Решение № 16095 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16095 гр. С., 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110166805 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. В. С. срещу [община] обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от следните травматични увреждания: четири наранявания в долната трета, по задната и задно-външната повърхност на лявото бедро в резултат от непозволено увреждане - ухапвания от безстопанствено куче, осъществено на 07.09.2023 г. в град С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и на сумата от 112,17 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, от която: сумата от 45,27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паркинг и 2,90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 07.09.2023 г. около 10 часа в градинката около православен храм „Св. а. П.и.П.“, находящ се в [адрес], [адрес], докато заедно със своята приятелка разхождали дъщеря им (към онзи момент на 10 месеца), бил нападнат от три бездомни кучета – бяла/светло, тъмнокафяво и светлокафяво с бели петна – всички без стопанин, без намордници или каишка. Посочва, че докато другите две кучета само го лаели, то едно от тях го ухапало в областта на лявото коляно. Н. С. излага, че веднага след ухапването се отправил към УМБАЛСМ „Н. И. П.“ за оказване на спешна медицинска помощ. Поддържа, че още същия ден бил прегледан в лечебното заведение в спешния кабинет по ортопедия и 1 травматология, където му била поставена следната основна диагноза: открита рана на коляното, при констатирано обективно състояние на ищеца – рана в областта на лявото коляно, нарушаваща целостта на кожата. На място на С. била поставена противобясна ваксина и предписана терапия с медикаменти, конкретно: З. 500 мг., Б.-К. к. и К. пудра спрей, за закупуването на които същият заплатил сумата от 45,27 лева. В исковата молба се твърди, че непосредствено след този преглед ищецът посетил и УМБАЛ „А.“, където, след направен прегелд, на С. било издадено съдебномедицинско удостоверение № 7777/2023 г. от 07.09.2023 г. от д-р В. – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология. В последното били констатирани и описани травматичните увреждания на ищеца – четири наранявания на лявото бедро – в долната трета, по задната и задновъншната повърхност на лявото бедро, разположени успоредно едно на друго, всички с косо направление. В заключение било констатирано, че се касае за рана от ухапване и драскотини от куче по задната повърхност на ляво бедро, които травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота му и които са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквото характеристика притежават кучешкити зъби. Ищецът Н. С. твърди, че за издаване на съдебно-медицинското удостоверение е заплатил сумата от 60 лева. Излага, че до УМБАЛ „А.“ е стигнал с автомобил, който трябвало да бъде паркиран на платен паркинг, като за престоя му там С. заплатил такса в размер на 4 лева. Поддържа, че вследствие от инцидента и за период от един месец е бил във фактическа невъзможност да полага труд при работодателя си – „[федерация]“, при когото е заемал длъжността „треньор по физическа подготовка“. Първоначално и за период от 14 дни, за времето от 07.09.2023 г. до 05.10.2023 г. ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност при домашен режим на лечение.

