Определение № 426 от 25.07.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Варна, 25.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500331 по описа за 2022 година намира следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Й. ЦВ. ХР. от с. Мадара, обл. Шумен чрез процесуалния му представител адв. М.Н., срещу решение № 260008/29.04.22г. по гр.д. № 49/21г. на ОСШумен, с което са отхвърлени исковете му за осъждането на ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН“ АД, гр. Шумен да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и имуществени вреди в размер на 5 961 лв., в резултат на проявеното бездействие от медицински екип на ответника, който не е спазвал задълженията си за качествено, своевременно и ефективно медицинско обслужване на постъпилия по спешност ищец след ПТП на 28.03.18г. в медицинското заведение, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД; и в полза на ответника са присъдени разноски за първата инстанция. Счита се, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалната норма на чл. 45 от ЗЗД.

Изтъква се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на ищеца, а е приел безкритично показанията на служителите на ответника, които свидетелстват за отрицателни факти – относно липсата на оплаквания и обективни находки, основани на липсата на записвания в медицинските документи, а не въз основа на своите спомени. Акцентира се на липсата на отразяване на данните за нараняване на главата при приема в Ортопедичното отделение на ответната болница, каквито данни са налице при приема на пациента в болничното заведение. Поддържа се, че при отразени в болничната документация данни за нараняване на главата (охлузване на лява слепоочна област), при наличието на информация за енергиен произход на травмата (вследствие на ПТП), то 1 непредприемането на съответните диагностични дейности за образно изследване на главата (за своевременното установяване наличието на травматичен субдурален хематом), представлява некачествено и в недостатъчна степен осъществено болнично лечение. Последното се потвъждавало и от прегледа, проведен от специалист-гастроентеролог на 20.05.18г., който въпреки, че е установил клинична симптоматика за наличието на субдурален хематом (установена вратна ригидност, гадене и повръщане), е насочил ищеца за прием в Гастроентерологичното отделение на ответната болница. Оспорва се извода на съда, че след като хематомът е диагностициран 50 дни след травмата, то не е установено същият да е резултат от удара, получен при ПТП на 28.03.18г. Поддържа се, че изводът противоречи на установеното в болничното заведение в гр. Варна за наличието на хронифицирано развитие на субдуралния кръвоизлив. От събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извода, че вътречерепният кръвоизлив е резултат единствено от получената енергийна травма от процесното ПТП. Счита се, че е налице допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като въпреки, че въпросът е поставен още в исковата молба за наличието на причинна връзка на енергийната травма с проявата на субдурален хематом, по който вещото лице-медик не е дало отговор, съдът не е допуснал изготвянето на комбинирано заключение. Сочи се, че по делото е установено наличието на противоправно поведение на служители на ответника, изразяващи се в неизпълнение на професионални задължения чрез действие – некоректно отразяване на наличните травми в медицинската документация, и бездействие - изразено в непредприемането на мерки по изследване, диагностициране и лечение на лице, прието за болнично лечение при налични оплаквания и данни за енергийна травма на главата от счупване на челно стъкло на лек автомобил по време на движение, довела до проява и хронифициране на субдурален хематом, явяващ се животоопасно състояние, причинило болки и страдания. Поради това се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Отправено е искане въззивният съд да допусне изслушването на експертиза по въпроса дали отговаря процесното диагностицирано състояние на субдурален хроничен травматичен хематом да е получен при процесното автопроизшествие, по повод на което и при условията на спешност ищецът е бил приет в ответното лечебно заведение.

Сочи се, че искането е било своевременно направено в исковата молба и вещото лице е отказало да отговори на посочения въпрос, но съдът не го е допуснал.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН“ АД, гр. Шумен чрез адв. Св. П., с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че от момента на приемането на ищеца в болничното заведение и до неговото изписване, както и при проведените контролни прегледи, не са били съобщени оплаквания за болки в главата, 2 нито такива са били отразени в медицинските документи. Не е имало и оплаквания във връзка с назначената профилактика с антикоагулантния медикамент в 30-дневния срок на неговия прием. Не е била потърсена помощ и в Спешното отделение преди 20.05.18г., а е имало само преглед от педиатър за освобождаването на ищеца от физически занятия в училище. Ако е имало оплаквания за гадене и повръщане и болки в главата, то такива не са били изнесени и за периода от 04.04.18г. до 20.05.18г., а не само по време на престоя в болницата. Поради това не са били налице данни за наличието на черепно-мозъчна травма и субдурален хематом При тези обстоятелства се поддържа, че медицинският персонал на болницата е извършил всички необходими и възможни действия по лечението на ищеца. Сочи се, че не е налице задължение на персонала на Спешното отделение на болницата задължително да назначава скенер на главата на пациент, пострадал при ПТП, при липсата на оплаквания за болки в тази област. Освен това се поддържа, че дори и да е бил направен скенер непосредствено след ПТП, то надали е щяло да се установи наличието на кръвоизлив, който се е образувал доста по-късно след травмата. Счита се, че втората операция на главата на ищеца е вследствие на усложнение от първата проведена в гр. Варна операция, за което ответната болница не отговаря. Освен това настъпилите травматични увреждания на ищеца, вкл. и теза на главата му, са в резултат от действията на водача на МПС, което го е ударило. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Счита се, че при водене на делото не са били допуснати процесуални нарушения, а искането за нова задача на експертизата пред въззивната инстанция е преклудирано, тъй като всички въпроси, формулирани от страните, са били поставени на вещите лица, същите са били изслушани и не е имало искания за назначаването на нови експертизи. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна, подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Настоящият състав на съда намира, че доказателственото искане на въззивника е неоснователно и следва да се остави без уважение. Всички задачи, формулирани от ищеца в исковата молба към специалистите по назначените автотехническа и медицинска експертиза са били поставени на експертите. При изслушването на в. л. д-р Трендафилов в открито с.з. на 30.03.22г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че ще има допълнителна задача, тъй като макар и да е било отговорено на първия въпрос (с оглед скоростта на автомобила и констатираните увреждания по него – счупено обзорно стъкло, посоката на движение на пешеходеца и установените травми по него, може ли да се установи с коя част и къде е ударена главата и в случай, че ударът е в челното стъкло, то тази травма счита ли се за енергийна и какви поражения има?), то отново е зададен устно този въпрос, на който вещото лице е дало отговор. След изслушване на вещото лице процесуалните 3 представители на двете страни са заявили, че нямат други въпроси и желаят да се приеме заключението. След като това е станало процесуалните представитела са заявили, че нямат и други искания за събиране на доказателства.

С оглед на това следва да се приеме, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което да послужи като основание за преодоляване на преклузията, установено с нормата на чл. 266, ал. 1 от ГПК.

Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства. Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Х. за допускане изслушването на експертиза по въпроса: дали отговаря процесното диагностицирано състояние на субдурален хроничен травматичен хематом да е получен при процесното автопроизшествие, по повод на което и при условията на спешност ищецът е бил приет в ответното лечебно заведение.

Насрочва производството по делото в открито с.з. на 05.10.22г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4