Решение № 12 от 08.01.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Костинброд, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20241850100337 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от “ТС” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., срещу Й. К. П., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес село Д., община Костинброд, с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,т.1 ГПК, с който е поискано да се признае за установено съществуване на вземане за следните суми: сумата 1092, 24 лева, представляваща главница- незаплатена топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със законната лихва от 13.10.23 г. до изплащане на вземането; сумата 176,33 лева, представляваща лихва за период от 15.09.2021 г. до 29.09.23 г.; сумата 30,43 лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за период от 09.20г. до 04.22г.; сумата 6,65 лева, представляваща друга лихва за период от 15.11.20 г. до 29.09.23 г., законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 13.10.23 г. до изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1053/23 г. по описа на КРС, както и за направените разноски в хода на заповедното производство.

Претендират се и разноски в настоящото производство.

Ищецът сочи, че вземането произтича от това, че длъжникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово 1 разпределение за топлоснабден имот, находящ се гр. С., с аб. № 153816, инсталация 4000294822 за посочения период.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и отправя искане същата да бъде уважена. Претеднира разноски.

В едномесечния срок за това е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Навеждат се твърдения, че от 2016г. не ползва услугите на дружеството ищец, нито под формата на топла вода, нито за отопление. Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания.

Ответникът чрез упълномощения му адвокат, оспорва исковата молба в съдебно заседание и отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач– „ТС“ ЕООД, не изразява становище и не взема участие в проведените съдебни заседания.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съ е д и н е н и установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Й. К. П., с правна квалификация п о чл.

422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е приложено ч.гр.д.№1053/23 г. по описа на КРС, от което е видно, че във връзка с подадено заявление от страна на ищеца срещу ответника по настоящото дело, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №454/11.12.23 г., по реда на чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника, да заплати на кредитора „ТС“ ЕАД посочените в исковата молба суми.

В срок е подадено възражение от длъжника, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, е указано на заявителя да предяви иск за вземанията си.

В срок е подадена настоящото искова молба, поради което съдът намира, че производството по делото е допустимо.

Приобщен е по делото препис от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №130, том №3, рег.

№3708, дело №381 от 2022 г. на нотариус при СРС, от който е видно, че ответникът по делото на 10.11.22 г., е прехвърлила апартамент, находящ се гр.

С. на лицето П. А. П., срещу задължение за гледане и издръжка.

Видно от приобщения по делото препис от договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 06.07.1978 г., Й. К.

2

С.- П., е придобила заедно с А. П. П. апартамент находящ се в гр. София, ж.к.

„Надежда- 3“, бл. 24, ап. 102.

Видно от решение от 16.07.1987 г., постановено по гр.д.№140/1987 г. на КРС, 9 състав, бракът между А. П. П. и ответницата е бил прекратен, като в дял на последната е бил възложен апартамент находящ се в гр. С.

От приобщения по делото отговор от район „Надежда“- СО се установява, че адрес ж.к. „Надежда“ бл.24, вх.А, Б, В, Г, Д, Е и ж.к.

„Надежда“, бл.303, вх.А, Б, В, Г, Д са идентични.

По делото е приобщен и договор №2703/31.07.02г., сключен между „Техем сървисиз“ ЕООД, и етажната собственост на *********, находящ се в гр. София, от който е видно, че на третото лице- помагач, е било възложено да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия във входа.

По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици за съответния вход, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в блока топлоенергия. Към протокола е изготвено приложение, в който се съдържа списък на собствениците във входа на блока.

Представен е също и договор между ищеца и „ТС“ ЕООД- отчетното дружество, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие.

По делото е приложена и справка за абонат с номер №4000294822, която е издадена за периода от 09.20 г. до 05.22г., за обща стойност от 1305,65 лева.

Приобщени са по делото и фактури за двата отоплителни сезона, включени в периода от 01.05.20г. до 30.04.22г.

От приобщените и неоспорени протоколи за отчет/проверка се установява, че при три посещения от служители на „Тежем“ не са отчетени стойности при извършената проверка за бойлер и топла вода за притежавания от ответницата имот.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имот в гр. С., вх.

3

Д, ет. 4, ап. 102, за посочения в исковата молба период е бил собственост на ответницата по делото, като не са ангажирани доказателство в обраният смисъл.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота –собственост или вещно право на ползване.

Ответницата по делото е бил собственик на процесния топлоснабден имот по силата на договор сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 06.07.1978 г., до септември месец 10.11.22 г.

В качеството си на собствени к на топлоснабдения имот ответни кът се явява потребител на топлинна енергия като битов клиент.

По тази причина и именно в качеството си на собственик, ответникът за процесния период се явява страна по облигационното правоотношение с „ТС“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

По делото не се спори, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно е дали за посочения период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба, както и че за процесния период в имота е извършвана услуга дялово разпределение в претендираната стойност.

Съдът кредитира в цялост заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, като намира същите са достатъчно пълни, обосновани и ясно.

От СТЕ се извежда извод, че не следва да се начислява на абоната разходи за ползване на топла вода и отопление на имота, доколкото от проверените документи се е установило, че такива услуги не са ползвани.

Вещото лице е дало заключение, че следва да се начислят дължими суми 4 единствено за топлинна енергия за сградна инсталация, която за двата отоплителни сезона е в общ размер на 134,11 лева, сума представляваща разлика между общата прогнозна стойност по двете фактури в размер на 1511, 80 лева и сумата от 1377,77 лева, представляваща изравнителна сума. Наред с това следва да се приеме, че топлинната енергия начислена за имота, не е определена съгласно разпоредбите на ЗЕ за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС, тъй като начислената ТЕ за топла вода е изготвена погрешно, без да са съобразени с констатираното обективно състояние, отразено в съставените от служителите на ФДР главни отчети.

Изготвеното заключение не е оспорено от страните по делото, като доколкото се подкрепя от останалите доказателство по делото следва да се кредитира в цялост

От ССЕ може да се обоснове извод, че е била начислена обща прогнозна стойност на ТЕ за процесния имот за периода от 05.20г. до 04.22г., в общ размер на 1511, 80 лева, като размерът на изравнителната сметка е минус 1377, 77 лева. Сумата от 1511, 80 лева, е била сформирана от сумата от 163, 92 лева, представляваща начислени суми за отопление и сума в размер на 1347, 88 лева за топла вода. Вещото лице е дало заключение, че за процесните периоди в дължимите фактури не са били отчетени и начислявани суми за сградна инсталация и мощност.

При така установено, съдът намира, че доколкото топлинната енергия начислена за имота, не е определена съгласно разпоредбите на ЗЕ за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС, то следва да се отхвърлят като неоснователни претенциите за дължими главници, в размер на 1092, 24 лева, както и тази за 30, 43 лева.

Подобна следва да бъде и съдбата на предявените акцесорни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 176, 33 лева и 6, 65 лева, доколкото тяхната основателност е обосновано от съдбата на главните искови претенции.

При този изход на делото, ответникът има право да му се присъдят разноски по делото, но доколкото не е представен списък или договор за правна помощ от негова страна, от което да е видно какъв е размера на същите, то съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове на основание чл.

422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД , от “ТС” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., против Й. К. П., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес село Д., община Костинброд, с който е поискано да се признае за установено по отношение на страните съществуване на вземане в полза на „ТС“ ЕАД за следните суми: сумата 1092, 24 лева, представляваща главница- незаплатена топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със законната лихва от 13.10.23 г. до изплащане на вземането; сумата 176,33 лева, представляваща лихва за период от 15.09.2021 г. до 29.09.23 г.; сумата 30,43 лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за период от 09.20г. до 04.22г.; сумата 6,65 лева, представляваща друга лихва за период от 15.11.20 г. до 29.09.23 г., законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 13.10.23 г. до изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1053/23 г. по описа на КРС.

Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6