Решение № 1951 от 19.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1951 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110108212 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. И. О., ЕГН **********, действащ чрез адв. Г. Т. срещу СУ „*“ – гр. *, действащо чрез адв. Д. П., конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 07-1479 от 22.05.2025 г. и наложеното с нея дисциплинарно наказание „забележка“, като незаконно.

Ищецът сочи в исковата молба, че работи като учител на трудов договор в СУ „*“ – гр. *. Излага, че бил избран за председател на синдикалната организация на СБУ към КНСБ и изпълнил искането на част от членовете за свикване на синдикално събрание, което се провело на 27.02.2025 г. Колегите му смятали, че спрямо тях е извършена дискриминация, понеже са увеличени основните заплати на трима от учителите в учебното заведени, които заемат длъжността „старши учител“ – същата, каквато заемат и недоволните от това, въпреки че в колективния трудов договор и във ВПРЗ размерите на основните заплати са определени и е предвидено при какви условия, които не били налице, може да се прави изменение в размера на основните заплати. Събранието решило да се изпрати писмо до директора, чийто текст бил гласуван и приет с мнозинство. Членовете поискали от ищеца да разговаря с директора и да поиска до 7 март 2025 г. да им даде отговор и да поправи стореното. Ищецът го извършил, но не получил отговор от директора.

Твърди, че на 22.05.2025 г. със заповед № 07-1479 от 22.05.2025 г. бил наказан за тази синдикална дейност от директора със „забележка“. Излага, че във въпросната заповед се вижда, че още на 27.02.2025 г. директорът е бил сезиран от засегнато лице със заявление № 975/27.02.2025 г. и на следващия ден с докладна № 982 от 28.02.2025 г.

Сочи, че преди да му бъде връчена заповедта, било проведено общо събрание в училището в присъствие на ръководно лице от КНСБ от Варна, и на служители на СБУ – София. На това събрание бил заклеймен като нарушител, тъй като е оповестил заплатите на трима колеги, облагодетелствани неправомерно от директора, без да спази уговорките в КТД и във ВПРЗ. Твърди, че заплатите на тримата колеги били „обществена тайна“ и не е било нужно да ги оповестява. Впоследствие ищецът подал оставка от заемания синдикален пост.

Ищецът твърди, че наложеното му наказание е незаконно, не е нарушил никаква 1 разпоредба, не е злоупотребил с доверието на работодателя и не е застрашил „доброто му име“. Излага, че основните заплати не са тайна, а са договорени в КТД и във ВПРЗ. Сочи, че не знае по какъв начин повишаването на заплатите на определени колеги е стигнало до знанието на хора от колектива, но в качеството си на председател на синдикалната организация има право да иска спазване на договореностите в КТД. Посочва, че промени в основните заплати може да се извършват при промени в обстоятелствата, при които са договаряни и при спазване на процедурата за това.

Сочи, че още на 27.02.2025 г. и на 28.02.2025 г. директорът е научил за събранието.

При предаване на писмото на синдикалната организация ищецът му представил и препис от протокола на събранието. Излага, че е следвало директорът да го накаже до изтичане на два месеца от научаването, като към 22.05.2025 г. давностният срок е изтекъл.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът твърди в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 126, т. 9 от КТ и чл. 37, т. 32 от Правилника за вътрешен трудов ред.

Излага, че наказанието е наложено в двумесечния срок по чл. 194 от КТ от откриване на нарушението. Сочи, че за проведеното на 27.02.2025 г. събрание на синдикалната организация на СБУ към КНСБ директорът на училището не е бил уведомен, а писмото до директора и протокола от 27.02.2025 г. не са връчвани от ищеца или от други лица на директора на училището.

Твърди, че от заявлението от 27.02.2025 г. и докладната от 28.02.2025 г. на Д. И. Й. до директора на училището не става ясно дали А. О. е извършил дисциплинарно нарушение.

Излага, че директорът е постановил случаят да бъде разгледан от комисията по етика и едва след като е получил протокола на комисията – Протокол № 7 от 24.03.2025 г. на директора е станало известно, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение.

Оспорва твърдението на ищеца, че преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е бил „заклеймен“ като нарушител. Сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 22.05.2025 г., а събранието е проведено на 11.06.2025 г., но на това събрание директорът на училището не е присъствал и не става ясно от кого е бил „заклеймен“.

Излага, че правилно в обжалваната заповед е посочено, че в училището има екип за личностно развитие.

Сочи, че на училищно ниво след 02.01.2025 г. няма легитимен колективен трудов договор.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на проведеното о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от адв. Г. Т., чрез която поддържа сезиралата съда искова молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателността на предявения иск.

