Решение № 76 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Е. П. с ЕГН: ********** против „Сити Кеш“ ООД с ЕИК: 202531869, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № *****. към искане №****г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 235.50 /двеста тридесет и пет лева и петдесет стотинки/, като противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.

240 чл. вр. 79 ЗЗД от „Сити Кеш“ с ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Славянска“ № 29 против М. Е. П. с ЕГН:

**********, с което същата да заплати на ищеца по насрещния иск сумите по договор потребителски кредит №****. от 600 лв. /шестстотин лева/ главница; 40.50 лева /четиридесет лева и петдесет стотинки/ - непогасена възнаградителна лихва по същия договор за периода 28.02.2023г. – 01.05.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящия иск до датата на окончателното й заплащане.

В първоначалната искова молба се твърди, че страните по делото са 1 сключили договор за кредит от 30.01.2023 г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 600 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР 49,47 %. Била постигната договореност съобразно чл.5 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 235,50 лева - разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Посочената клауза, според ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правота на другата страна по облигаторното задължение. Същата не била включена и в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „Сити Кеш“ ООД, е предявил срещу М. Е. П. насрещна искова молба.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на 31.01.2023г. страните сключили договор за заем. Процесния договор бил за сумата от 600лв. брой на вноските 3, вид на вноските месечни, ГПР – 49.47 %, ГЛП 40.05%. заемната сума била получена от кредитополучателя в брой. В приложимия към договора погасителен план били посочени номера на вноската, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договор.

Към момента на предявяване на настоящия иск всички вноски по кредит били падежирали, с оглед на което за настъшване на изискуемостта на претендираната сума по главницата, не било необходимо допълнително изявление от страна на кредитора. Сочи се, че в договора за заем страните установили, че потребителя ще дължи заплащането на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент – 40.05% и при годишен процент на разходите 49.47%, като същия бил в рамките на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. С оглед горе изложеното, моли насрещната искова молба да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който се оспорва иска, счита същия за неоснователен.

Счита, че до момента на преустановяване на плащанията от ответникът, кредиторът надвземал неправомерно договорна лихва в размер на 40.50 лева, която получил без основание. Прави в условията на евентуалност възражение за прихващане, ако съдът счете предявения иск за главница в размер на 600 лева за основателен за сумата от 40.50 лева, представляваща неполучена от ответното дружество без правно основание от ищецът въз основа на нищжони договорни клаузи от договора за паричен заем. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое 2 убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство Договор за потребителски кредит № ****г. е видно, че на 30.01.2023г. ищецът, в качеството на заемател, е сключил с ответника, в качеството на заемодател , договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 600 лв. В договора е уговорен срок на заема до 01.05.2023 г., чрез заплащане на 3 месечни вноски по 213, 50 лева.

Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер от 49,47 %. Посочени са датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 640, 50 лева.

Съгласно чл. 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения. Съгласно чл. 11 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 235, 50 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.

В чл. 5 от договора е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най – малко 4 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Посочени са и предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. В чл. 6 от договора е предвидено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Към договора е подписано Приложение 1 – Погасителен план, в който са посочени размера на погасителните вноски и вземанията по тях, ведно с неустойка от по 78, 50 лева месечно.

По делото не се оспорва, че ищецът до датата на предявяване на насрещната искова претенция не е заплатил на ответника главницата по 3 процесния Договор за потребителски кредит № ******. в размер на 600 лева.

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По предявения главен иск:

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 235, 50 лв.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т.

1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 80 % от заетата сума.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката 4 е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска за прогласяването й за нищожна на основание противоречие с добрите нрави е основателен.