Решение № 10616 от 03.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10616 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110151645 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

03.10.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 51645/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Е. Х. и В. М. Х., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ......................., аб. № 343320. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 1376,79 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 254,78 лева за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 31,73 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на 1 сумата от 6,82 лева за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2021 г.. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но същата била връчена на ответниците по чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно по равно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответниците, чрез особения представител, като се твърди, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърдят, че оспорват всички факти на които ищецът основава иска си.

Поддържат, че не се намират в облигационна връзка с ищеца, като не били собственици или ползватели на имота. Навежда доводи, че задълженията са погасени по давност. Иска отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище, че дяловото разпределение е било извършено в съответствие с действащата през период нормативна база.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на 2 който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложено е писмо от Столична община, район „Младост“ (л. 14 в кориците на делото), в което е посочено, че имот, находящ се в гр. София, ....................... е бил закупен от Емил Х. и В. Х. на 25.03.1991 г.

От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.03.1991 г. се установява, че Емил Х. и В. Х. са закупили имот, находящ се в гр. София, ........................

Представена е Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., като се установява, че Емил Б.ов Х. е починал на 27.05.1996 г., като е посочено, че същият е бил със семейно положение „женен“, като е оставил преживяла съпруга – В. Х. и син – Б. Е.

Х..

С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.

Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.

3

В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.

Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото, систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.

В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, че ответника Б. Х. действително е приел наследството на баща си Емил Б.ов Х., поради което предвид представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.03.1991 г. да е станал собственик на припадащата му се идеална част от собствеността на процесния недвижим имот. В тази насока, съдът отчита и факта, че към момента на смъртта на Емил Х., ответникът Б. Х. е бил на 13 години (малолетен), поради което следва да се отчете и особения режим на приемане на наследството от недееспособните – само по опис (арг. чл. 61, ал. 2 ЗН). В тази насока трябва да се спомене, че съдът взема предвид посоченото обстоятелства, предвид направеното още в отговора на исковата молба, оспорване от ответника на всички обстоятелства на които ищецът основава исковете си, вкл. наличието на облигационна връзка.

За пълнота трябва да се посочи и факта, че в случая има определена разлика между установяването на действително наличие на наследствено правоотношение между Емил Б.ов Х. и Б. Е. Х.. Съгласно чл. 3 от Баредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението национална база данни "Население" (загл. изм. - дв, бр. 93 от 2013 г., в сила от 25.10.2013 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" предоставя на органите на съдебната власт информация от Регистъра на населението - Национална база данни "Население". Предоставената информация по ал. 1 съдържа следните данни 1. (доп. - ДВ, бр.