Решение № 118 от 11.09.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева в присъствието на прокурора О. Д. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600588 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Л. К. от АКП. защитник на подсъдимия Г. А. Р., против присъда № 260002 от 30. 03. 2022 год., постановена по н.о.х.д. № 93 / 2019 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, шести състав на Районен съд - С. признал подсъдимия Г. А. Р. с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на датата 13.

02. 2019 год., около 16:45 часа, в гр. Б., община Б., обл. С., на бул. „Е.“, с посока на движение от фирма „М.“ към фирма „А. к.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ровър“, модел „141 И“ с peг. № ...... КВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1. 2 на хиляда, а именно:

1. 95 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, а именно: с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7410 +“, с фабричен номер ., поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 500(петстотин) лева.

1

С посочената присъда, шести състав на Районен съд - С. лишил на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия Г. А. Р. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1/една/ година и 8/осем/ месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като приспаднал времето, през което същият бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 19. 02. 2019 година.

С посочената присъда, същият съдебен състав постановил, на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимия Г. А. Р. да изтърпи отделно определеното му с влязло в сила на 15. 02. 2016 год. определение, с което било одобрено сключено споразумение по НОХД № 20368/2013 г. по описа на С. р. с., НО, 15-ти състав, наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест /месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, при първоначален „общ“ режим.

В тежест на подсъдимия Г. А. Р., на основание чл. 189, ал. 3 НПК били възложени за заплащане по сметка на РС-С. сторените по делото съдебни разноски в размер на 304. 56 лева.

Във въззивната жалбата, депозирана от адв. Л. К. от АКП. - защитник на подс. Г. А. Р., се твърди, че постановената от шести състав на РС - С. присъда е неправилна и несправедлива със съображения, че първоинстанционният съд не е изследвал пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото, в резултат на което е стигнал до неправилни изводи и постановил необоснован съдебен акт. Счита, че съставът на Районен съд - С. е постановил присъдата си, като е дал вяра единствено от противоречивите показания на полицейските служители и медицинското лице – свидетелката С. А., които не се подкрепяли от останалите приети по делото писмени и веществени доказателства, а горното пък, разкривало допуснати нарушения в доказателствената дейност на съда по проверка и оценка на доказателствената съвкупност. Това обстоятелство според защитата ограничило правото на подсъдимия да получи отговор на направените чрез защитника му възражения и да узнае въз основа на какви доказателства е бил признат за виновен.

Към окръжния съд е отправено искане постановения от шести състав на Районен съд - С. съдебен акт да бъде отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимото лице и неговият защитник. Защитникът на подсъдимия - адв. К., твърди, че не е получил мотивите на първоинстанционната присъда, с което е препятствана възможността да разбере въз основа на какви факти и доказателства съдът е достигнал до извода за виновност на подсъдимия.

Излага се становище, че по този начин е било нарушено правото на защита на подсъдимия, като с отправя искане делото да бъде прекратено и върнато на друг състав на първоинстанционния съд.

2

Подсъдимият Г. Р. поддържа становището на своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебното заседание, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения:

На първо място, във връзка с направеното в хода на съдебните прения пред въззивния съд възражение от страна на защитника, че е налице липса на мотиви и по-точно – същите не са му били връчени, като е накърнено правото на защита на подсъдимия, настоящият състав намира следното:

Видно от материалите по делото и в частност, уведомление находящо се на лист 264 от първоинстанционното производство, подс. Р. е бил уведомен по телефона от съдебен деловодител М. П., че мотивите към присъдата са изготвени и е посочил адрес на който да бъдат изпратени. Това е било сторено /в.ж. л. 266-270 от пър. пр.-во/, но подс. Р. не е бил открит на посочения именно от него адрес. Тази проявена дезинтересираност от страна както на подсъдимото лице, така и от неговия защитник не може да бъде вменена на състава на първоинстанционния съд поради и което, не може да бъде приета като допуснато нарушение на процесуалните правила особено такова, ограничило правото на защита на подс. Р..

