като главница по кредита, тъй като същата не била разход към кредита, а представлява отпусната главница.

В жалбата се посочва, че по договора са извършени следните плащания:на 05.03.2024 г. - 150.00 лв.. на 25.03.2024 - 200.00 лв, на 29.04.2024 г. -200.00 лв., на 30.05.2024 г. - 200.00 лв., 21.06.2024 г. - 300.00 лв., на 24.07.2024 г. - 350.00 лв., на 07.02.2025 г. - 1000.00 лв. Общо:2 400.00 лв.

Молят съда да отмени Разпореждане № 1339 от 07.05.2025 г. по ч.гр.д. № 426/2025 г., на PC - Тетевен и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Частната жалба е допустима, тъй като разпореждането е връчено на „Ти Би Ай Банк“ АД на 15.05.2025 г, а частната жалба е изпратена на 21.05.2025 г., чрез куриерска служба и е постъпила в съда на 22.05.2025 г., следователно тя е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 5 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл.

417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№2693/15.04.2025 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А.

М. М. ЕГН **********, като РС – Тетевен е образувал ч.гр.д.№426/25 г. Заявлението е за сумата от 8461.77 лв. главница, възнаградителна лихва от 1118.09 лв. за периода от 15.07.2024 г. до 24.01.2025 г., обезщетение за забава 205.82 лв. за периода от 15.07.2024 г. до 03.04.2025 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №72003128****/04.12.2023 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 03.04.2025 г. Вземането се претендира като предсрочно изискуемо. Изрично е посочено, че договорът не е сключен при ОУ, в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страниците му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 195.71 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ, уведомление за предсрочна изискуемост и обр.разписка за изпратено уведомление до длъжника.

С разпореждане №1128/15.04.2025 г. съдът е оставил заявлението без движение като е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, тъй като липсва яснота относно размера на главницата, дали в нея са включени допълнителни вземания и ако включва такива защо 3 не са отразени в извлечението от счетоводните книги, за неясен е приел и начина на определяне на договорната лихва и лихвата за забава. Според заповедният съд, от заявлението не става ясно и дали са извършени плащания от страна на длъжника.

Разпореждането е изпратено на заявителя на 16.04.2025 г., на 05.05.2025 г. в РС – Тетевен е постъпила Уточняваща молба вх.№3253, с която заявителят уточнява, че на 04.12.2023 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 72003128**** с А. М. М.. Посочва общият размер на предоставената сума по договора - 8652,20 лв., пояснява, че сумата била формирана от 5600 лева предоставени директно по сметка на кредитополучателя и 3052,20 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка. С молбата се посочва и общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора - 20513,87 лева, която включва размера на отпуснатия финансов ресурс (8652,20 лева) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 41,15 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от Договора). Заявителят посочва, че договорната лихва се начислявала върху размера на отпуснатия кредит. По отношение на мораторната лихва посочват, че се начислявала върху непогасените в срок суми.

Твърдят, че ГПР правилно и законосъобразно бил определен на 49,79 %, като в него били включени всички разходи по кредита, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи. Уточняват, че сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР по договора и се съдържа в посочения процент на ГПР, но като главница по кредита, тъй като не представлявала услуга, а сума, която кредитодателят отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума, поради което същата не е разход към кредита, а представлява отпусната главница. Посочват, че по кредита са извършени следните плащания: на 05.03.2024 г. - 150.00 лв.. на 25.03.2024 - 200.00 лв, на 29.04.2024 г. 200.00 лв., на 30.05.2024 г. - 200.00 лв., 21.06.2024 г. - 300.00 лв., на 24.07.2024 г. 350.00 лв., на 07.02.2025 г. - 1000.00 лв. Общо: 2400.00 лв.

С разпореждане № 1339/07.05.2025 г., по ч.гр.д. №426/2025 г. РС - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Правилно и в съответствие със закона РС - Тетевен е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по 4 заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточняващата молба. С нея единствено е посочено, че размерът на договорната лихва е 41,15%. Правилно заповедният съд е приел, че не може да се определи размера на изискуемата главница, поради включването в главницата на допълнителни суми 3052,20 лева преведена за заплащане на застрахователни премии на застраховател изрично посочени в молбата. Заявлението и уточняващата молба не съдържат обстоятелствата за дълга, в тях има несъответствие на претендираните суми с вписаните по представените писмени документи-липсва конкретно изложение на неизпълнението по договора от длъжника. Липсва подробно описание, от което да е видно с платените от длъжника суми каква част от главницата и лихвите по договора е погасил. В уточняващата молба е упоменато какви суми са преведени от длъжника в изпълнение за задължението му, но по никакъв начин не може да се установи как са отнесени те за погасяване на задължението, за коя част и в какъв размер. Освен това се констатира и несъответствие между посочените в извлечението като просрочени вноски както следва:15.07.24, 15.08.24 г. и 15.09.24 г., а в уточнителната молба заявителят твърди, че длъжникът е заплатил на 24.07.2024 г. - 350.00 лв. и на 07.02.2025 г. - 1000.00 лв. Настоящата инстанция счита, че правилно заповедният съд е приел, че неясен остава и начинът за определяне на договорната лихва, поради което нередовността на заявлението не е отстранена и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение само на това основание. Нещо повече липсва конкретика как е сформиран ГПР, за да може съда да установи дали са спазени изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. Вместо да посочи как са сформирани претендираните вземания, заявителят препраща към текстове от договора, които цитира. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение само на това основание (чл. 411, ал. 2, т.