Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.07.2019, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
567/2019
Подписан
12.07.2019
В сила
06.01.2020

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 263 гр. Габрово, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

БОЯН КОСЕВ при секретаря ЛИДИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 567 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано по искова молба на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** предявена срещу ТП "Държавно горско стопанство гр. Габрово".

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „старши лесничей". Правоотношението било прекратено, считано от 25.05.2018 г. със Заповед № 100/23.05.2018 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл. 195, т.1 вр. чл. 188, т.З КТ. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му били изплатени всички дължими трудови възнаграждения и обезщетения. Претендира да му се заплати обезщетение в размер на 510 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 7 дни. Твърди, че не му е заплатено пълното полагаемо се допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за месеците януари, февруари, март, април и май 2018 г. в размер на 45 лв.. Счита, че размерът на ДТВ следвало да бъде 28% за придобит трудов стаж и професионален опит, а не 27%, както било записано във фиша. На следващо място твърди, че работодателят не му бил осигурил работно и униформено облекло за периода от 01.01.2017 г. до 25.05.2018 г. съгласно чл. 41 от БКТД и Наредба №3/2012 г. за униформеното и представително облекло, като в този период не му е била изплащана сума за закупуване на теренни и представителни обувки. Претендира да му бъде изплатена сумата от 300 лв. за полагащо му се униформено и работно облекло за периода от 2017 г. - 2018 г.. Също така работодателят не му бил предоставил ваучери за храна за месеците януари, февруари, март и май 2018 г., съгласно приетото на 14.02.2018 г. решение на общото събрание на работниците в предприятието, в размер на 60 лв. на месец или общо 240 лв.. Ищецът претендира заплащане и на сумата от 200 лв. за пътни разходи до местоживеенето му в село Угорелец, общ. Севлиево за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г.. На последно място претендира да му се заплати сумата от 200 лв., представляваща социална надбавка за месец април - великденска надбавка. Претендира законна лихва за забава за върху всяка от сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва обстоятелството, със Заповед № 100/23.05.2018 г. издадена от директора на ТП ДГС Габрово, връчена на 25.05.2018г. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 195, т.1, във вр. с чл.188, т.З КТ. Сочи, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са изплатени всички дължими суми към последния ден на трудовото правоотношение, включително и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 21 дни.

Излага, че ищецът не е работил през по-голяма част от процесния период. Същевременно ответникът предоставил дължимото му работно облекло съгласно Наредба № 3 от 15 февруари 2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, но ищецът не ги получил по независещи от ответника причини. Сочи, че работното облекло се съхранява в ТП ДГС Габрово, а ищецът няма право на компенсация в пари, съгласно правилата на чл. 11 от Наредбата.

Излага, че ищецът няма право да получава ваучери за храна за посочения период съгласно приетото от общото събрание на работниците и служителите в ТП ДГС Габрово на 14.02.2018 г., тъй като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период по-дълъг от месец и половина. Освен това било взето решение от служители на ТП ДГС Габрово да не се предоставят на ищеца ваучери за храна за месец януари 2018 г.. Сочи, че в списъка за месец май 2018 г. съставен на 01.06.2018 г. /след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца/, били предоставени ваучери на служителите на ТП ДГС Габрово, включително и на ищеца /съразмерно с отработените през месеца дни преди прекратяване на трудовия договор/, като ръководството на ТП ДГС Габрово по никакъв начин не възпрепятствало или отказвало получаването на ваучерите за храна на ищеца за месец май 2018 г..

На следващо място сочи, че постоянният адрес на ищеца съгласно допълнително споразумение № 16/30.12.2015 бил гр. Габрово, ул. "Ангел Кънчев" № 25А. Излага, че едва на 15.03.2018 г ищецът депозирал в деловодството на ТП ДГС Габрово заявление с вх.

№ 558, че е сменен постоянният му адрес и същият е в село Угорелец, общ.

Севлиево. Със Заповед № 32А/05.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Габрово и Заповед 45/20.04.2017 г., издадена от директора на ТП ДГС Габрово било разпоредено на служители, чието местоживеене *** да се изплащат пътни разходи до 100 лв. на месец. Сочи, че през месец април ищецът работил от 11.04.2018 г. до 24.04.2018 г. и от 26.04.2018 г. до 30.04.2018 г., а през месец май от 01.05.2018 г. до 25.05.2018 г.. Сочи, че заплащането съгласно посочената заповед на директора се извършва пропорционално на присъствените работни дни, т. е. искането за заплащане на сума в размер на 200 лв. било неоснователно и недоказано.

На последно място сочи, че на общо събрание на работниците и служителите в ТП ДГС Габрово проведено на 14.02.2018 г. било взето решение да се изплатят за Великден социални 200 лв. на човек.