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на шести състав на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и точна преценка на установената по делото доказателствена съвкупност. Въпреки твърденията изложени в жалбата за наличие на противоречивост при доказателствения материал, безспорно от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Г. А. Р. е роден на . год. в гр. Р., с ЕГН: **********, живее в с. Х., обл. С., ул. „К. Ч.“ № 3, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен. Води на отчет като водач на МПС, като са му налагани редица административни наказание за допуснати от него нарушения на ЗДвП.

Подсъдимият Р. е осъждан, като с определение от 15.02.2016 год., 3 влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 20368/2013 год. по описа на С. р. с., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 /три/ години.

На датата 13. 02. 2019 год., свидетелите В. КараК. и В. М. - полицейски служители при РУ-С., изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул. Около 16:45 часа се намирали в гр. Б., като възприели движещ се по бул. „Е.“ лек автомобил марка „Ровър“, модел „141И“, с рег. № ., с посока на движение от шоколадова фабрика „М.“ към „А. к.“, който бил без включени светлини, поради и което същия бил спрян за проверка. В рамките на проверката, полицейските служители констатирали забавени движения от страна на водача - подс. Р., от когото усетили и силна миризма на алкохол.

Тогава свидетелите КараК. и М. потърсили съдействие от дежурната оперативна част, като на място пристигнали свидетелите З. Г. и М. М.. младши автоконтрольори, и Ц. Ц. - младши инспектор. Свид. З. Г. изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+“, с фабричен № ARSM 0141, което отчело положителен резултат, който подсъдимият посочил изрично, че приема.

Бил издаден талон за медицинско изследване № 0018035 и АУАН № 747212/13.02.2019 год., с който били иззети СУМПС № 283630612, СРМПС № 002069139.

Свидетелите Г., М. и Ц. съпроводили подсъдимия до ФСМП - гр. С., за да даде кръвна проба. Преди да пристигнат във ФСМП - гр. С., подсъдимият съобщил на полицейските служители, че в автомобила му се намирало неговото дете. Тогава свид. КараК. и М. извършили проверка, но не установили никого в автомобила.

Подсъдимият Р. отказал да даде кръв за изследване, както и да бъде изследван с доказателствен анализатор. Свидетелката С. А. - лекар във ФСМП, съставила фиш за спешна медицинска помощ и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, в които вписала отказа на подсъдимия Р. да предостави кръв за изследване. Подсъдимият собственоръчно се подписал върху протокола.

От заключението на изготвената графическа експертиза /л. 62-68 от първоинстанционното дело/ се установява, че подписът на „проверено лице“ в талон за изследване № 0018035 от 13.02.2019 год., находящ се на л. 5 от досъдебното производство, и подписът в протокол за медицинско изследване на л. 8 от ДП под името на Г. А. Р. и датата 13.02.2019 год. са положени от подсъдимия Г. А.а Р..

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд, 4 защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и заключенията по изслушаното по делото, експертно заключение. Решаващият състав на районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.

14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е, в достатъчна степен съображения, относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от Районен съд - С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. Поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата.

П р и посочената по-горе като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия от закона несъмнен начин, че на инкриминираните дата, време и пътен участък, подс. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. чл. 343б, ал. 1 от НК.

Този извод се базира на събраните по делото доказателства, установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване.

Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК недопускаща присъдата да почива на предположения, тъй като в настоящия случай събраните по делото доказателства изобличават подс. Р. като извършител на деянието за което му е било повдигнато обвинение, поради и което правилно същия е бил признат за виновен в неговото извършване.

Осъщественото от подсъдимия деяние е правилно квалифицирано като престъпление по чл. чл. 343б ал. 1 от НК - обсъдени са всички елементи от обективна страна на този престъпен състав. Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимия с оглед житейкската си и психическа зрялост, е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал настъпването на последните, обстоятелство което недвусмислено се установява от предприетите от негова страна конкретни действия.