Решение № 312 от 11.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 575/2024
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 170 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова в присъствието на прокурора Т. Ив. Д. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600575 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 08.06.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 957/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав, обвиняемият В. Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 25.06.2021 г. около 09:30 часа в гр. София, на бул.
„Черни връх“, в близост до търговски център „Парадайз“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – псувал и обиждал М.М.Л.-С. с думите „гледай къде караш, много си тъпа“, а впоследствие рязко спрял лекия си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № *******, пред лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А1“, с рег. № ******* управляван от Л.-С., наплюл намиращата се в него непълнолетна М. С.С., протегнал ръка и обърнал предното дясно огледало на автомобила, като счупил механизма му, след което отново наплюл М. С.С., крещял и обиждал М.М.Л.-С., като я наричал „боклук“, и продължил да плюе по автомобила, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. В. Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 238,49 (двеста тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки) лева.
Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от обв. В. Н. чрез защитника му, в които се релевират доводи за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд и се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се и конкретни съображения за предубеденост на първоинстанционния съд при анализа и оценката на 1 събраните по делото доказателства. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, като обвиняемият се признае за невиновен по повдигнатото обвинение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения защитникът на обв. В. Н. прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което подзащитният й да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага доводи, че са налице две групи гласни доказателствени средства, които са в противоречие помежду си и са оценени неправилно от първоинстанционния съд, тъй като не е взето предвид, че показанията на св. М.С. се опровергават от иззетия по делото видеозапис.
Представителят на
Софийска градска прокуратура счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Посочва, че по делото са събрани доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. За разлика от защитника на обвиняемия, представителят на държавното обвинение намира извършения от СРС анализ на доказателствата за обоснован, задълбочен и мотивиран.
В своя защита обв. В. Н. поддържа казаното от защитника си и посочва, че св.
С. е излязла от ул. „Акад. Иван Буреш“, а не от ул. „Арарат“.
В последната си дума обвиняемият иска обективност при постановяване на съдебния акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обвиняемият В. Ц. Н. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), трудово ангажиран.
На 25.06.2021 г. около 09:30 часа в гр. София обв. В. Н. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, peг. № ******* по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към центъра на града. На задната дясна седалка в автомобила се возела св. Л.Л..
В същото време св. М. Л.-С. управлявала лек автомобил марка „Ауди“, модел „А1“, peг. № ******* като се движела по ул. „Арарат“. На предната дясна седалка до нея се намирала дъщеря й – св. М. С.. Когато стигнала до кръстовището с бул. „Черни връх“ в близост до търговски център „Парадайз“, св. Л. - С. се включила в движението в дясната лента на бул. „Черни връх“, засичайки автомобила на обв. В. Н..
Обвиняемият се ядосал на маневрата на свидетелката, застигнал автомобила й и през отворения си прозорец започнал да й крещи и обижда с думите: „гледай къде караш, много си тъпа“, и също така я псувал.
Св. Л. - С. продължила движението на управляваното от нея превозно средство, но обв. Н. я настигнал, спрял рязко автомобила си пред нейния и леко странично от дясната й страна, след което през отворените прозорци на двата автомобила наплюл намиращата се на предната дясна седалка непълнолетна М. С.. След това обвиняемият 2 протегнал ръка и обърнал предното дясно огледало на автомобила на св. Л. – С. в посока към предния капак и по този начин счупил механизма му. После наплюл отново св. М. С., докато крещял и обиждал св. Л.-С., наричайки я „боклук“. Свидетелката Л. С. казала, че ще повика полиция и вдигнала стъклото на прозореца на управлявания от нея автомобил, а обвиняемият продължил да плюе по него. След това двете превозни средства продължили движението си, като на кръстовището, където се намирал търговски център „Парадайз“, обвиняемият завил надясно, а св. Л. - С. продължила направо. Малко след това тя преустановила движението на автомобила и позвънила на спешен телефон 112, за да съобщи за случилото се. След това отишла в 04 РУ – СДВР, където подала сигнал. Там бил извършен оглед на автомобила й, при който се установило обърнатото дясно огледало.
За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава XXVIII от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателствени източници, а именно: гласните доказателствени средства чрез обясненията на обвиняемия В. Ц. Н. (л. 47 от съд. д.) и показанията на свидетелите М.М.Л.-С. (л. 31-33 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 14 от ДП отчасти), Л.Д. Л. (л. 33-34 от съд. д.), очна ставка между свидетелите М. Л.-С. и Л.Л. (л. 35 от съд. д.), М. С.С. (л.
45-47 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л.
71 от ДП отчасти); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2021 г. ведно с фотоалбум (л. 15-16, 70 от ДП), експертна справка № 071/2021 г. (л. 17 от ДП), протокол за разпознаване на лице от 21.07.2021 г. ведно с фотоалбум (л. 21-23 от ДП), протокол за доброволно предаване от 05.07.2021 г. (л. 28 от ДП), справка за съдимост на обв. В. Н. (л. 32-33, 76 от ДП, л. 10 от съд. д.), протокол за доброволно предаване от 11.02.2022 г. с приложена фактура (л.
41 от ДП), епикриза на обв. В. Н. (л. 44 от съд. д.); веществени доказателствени средства: 2 бр. оптични носители (л. 50, 65 от ДП); експертни способи на доказване: техническа експертиза по протокол № 124/2022 г. (л. 49 от ДП), техническа експертиза по протокол № 268/2022 г. (л. 62-64 от ДП), оглед на видеозапис, съдържащ се на приложения по делото оптичен носител на л. 50 от ДП (л. 47 от съд. д.).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от обв. В. Н., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателствени средства и експертното заключение на техническа експертиза по протокол № 268/2022 г.
Въззивният съд анализира показанията на свидетелките М. Л.-С. и М. С. и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна на обв. В. Н. деяние.
Действително двете свидетелки са пострадали, което неминуемо изисква критична внимателна преценка на въздействието на заинтересоваността им от неблагоприятен изход на делото за обвиняемия върху достоверността на техните показания. Видно е обаче, че те излагат непротиворечив във вътрешната си логика разказ, който 3 съответства на обективни доказателства за събитието, чието съществуване не зависи нито от тяхната воля, нито от волята на обвиняемия. Въззивният съдебен състав намира показанията им за непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно случилото се на процесните време и място и предприетите от обвиняемия действия – съответно по засичането на управлявания от св. М. Л.-С. автомобил, обиждането и псуването спрямо нея, плюенето по дъщеря й и обръщането на предното дясно огледало на автомобила, счупвайки механизма му. Изложеното от двете свидетелки по отношение на инкриминираното деяние намира подкрепа в протокола за оглед на местопроизшествие от 25.06.2021 г., протокола за разпознаване на лице от 21.07.2021 г. и заключението на техническата експертиза по протокол № 268/2022 г.
От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че на автомобила на св. М. Л. - С. е било обърнато дясното огледало в посока към предния капак на автомобила, а не към страничния прозорец, на където нормално се прибира. От приложената по делото с протокол за доброволно предаване от 11.02.2022 г. фактура се изяснява и стойността на новото огледало, което св. Л.-С. е следвало да закупи, тъй като при обръщането на огледалото навън към капака на автомобила, обвиняемият е счупил механизма му.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира заключението на техническата експертиза по протокол № 268/2022 г., от което се изяснява съдържанието на разговора между св. М. Л. - С. и оператора на спешен телефон 112. Непосредствено след разглежданите събития тя е подала сигнал, че е била засечена от мъж, управляващ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № *******, който след това е наплюл детето й и с ръка е счупил огледалото на автомобила й.
По-нататък въззивният съд провери законосъобразността на процесуалноследствените действия по разпознаване по снимки на обв. В. Н..
Непосредствено преди извършване на процедурата по разпознаване св. М. Л. - С. е разпитана и е посочила обстоятелствата по чл. 170 от НПК, вкл. детайли за индивидуалните външни черти и характеристики на обвиняемия. Процедурата по разпознаване е извършена в присъствието на две поемни лица, незаинтересовани от изхода на делото. На разпознаващата Л. - С. са представени снимки на обв. Н. и на други три лица, сходни с него по външност. Свидетелката е посочила именно обвиняемия като извършител на процесното деяние, като е заявила без колебание, че това е мъжът, който на инкриминираните време и място я е засякъл, наплюл детето й, нарекъл нея „боклук“ и счупил дясното огледало за обратно виждане на автомобила й.