Излага, че в разпоредбите на БКТД, действащ за предприятието за 2017 г. - 2018 г. в чл. 39 е посочено, че средствата за социални мероприятия в централното управление, ДГС и ДЛС се осигуряват от работодателите и от други източници и се формират в размер на не по- малко от 10 на сто от начислените средства за работна заплата. Средствата се разходват по решение на общото събрание на работниците. Сочи, че ищецът е работил през календарните 2017 г. и 2018 г. около два месеца, като същевременно фондът за СБКО се формира от средствата за работна заплата, а при положение, че служителят не е получавал възнаграждения т.е. не е участвал в натрупване на средствата той не е допринесъл за натрупване на тези средства. Излага, че на събрание на служителите на ТП ДГС Габрово, проведено на 10.04.2017 г. т. 17 било взето решение служителите, които ползват неплатен отпуск да не получават социални плащания, а служители ползващи отпуск поради временна неработоспособност до 3 месеца имат право на плащания на социално- битови средства. Сочи, че съгласно решението на общото събрание на служителите в ТП ДГС Габрово ищецът не следва да получава допълнителни социални средства. Освен това през 2018 г. по повод Великденските празници работодателят не бил изплащал на служителите от ТП ДГС Габрово социални надбавка поради това, че финансовите средства във фонд СБКО не е имал достатъчна наличност за предоставяне на тези средства. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с протоколно определение от 02.11.2018 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че са били в трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността „старши лесничей", като трудовото правоотношение било прекратено със заповед №

100/23.05.2018 г. на директора на ТП ДГС Габрово, на основание чл. 195, т. 1, във вр. с чл.188, т.З КТ.

Видно от допълнително споразумение изх.№

16/30.12.2015 г., страните на основание чл. 119 КТ, са се договорили, считано от 01.01.2016 г. ищецът да получава основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и че същият има право на платен годишен отпуск - 24 дни и допълнителен платен годишен отпуск - 8 дни, или общо 32 дни.

Видно от протокол 10.04.2017 г. на общото събрание на работниците и служителите от ТП „ДГС Габрово” е взето решение да се изплаща ежемесечно социална надбавка в размер на 100 лева за транспортни разходи на служителите по местоживеене на основание чл. 42, ал. 1 БКТД. Прието е още служител в болнични до 3 месеца да има право на социални надбавки, по време на платен отпуск да се полагат социални надбавки, а по време на неплатен отпуск да не се полагат социални надбавки.

Видно от протокол от 14.02.2018 г. на общото събрание на работниците и служителите от ТП „ДГС Габрово” на основание чл. 293, ал. 1 КТ са взети решения ваучерите за храна да бъдат на стойност 60 лв., служители в продължителен болничен до 1 месец непрекъснато да получават ваучери за храна, а при ползване на неплатен отпуск да не се получават ваучери за храна. Прието е още пътните разходи на служители да се изплащат от фонд СБКО, а за великденските празници да се дават социални по 200 лв.

Предоставянето на ваучери за храна с извършва срещу подпис в месечна таблица – списък на работниците и служителите.

Видно от представените списъци за предоставяне на ваучери за храна ищецът С.К. не е бил включен в същите за м. януари, февруари, март и май 2018 г., а за м. април е получил ваучер за храна на стойност 60 лева, което обстоятелство се установява от положения подпис.

Представени са справки за полагащото се работно облекло на ищеца за периода 2015 г. – 2018 г., като в едната от справките е посочено, че униформеното облекло на С.К. се намира в склада на ТП ДГС Габрово, че не може да бъде открит по адрес и да заповяда да си получи дрехите.

Видно от заповед № 109/04.06.2018 г. на директора на ТП „ДГС Габрово”, на основание чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовия договор с ищеца е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 13 дни за 2017 г. и на 8 дни за 2018 г..

Представена е заповед № 32 А/05.04.2017 г. на директора на ТП „ДГС Габрово”, съгласувана с представители на КТ „Подкрепа” и КНСБ, и заповед № 45/20.04.2017 г. на директора на ТП „ДГС Габрово”, издадени на основание чл. 42, ал. 1 КТД, с които са утвърдени лицата които имат право на транспортни разходи до местоживеене, пътуващи със собствени превозни средства и градски транспорт, като е разпоредено на същите да се изплаща ежемесечно социална добавка в размер на 100 лева по ведомост към месечното трудово възнаграждение. Видно от съдържанието на заповедите ищецът не е включен сред лицата имащи право на транспортни разходи.

Представена е справка за действително отработено време на ищеца С.К.К. за периода 01.01.2017 г. – 23.05.2018 г..

Установява се, че на 16.01.2017 г. между работодателите и синдикатите е сключен браншов колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство - Стопанисване”, с предмет въпроси на трудовите и осигурителните отношения. Съгласно чл. 4

БКТД постигнатите договорености на национално и браншово равнище са минимални, ако са по благоприятни за работниците и служителите, членове на синдикатите, страна по договора и присъединилите се и са основа за изготвянето и подписването на КТД в държавните предприятия и техните териториални поделения.

От заключение на съдебно счетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че размерът на неползвания платен годишен отпуск на ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е 28 дни (за 2017 г. - 15 дни и за 2018 г. - 13 дни), изплатеното обезщетение по чл. 224 КТ е за 21 дни и е в размер на 1263,32 лева, като остава неизплатено обезщетение за 7 дни в размер на 421,12 лева. Вещото лице сочи, че правилно е начислен във ведомостите размера на допълнителното трудово възнаграждение 27% за периода 01.01.2018 г. - 25.05.2018 г. Съгласно заключението ищецът С.К. не е включен в списъците за предоставяне на ваучери за храна за м. януари, февруари, март и май 2018 г., като размерът на сумата за храна месечно за 2018 г. под формата на ваучери е 60 лева: за януари 2018 г. - ищецът ползвал платен годишен отпуск от 01.01.2018 г. до 16.01.2018 г. - 11 дни по 3.00 лева = 33.00 лева; м. февруари и март 2018 г. – ищецът е бил в отпуск по болест; а за м. май 2018 г.