Решение № 5725 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5725 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20251100509203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. срещу разпореждане на ЧСИ Р.А. относно таксите и разноските по изп.дело № 556/2024 г.

По делото е депозирано възражение от страна на взискателя – Г.Й.П., чрез адв. Н.В., който счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази насока.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:

В жалбата частната жалбоподателка подробно излага намеренията, които е имала, доброволно да изплати задълженията си по изпълнителния лист преди образуване на изп. производство и спънките, които е срещнала при това си намерение. Изложените съображения от ч.жалбоподателка в тази част са неотносими, ирелевантни, поради което и 1 съдът не следва да ги обсъжда.

Изпълнително дело № 20248480400556 е образувано на дата 02.08.2024г. по молба на взискателя- Г.Й.П. с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София,ул. ******** /с вход откъм ул. „11 август"/, чрез адв. Н.В. и въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2024г, издаден по НЧХД№ 11603/2019г. на СРС, НО 6 състав, срещу длъжника Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, за събиране на парични суми, а именно: присъдени съдебни разноски 600 лева, адвокатско възнаграждение 200 лева, както и такси по изпълнението: 102 лв. с ДДС /обикновени такси по т.1, т.З, т.5, т.9, т.31 от ТТРЗЧСИ, с вкл.ДДС/ и 96 лв. с ДДС /пропорционалнатакса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС/.

Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за сключен между взискателя и адвокатското дружество пълномощник договор за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева.

Адвокатското възнаграждение, претендирано в изпълнителното дело е съобразено с изискванията на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното адвокатското възнаграждение в размер на 200.00 лева не е прекомерно.

Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати, съгласно чл.433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство и 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, когато длъжника плаща в срока за доброволно изпълнение, той отговаря и за разноските в изпълнителното производство /в този смисъл Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г. на ВКС, Четвърто ГО/.

Не се установява да са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, поради това, че сумата по изпълнителния лист не е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство и с оглед което внесените такси по изпълнението са дължими от длъжника.

На основание т.26 от ТТРЗЧСИ при образувано изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител се начислява и такса върху събраната сума за изпълнение на паричното вземане. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК заплащането на тази такса е за сметка на длъжника, който е платил след започване на изпълнението, като тя се дължи независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. След като плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, то длъжникът дължи винаги пропорционална такса върху събраната сума по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл.

2

290 ГПК - Решение № 640 от 04.10.2010г. постановено по гр. д. № 920/2009 г. по описа на ВКС, IV гр.о.. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват дължимите обикновени такси. Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Образуването на изпълнително производство предполага, че длъжникът не е погасил доброволно задължението си и е станал причина за завеждане на изпълнително дело, поради което и на осн. чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

Настоящият съдебен състав не установи неправилно начислени разноски от ЧСИ, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба Д. Д. Д. срещу разпореждане на ЧСИ Р.А. относно таксите и разноските по изп.дело № 556/2024 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3