Решение № 1288 от 13.12.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110206853 по описа за 2021 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес за призоваване в гр.София, ж.к.“Л.“ , ул.“*“ , № *, ет. *, офис *, представлявано от Л. Г. срещу Наказателно постановление N 7212000295 от 18.02.2021г. , издадено от зам.кмет на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ - "имуществен санкция" в размер на 500 за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ .

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. М. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на Наказателното постановление.

Сочи, че от АУАН и НП не става ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя : за неспазване на срок по ал. 1 или за неподаване на информация по см. на ал. 4 на чл. 14 от ЗМДТ.

Възразява се по начина, по който е определен четиримесечния срок на бездействие и липсата на посочване на началната му дата.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно уведомен не се 1 явява. Представлява се от юрк. С.

В хода на съдебните прения, последният иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

СРП, редовно призована не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ***, срещу Наказателно постановление N 7212000295 от 18.02.2021г. , издадено от зам.кмет на Столична община, е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 22.01.2021г. „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК *** подало в Община Люлин Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДАН21-ТД26-22/22.01.2021г., в която декларирало придобиването на недвижим имот с идентификатор *** – офис № 8, находящ се в гр. С., район ''Л.'', ул. ''*'' № *, ет. * чрез покупко-продажба на 14.06.2019г.

На 25.01.2021г. при обработка на декларацията при приемането й и след като констатирала , че имотът е закупен на 14.06.2019г. св. М.К. – ст.инспектор в СО съставила Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 25.01.2021г. срещу ''А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ** за това, че :'' Д. Ц. И. в качеството си на пълномощник на А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК *** декларира имот, находящ се в гр. София, район ''Л.'', ул. ''*'' № *, ет.

* , офис № *, представляващ имот с идентификатор ***, с квадратура 102,34 кв.м. , придобит чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 79/16.06.2019г., вписан в АП под № 37005, акт 142, н.д. 28194. За периода 15.06.2019г. – 22.01.2021г. не е уведомена Столична община, Дирекция ''Общински приходи'', отдел ''Люлин '', на чиато територия е местонахождението на имота, като не е подадена данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти , за което е бил задължен, като деянието не съставлява маловажен случай по см. на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН и е извършено виновно чрез бездействие , с което са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.

Данъчната декларация за облагане с годишен данък върху недвижим имот по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е подадена на 22.01.2021г. , една година пет месеца и седем дни след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, който е изтекъл на 14.08.2019г. ''

Контролният орган квалифицирал нарушението, като такова по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.

Актът бил връчен на Д. И., която го подписала и получила екземпляр от него.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 7212000295 от 18.02.2021г. , издадено от зам.кмет на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ - "имуществен санкция" в размер на 500 за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ .

2

В наказателното постановление , дословно е пренесена фактическата обстановка , изложена в АУАН.

От така изложената и приета фактическа обстановка по отношение допустимите за разглеждане факти,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Съдът намира , че нарушението, за което санкциониран жалбоподателя е доказно.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 14, ал. 4 и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.

Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

От своя страна чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон.

Чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци, следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на съответните идеални части от процесния имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Макар и посочената норма да не конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, със Заповед № ЗМФ-1173/18.12.2019 г. на Министъра на 3 финансите е одобрен образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец.

Предвид изложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило това задължение в законоустановения срок, а е подало съответна декларация повече от една година след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното наказателно постановление.

За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът приема за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ специално наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1, предл. 2 от ЗМДТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната основа за облагане с данък на нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, поради това задължението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ се отнася само за нежилищни имоти, придобити от предприятията, тъй като нормата изисква подаването на информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В случая се касае за придобиването на имот - офис, липсват каквито и да било основания да се приеме, че процесният имот е предназначен за жилищни нужди.

Въпреки всички изложено, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съдът констатира, че както в акта, така и в наказателното постановление липсва пълно и ясно описание на нарушението. Не става ясно как е определен субектът на нарушението, т. е. защо наказващият орган е приел, че санкционираното лице представлява предприятие. Според чл. 2 от ЗС предприятия са: / търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; местните юридически лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи; фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване; търговските представителства и др. В наказателното постановление липсват както фактически твърдения, така и посочване на съответната норма на ЗС, въз основа които се приема, че санкционираното лице се явява предприятие и 4 съответно в коя от изброените хипотези попада. Също така, докато актът е съставен на дружеството като "данъчно задължено лице", в НП същото е посочено само като "лицето", но не и като предприятие, в каквото качество всъщност то дължи изпълнението на процесното задължение.

В наказателното постановление задължително следва да са посочени релевантите факти за възникване на задължението за подаване на декларацията от наказаното лице, респ. за законосъобразното ангажиране на отговорността му.

В случая в наказателното постановление не е посочено, че санкционираното дружество има качеството на предприятие, което се изисква именно защото като такова същото е било задължено да посочи отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Настоящият състав констатира и че в НП се приема, че са нарушени разпоредбите на чл. чл. 14, ал. 4 и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.

В действителност е нарушена само нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, която препраща към алинея първа само по отношение срока за изпълнение на процесното задължение, а разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, както беше вече посочено е санкционна и не може да бъде нарушена, тъй като не съдържа правило за поведение.

Без коментар следва да остане , посоченото от АНО в наказателното постановление, че нарушението е извършено виновно. Вината е качество на субект – физическо лице и по никакъв повод не може да бъде отнесена към юридическо такова.

Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на НП.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно.Допуснатото нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на производството, поради което съдът не намира основание да анализира останалите предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт.