Определение № 102 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502653 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 83807/07.10.2025г. / вх.

No на ВРС/ от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител, срещу Определение № 12582 / 17.09.2025г., постановено по гр. дело № 3534 / 2024г. на Варненски районен съд, 51 –ви състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 51350/09.06.2025 г., на „Сити Кеш“ ООД с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1686/14.05.2025 г. в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца и е изменено постановеното решение по молба с вх. No 52215 / 11.06.2025г. на Д. Ж. К., като е прието, че разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че потребителят също дължи разноски в случай на частично отхвърляне на иска, съобразно отхвърлената част. Правата на потребителя не следвало да се абсолютизират, а решението на СЕС, на което се позовал ВРС не било приложимо. Сочи, че толерирането на недобросъвестното процесуално поведение на потребителите в тези производства води до превратно прилагане на потребителското право, дава стимул на ищците да продължават да образуват все повече дела, както и да сключват договори при същите условия с единствената цел да се обогатят от 1 последващи искови производства без каквито и да било последици и рискове за себе си и освободени от всякаква отговорност. Сама по себе си тази фактическа обстановка води и до прилагане на законодателните норми извън пределите на принципите, по които са създадени. В случая спорът не се отличавал с фактическа и правна стойност, а адвокатското възнаграждение не било реално заплатено, а в условията на безплатна правна помощ.

Разпределянето на разноските по ГПК се извършвало по стриктни процесуални правила, като по отношение на последните всяка страна-членка на територията на съюза разполагала с процесуална автономия.

Практиката на Съда на Европейския съюз била приложима, когато потребителят добросъвестно упражнява правото си на защита, докато в настоящия случай, вместо да защити правата си в рамките на едно производство, ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, за да се образуват множество граждански дела с номера: : гр.д. № 3534/2024 г., гр. д. № 3540/2024г., гр. д. № 3541/2024г. и гр. д. № 3535/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

По отношение на присъдените в полза на ищеца разноски, сочи, че такива не му се дължат. Твърди, че липсвали доказателства за наличието на близки отношение между ищцата и адвоката, доколкото при тези условия се предоставяла правната помощ. Сочи, че между адвоката на ищцата и множество други кредитополучатели, водещи дела срещу ответното дружество, били сключени идентични договори за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗАдв., които били представени по най-малко седем други съдебни производства в страната, измежду които: гр. д. № 398/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, гр. д. № 7353/2024г. по описа на Софийски районен съд, гр. д. № 3540/2024г. по описа на Районен съд – Варна, гр. д. № 3541/2024г. по описа на Районен съд – Варна, гр. д. № 3535/2024г. по описа на Районен съд – Варна, гр. д. № 611/2024г. по описа на Районен съд – Ямбол и гр. д. № 2169/2024г. по описа на Районен съд – Сливен. Излага, че предоставянето на безплатна правна помощ следвало да е изключение и да не се допуска злоупотреба с правото на разноски на посочените основания.

Сочи, че делото е заведено именно при злоупотреба с право. При евентуалност моли да бъде отказано присъждане на разноски за повече от едно 2 производство предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се образуването на четири производства вместо на едно. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано да се образуват множество граждански дела с номера: гр.д. № 3534/2024 г., гр. д. № 3540/2024г., гр. д. № 3541/2024г. и гр. д. № 3535/2024г. по описа на Районен съд – Варна, като по всички дела има постановени решения, с които съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца общо в размер на 1317.27 лв. Посочва практика на различни съдилища съгласно която въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение. В условията на евентуалност твърди и че присъденото адвокатско възнаграждение следва да е съобразено със спецификата на спора и да бъде значително намалено.

Отправя и доказателствени искания.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар било преклудирано и искането за изменение на решението в частта за разноските било подадено след срока. Излага, че претенциите на Д. Ж. К. касаели различни правоотношения между страните, за различни договори. Поради тази причина и съединяване на делата не било възможно да се направи, а също така такова искане не било направено от процесуалния представител на ответника. Следвало да се има предвид също така, че ответникът претендирал възнаграждение и то адвокатско възнаграждение без да е представил доказателства за запалащенто му, а в същото време релевирал възражение срещу определения от съда адвокатски хонроар в полза на адвоката на ищеца. Подобно процесуално поведение освен абсурдно и нелогично представлява категорична злоупотреба с право и грубо нарушенеи на адвокатската етика и морал. Сочи, че делото се характеризирало с фактическа и правна сложност. Исковата претенция била изготвена с високо ниво на качество и професионализъм. Положени от страна на адвоката били много усилия, резултирали в успешно проведен съдебен проес и решение в полза на ищеца. Налице били и всички предпоставки за присъждане на 3 адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. Моли жалбата на ответника да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от Д.

Ж. К., действаща чрез адв. Б. Б. срещу „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531857, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска 29, ет. 7. Предявени са кумулативно съединени искове: 1/ установителен иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит № 734781, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж. К. и "Сити Кеш" ООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД; и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на "Сити Кеш" ООД, да заплати на Д.

Ж. К., сума в размер на 488,53 лева, представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна клауза по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит № 734781, сключен на 13.09.2022г., между Д. Ж. К. и "Сити Кеш" ООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024г. до окончателното плащане.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се сключва в хипотезата на чл. 38 ал.1 т.3, пр.2 от ЗАдв.

В срока по ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се сочи, че претенцията е неоснователна, като са изложени подробни доводи в тази насока. Поискано е да бъдат съединени производствата на общо четири дела, заведени от ищцата срещу ответника. Подробни доводи, които се преповтарят и в настоящата частна жалба са изложени по отношение на присъждането на разноските за производството.

С определение No 9649 / 27.08.2024г. е изготвен проект за доклад и производството е насрочено за разглеждане в осз на 28.10.2024г. Отказано е съединяване на делата доколкото същите се водят по отношение на различни договори за кредит.

Ищцата чрез адв. Б. е депозирала писмено становище на 25.10.2024г., като е поискала да бъде допусната СЧЕ и е приложен списък с разноски.

Ответникът в писмено становище от 25.10.2024г. е преповторил доводите си за 4 неоснователност на исковата молба и е отправил доказателствени искания.

Приложени са към становището му и различни решения на съдилища из страната по отношение на присъждането на разноските, както и копия от договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. Б. и пет други, различни физически лица, всички в хипотезата на чл. 38 ал.1 т.3, пр.2 от ЗАдв.

В проведеното на 28.10.2024г. осз страните не се явяват и не се представляват, като са докладвани писмените им становища. ВРС е допуснал изготвянето на СЧЕ и е оставил без уважение доказателствените искания на ответната страна. Делото е отложено за 10.01.2025г.

На 10.01.2025г. в проведеното осз, ВРС е констатирал, че не е внесен депозита за вещото лице, доколкото не е изпратено нарочно съобщение на ищеца и производството е отложено за 14.04.2025г. с указания да се изпрати съобщението и да се предостави възможност на ищцата да заплати депозита.

Депозитът е заплатен от ищцата заключението на вещото лице С. е изготвено. своевременно и съответно

Страните са депозирали писмени молби, с които са изразили становище по заключението и са претендирали разноски по представени списъци.

В рамките на проведеното на 14.04.2025г. осз, страните не са се явили и не се представляват, като са докладвани писмените им молби, изслушано е и прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания.

С постановеното по делото Решение No 1686 / 14.05.2025г., ВРС е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 734781, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж. К. и "Сити Кеш" ООД и е осъдил на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "Сити Кеш" ООД да заплати на ищцата сума в размер на 392,94 лева, представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожната клауза по чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договора за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата от уважения размер от 392,94 лева до предявения размер от 488,53 лева.

С решението си ВРС е присъдил разноски на всяка от страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от претенцията. Определеното на 5 адв. Брадварки възнаграждение е в размер на 300лв., след като ВРС е съобразил, че по делото липсва правна и фактическа сложност, материалният интерес е нисък, между същите страни и между ищцата и други кредитни институции се водят множество подобни дела.

С молба от 09.06.2025г.,депозирана в срока за обжалване на решението, ответникът е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, а именно: да се отхвърли искането за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38 ал.1 т.3, пр.2 от ЗАдв., както и да не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар за повече от едно производство, предвид злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК или да бъде намален съществено размера на присъдените разноски. Подробни доводи са изложени и същите са идентични с доводите по настоящата частна жалба.