Ответникът се представлява от адв. Д. П., чрез който поддържа писмения отговор.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Престирането на работна сила от едно лице – неин носител, на друго лице, което осигурява веществените елементи на трудовия процес, по необходимост поставя носителя на работната сила в определена зависимост от този, за когото се полага трудът. То изисква спазване на определени правила за осъществяване на труда за другиго, за използване на чуждите средства за производство, за координиране с останалите работници и служители и т. н. Това намира отражение в трудовата дисциплина. Трудовата дисциплина е един от основните елементи в съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение. Нейното спазване е главно условие за осигуряване на ред и организираност в трудовия процес.

Трудовата дисциплина е едно от основните задължения на работника или служителя по трудовото правоотношение. В този смисъл понятието „трудова дисциплина” е употребено в 2 чл. 124 и чл. 186, изр. 1 от КТ.

Дисциплинарната отговорност е санкция за неправомерно поведение на работника или служителя по трудовото му правоотношение, изразяващо се в нарушение на трудовата дисциплина. За да бъде уважен искът по чл. 357 вр. с чл. 188, т. 1 от КТ, е необходимо ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав, а именно: 1.) съществуването на валидно трудово правоотношение и 2.) налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва.

В настоящия случай, не е спорно обстоятелството, че страните в производството са страни и по трудово правоотношение и че на ищеца с оспорената Заповед № 071474/22.05.2025 г. на директора на учебното заведение му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за неспазване на чл. 126, т. 9 от КТ и чл. 37, т. 32 от Правилника за вътрешния трудов ред, а именно да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.

От друга страна, за да бъде отхвърлен искът, ответникът следва да докаже в условията на насрещно пълно доказване следните обстоятелства: 1.) законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”, а именно – че е издадена от компетентен орган, в писмена форма със съответните реквизити, в законоустановените срокове и че при налагане на наказанието е съобразена тежестта на нарушението и поведението на ищеца, както и 2.) конкретните задължения на ищеца при изпълнение на трудовата му функция, които виновно е нарушил.

В конкретния случай заповедта е издадена от титуляра на дисциплинарна власт – директора на СУ „*“, гр. *, т.е. спазено е изискването на чл. 192 от КТ.

Работодателят е спазил и разпоредбата на чл. 193 от КТ, доколкото преди да издаде оспорената заповед е изискал писмените обяснение на наказания служител - ищеца, за което не се спори по делото.

Не е спазен обаче срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ. Съгласно цитирания законов текст, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, като със специалните норми на ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от чл. 194 от КТ са уредени особените хипотези, предвиждащи началната дата, от която започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание и периодите, през които не текат тези срокове. В настоящия казус специалните алинеи са неприложими.

Видно е от самата заповед, че директорът на ответното учебно заведение е узнал за твърдяното нарушение – публичното оповестяване на събранието на синдикалната организация на размера на увеличението на индивидуалните работни заплати на ресурсните учители и психолог, като ги е подложил на публични разисквания – след подаване на заявление № 975/27.02.2025 г. и докладна № 982/28.02.2025 г. до самия него. Т.е. именно на тези дати е открито нарушението и следователно дисциплинарната отговорност е следвало да бъде реализирана най-късно до 27/28.04.2025 г. В конкретния случай заповедта е издадена едва на 22.05.2025 г., което обуславя нейната незаконност и отмяна на формално основание.

Само за пълнота на изложенеито обаче следва да се посочи, че размерът на индивидуалните работни заплати на учителите в общинските/държавните училища не представляват поверителна информация. Учителите в държавните и общинските училища са на бюджетна издръжка. Заплатите и издръжката им се осигуряват от държавния бюджет чрез системата на делегираните бюджети. Системата гарантира, че образованието се третира като публична услуга и средствата за възнаграждения на педагогическия персонал са гарантирани от Министерство на финансите и съответните общински администрации.

Следователно заплатите на учителите в държавните и общински училища са обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Всяко физическо или юридическо лице може да подаде заявление към директора на съответното учебно заведение с искане за информация относно размера на възнагражденията. Т.е. освен на формално основание, заповедта е незаконна и по своята същност, тъй като разгласената информация не е поверителна за ответното учебно заведение и разгласяването й не налага реализирането на дисциплинарната отговорност на ищеца, тъй като поведението му не е в 3 разрез с разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 9, предл. 3-то от КТ и чл. 37, т. 32 от Правилника за вътрешния трудов ред.

Крайният извод на съда е, че предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на РСВарна следва да се присъди държавна такса в размер от 40,90 евро, която остава в тежест на ответника.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ, РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконна Заповед № 07-1479 от 22.05.2025 г. и наложеното с нея дисциплинарно наказание „забележка“, по предявен от А. И. О., ЕГН ********** срещу СУ „*“, гр. *, БУЛСТАТ *, иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ.

ОСЪЖДА СУ „*“, гр. *, БУЛСТАТ * да заплати в полза на А. И. О., ЕГН ********** сумата от 511.29 евро, представляваща платен хонорар за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.