Впоследствие, след преглед от ЛКК на 27.09.2023 г. и с оглед необходимостта от още време за физическото му възстановяване от ухапванията Н. С. продължил отпуска за още 15 дни – за времето от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г., съгласно болничен лист от 27.09.2023 г. Твърди, че за извършване на този медицински преглед ищецът заплатил потребителска такса от 2,90 лева на 26.09.2023 г. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие от процесните ухапвания ищецът изпитал силна болка и страдания в лявата подбедрица, които са продължили и през периода, в който е ползвал отпуск поради временна неработоспособност – от 07.09.2023 г. до 05.10.2023 г. Посочва се, че и към настоящия момент С. изпитва болка в лявата подбедрица при вървене, като болката става по-силна при изкачване и слизане по стълби или при по-продължителна разходка. По време на нападението от кучето, след инцидента, а и към настоящия момент изпитвал силен шок и уплаха, постоянен страх и безпокойство, когато се разхожда около мястото на инцидента и по други улици и паркове на територията на столицата. След ухапванията движенията му били затруднени, изпитвал трудности при осъществяване дейности от всекидневен характер, ограничил е социалните си контакти, което се отразило неблагоприятно на нервно-психическото му състояние. Излага се, че въпреки изминалия период от врече местата от ухапванията са все още ясно видими, а белезите няма да избледнеят дълго време, поради което долната задна част на левия му крак ще изглежда с различен външен вид от тази на десния. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие от ухапването от безстопанственото куче възлиза на сумата от 7 000 лева, чието присъждане претендира в настоящия процес. Намира, че на обезщетяване подлежат и сторените от него имуществени разходи в общ размер от 112,17 лева, включваща сумата от 45,27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед въ връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паргинт и 2,90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК. Ищецът посочва, че всички тези разходи са в пряка и непосредствена причинна връзка от твърдяното непозволено увреждане – ухапване от 2 бездомно куче, доколкото нямаше да бъдат реализирани в случай, че инцидентът не беше настъпил. Поддържа, че отговорност за последният следва да носи именно ответната [община], каквато е и трайната практика на върховната съдебна инстанция. Конкретно поддържа, че съгласно Закона за защита на животните, именнот органите на местната власт носят отговорност за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Наред с това, основна обща компетентност по надзора на тези животни носи Общината, в частност за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората. Ищецът счита, че в случая ответната [община], като възложител на работата, а също и съответните организации, не са взели мерки за това, поради което слевдва да отговарят за това неправомерно бездействие. Посочва се, че дори и да са предприети някакви мерки, то последните са неефективни, предвид ухапването на ищеца, а и доколкото и след инцидента ухапалото го куче се вижда на същото място. С тези съображения Н. С. отправя искане за осъждане на [община] да му заплати обезщетения за претърпените неимуществени и имещуствени вреди вследствие от процесното непозволено увраждане – ухапване от безстопанственото куче, за което носи обективна отговорност, ведно със законната лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [община], чрез пълномощника си адв. Д., оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани. Посочва, че [община] е изпълнила, чрез служителите си, възложените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета и създаването на спокойна градска среда. Оспорва наличието на безстопанствени кучета на територията на града или на твърдения от ищеца инцидент да е основание за извод, че от Общината не е осъществен надзор и грижа, съответно да е налице неправомерно бездействие. Поддържа, че когато са предприети предписани от закона действия с дължимата грижа лицето не отговаря за причинени вреди дори и тези действия да не са довели до очаквания резултат, в който смисъл е и възприетото разбиране в съдебната практика. Заявява, че в ответната община се работи активно в изпълнение на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г., приета с Решение № 224 по протокол № 16/10.05.2012 г. на С.о.с., чието действие е продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС. Наред с това, от 14.03.2019 г. е в сила и Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България, като и двете програми са разработени въз основа на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Основният приложим метод на работа в тази връзка по отношение на здрави и неагресивни безстопанствени кучета е същите да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени, да се връщат на местата, от които са взети. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че законовите задължения на Общината, следващи от нормите на ЗЗЖ и на ЗВМД, са да приеме програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изгради приюти, в които да се настаняват, обработват, обезпаразитяват, ваксинират и кастрират безстопанствените кучета и след съответния престой там и в случай, че не бъдат осиновени, да се връщат от местата, където са взети – арг. чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, освен при доказано агресивни и неизлечимо болни такива.

Законът не възлага постигането като краен резултат липсата на бездомни кучета. В случая от ответната община са изпълнени тези задължения, което поведение е в съответствие със закона. Ето защо не може да бъде ангажирана отговорността й, тъй като липсвала целенасочена противоправна дейност, в причинна връзка с която да са настъпили претендираните вреди. По същество ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно времето и мястото на инцидента, механизма на възникването 3 му, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания, както и, че кучето е било безстопанствено. Твърди, че описаните от ищеца травматични увреждания е възможно да са получени от падане, друго съприкосновение с твърда повърхност или по друг начин, различен от ухапване от куче, като не се намира в пряка причинно – следствена връзка с инцидента. Не е налице и възлагане на работа по см. на чл. 49 ЗЗД. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като недоказано и завишено. С тези доводи ответната [община] отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.