Решение № 137 от 25.06.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. ***, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20253230200014 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - ***, адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, срещу наказателно постановление № 24-0851-001408 от 02.12.2024 г., издадено от И. В. Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - ***, с което на А. Т.

А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

***кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

На 04.10.2024 г. на А. Т. А. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 1364122. С АУАН на А. Т.

А. е повдигнато обвинение за това, че на 04.10.2024 г., в 08:54 часа, в гр. ***, по бул. „***“, до механа „***“, в посока центъра, управлява лек автомобил „***” с рег. № ***, след като автомобилът е с прекратена регистрация към датата и часа на проверката във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура ***.

С постановление от 13.11.2024 г., Районна прокуратура *** отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация.

Представителят на държавното обвинение постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - *** с оглед преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на А. Т. А..

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура ***, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на А. Т. А. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му 2 наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 04.10.2024 г. Д. Ж. Д. и М. А. М., и двамата полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - *** спрели за проверка лек автомобил „***” с рег. № ***, управляван от А. Т. А.. След извършена справка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата 18.12.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За констатираното нарушение Д. Ж. Д. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***, в присъствието на М. А. М., съставил на А. Т. А. акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура ***.

С постановление от 13.11.2024 г., Районна прокуратура *** отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът 3 не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация.

Представителят на държавното обвинение постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - *** с оглед преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на А. Т. А..

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура ***, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на А. Т. А. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства – справки от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна по история на регистрацията и собствеността на моторното превозно средство (л.л. 62-65), постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 13.11.2024 г., справка картон на водача А. Т. А., както и материалите по пр.пр.

№ 4077/2024 г. по описа на Районна прокуратура ***.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Жалбоподателят А. Т. А. е санкциониран за това, че на 04.10.2024 г., в 08:54 часа, в гр. ***, по бул. „***“, до механа „***“, в посока центъра, управлява лек автомобил „***” с рег. № ***, след като автомобилът е с прекратена регистрация от 18.12.2023 г. във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

4

Нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно легалната дефиниция по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В случая Д.ието на жалбоподателя в качеството му на водач на моторно превозно средство е под формата на действие – управление на моторно превозно средство. Налице е и другият признак от обективната страна на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – липсата на надлежна регистрация на автомобила към датата на Д.ието. Видно от данните в издадената от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Варна справка (л.л. 62-65 от делото), моторното превозно средство е с прекратена регистрация. От цитираното писмено доказателство се установява и правното основание за прекратяване на регистрацията на управляваното от нарушителя моторно превозно средство, а именно - на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Същата предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно разпоредбата, прекратяването на регистрацията се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система.

От субективна страна: Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при форма на вината умисъл, така и при непредпазливост.

По отношение на задължителната регистрация, нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, да се регистрира на името на неговия собственик, като според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, ако собственикът на превозното средство не изпълни задължението си да го регистрира на свое име в 5 двумесечен срок от придобиването.

Законът, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не предвижда уведомяване на собственика за предприемането на фактическото заличаване служебно от съответната електронна система. Достатъчно е да са налице предпоставките за това, а именно: да е извършено прехвърляне на собствеността на пътно превозно средство по надлежния нотариален ред; приобретат елят на пътното превозно средство - новият собственик, да не е извършил предвидената пререгистрация в двумесечен срок. В процесния случай, тези материалноправни предпоставки са безспорно установени, поради което и административният орган, действащ изцяло в условията на обвързана компетентност, е извършил служебното прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Предварителното уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е задължително единствено при липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, каквато настоящата хипотеза не е. В тази връзка, съдът намира за нужно да отбележи, че жалбоподателят неправилно се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г., защото то се отнася за случаите по чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, където изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика за извършената служебна дерегистрация на превозното средство.

За извършване на изпълнителното Д.ие по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и ангажирането на отговорността на водача не се изисква той да е собственик на управляваното със служебно прекратена регистрация моторно превозно средство. Видно е, че нормата не визира собственик на моторно превозно средство, а водач, тъй като всеки водач на моторно превозно средство е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата.