Решение № 90 от 05.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. К., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20265320200041 по описа за 2026 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление №25-0281-001288 от 11.12.2025 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., с което на Я. П. П., с ЕГН **********, адрес ** за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 76.69 евро /150.00 лева/ на основание чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основана Наредба № 1з-2539/2012 година на Министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си и в съдебно заседание Я. П. иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като твърди, че не е извършил нарушението.

Въззиваемата страна - Началник група в ОДМВР П., РУ К., редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С молба - становище към писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, е изразено мнение по същество – да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения размер в Наредба № 1/09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 7 ноември 2025 година между 16,10 часа - 16,20 часа св.А. се движил по ***., като наближавайки светофарната уредба на отбивката за магазин „Кауфланд“ намалил скоростта и се пристроил за завой на ляво /към магазина/, като в огледалото за обратно виждане забелязал, че зад него се движи по-бързо от нормалното лек автомобил Фиат Ченкуеченто с рег. номер ******. А. спрял с автомобила си, понеже за него и движещите се в тази посока светнал червен сигнал на светофара, а за пешеходците пред него – зелен сигнал. За това по пешеходната пътека с велосипедите си тръгнали да пресичат пътното платно свидетелите Д. К. З. и П. П. П.. В този момент жалбоподателя, с управлявания от него автомобил Фиат Ченкуеченто с рег. номер ****** наближил кръстовището със светофара, като за него светил червен забранителен сигнал, видял спрелия А., но не спрял зад него, а го заобиколил, като навлязъл в насрещната лента за движение, отнел предимството на пешеходците Д. З. и П. П., като с тези си действия създал предпоставки за ПТП, завил към магазин „Кауфланд“ и спрял на паркинга му.

Св. А. сигнализирал на тел.112 за видяното, а св. Д. З. и св.П. П. намерили на паркинга жалбоподателя и го попитали защо е минал на червено. Той им отговорил, че те са минали на червено. По сигнала бил изпратен автопатрул от РУП К. в състав полицейските служители С. И. и Г. А.. Те установили водача П. и очевидците А., З. и П., разговаряли с тях, като последните трима потвърдили, че жалбоподателя е преминал на червен забранителен сигнал на светофарна уредба работеща в нормален режим, а той отричал.

Там на място, в присъствието на жалбоподателя, св.С. И. му съставил и връчил срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 4875201/07.11.2025 година за това, че на 07.11.2025 г. в 16:15 часа, в ***, като водач на лек автомобил, Фиат Чинкуеченто с рег. № ****** с посока на движение изток-запад управлявайки този автомобил извършва маневра за завой наляво за навлизане в паркинг на магазин Кауфланд не съобразява поведението си и преминава на червен забранителен сигнал на светофарна уредба работеща в нормален режим. По време на маневрата водачът отнема предимство на пешеходците Д. К. З. с ЕГН ********** от град К. и П. П. П. с ЕГН ********** от град К., които в момента пресичат от север към юг на пешеходна пътека и позволяващ зелен сигнал на светофара с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП - не съобразява поведението си със светлинните сигнали.

Срещу съставения АУАН е депозирано писмено възражение, прието от наказващия орган за неоснователно, и въз основа на Акта е издадено 2 обжалваното Наказателно постановление, като обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН Горната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно установена от разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели И., А., А., З. и П., чиито показания се приемат за незаинтересовани, непротиворечиви, обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

От правна страна:

От наказващия орган се сочи нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а за Я. П., като водач на лекия автомобил Фиат Ченкуеченто с регистрационен номер ****** се описва несъобразяване на поведението му съгласно предложение 2 от визираната правна норма – със светлинните сигнали.

При отчитане, че чл.12, ал.1 от ЗДвП предвижда регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища с пътни светофари със светлини с червен, жълт и зелен цвят, а по смисъла на чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП червената светлина на светофара означава "Преминаването е забранено", при който сигнал водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията или при липса на такава – да преминават линията, на която е поставен светофарът, с оглед установените факти правилно на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В случая няма спор, че П. е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.11 и т.

25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

В жалбата и пред съда се излага, че Я. е навлязъл и преминал на зелен сигнал за него, без да създаде каквато и да е опасност за движещите се пешеходци, но тези твърдения остават неподкрепени с каквито и да е доказателства, а свидетелите А., З. и П. са категорични в показанията си, че са видели нарушението, пряко са го възприели и заявеното от тях не се опровергава по никакъв начин.

Спазено е и изискването за точно определяне на санкционната норма по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП: Наказва се с глоба 150 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН – глобата е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й.

Я. П. е правоспособен водач от 1977г. година и до момента е наказван многократно за нарушения на ЗДвП, като настоящото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на този вид нарушения, за да бъде приложим институтът на маловажния случай.

3

И Актът, и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно Заповед № № 8121з - 1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи и са конкретизирани по време, място и извършител, като са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл.43 и чл.57 от ЗАНН и няма нарушения на административно-наказателната процедура, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Съдът не следва изрично да се произнася относно посоченото в Наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки. По правилата на Наредба № 1з-2539/2012 година на Министъра на вътрешните работи за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение контролни точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Съгласно разпоредбите на чл. 157 от ЗДвП тези контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но за пълнота трябва да се посочи, че в съответствие с чл.6, ал.1, т.20 от Наредбата, точно е определен броят на подлежащите на отнемане контролни точки за нарушението по чл. 6, т.1 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на горното атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а съгласно изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но тъй като такива не са претендират и доказват, то не се и присъждат.

По правилата на приетия Закон за въвеждане на еврото в Република Б. определените суми в лева трябва да бъдат посочени и в евро.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0281-001288 от 11.12.2025 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., с което на Я. П. П. с ЕГН **********, адрес **, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 76.69 евро /150.00 лева/ на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщението до страните за 4 постановяването му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ ГБ

5