Определение № 157 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600189 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по жалба от осъденото лице Я. Ю. И., чрез адвокат М.

П., срещу определение в протокол Рег.№ 563/29.05.2026 г. по ЧНД № 740/26 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1, т.2 от НК.

В жалбата се излагат доводи за едностранчива и необективна оценка на доказателствата по чл.439а от НПК, и се твърди, че цялостното поведение на осъдения от момента, в който е започнал да търпи наказанието, са достатъчно показателни, че се е поправил.

Оплакванията не се споделят от настоящия съдебен състав по следните съображения:

По делото е безспорно, че към момента на произнасянето в окръжния съд, осъденият е изтърпял изискуемия по закон срок за УПО, и следва да бъде направена преценка относно наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото, установява започнал процес на положителна градация, който обаче не е завършен в пълнота. Изложените в подкрепа на този извод фактически и правни аргументи на състава в окръжния съд се споделят изцяло.

Последният е проследил последователно общо шестте аналитични доклада, изследващи профила на осъдения в рамките на цялостния му престой, респ. оценките на риска от вреди и рецидив, като е констатирал, на база на подкрепящите ги писмени доказателства в досието му, че поведението на Я. И. не се характеризира с устойчивост, като стойностите на актуалната оценка на риска от рецидив бележат регрес, при което целите на наказанието не са изпълнени и работата с него следва да продължи в условията на мястото 1 за лишаване от свобода.

От приложения по делото документ за препланиране на присъдата, с който осъденият се е съгласил, като го е подписал в началото на м.април 2026 г., са видни предвидени индивидуално-корекционни мероприятия занапред, в период от една година, т.е. поправителният процес все още не е приключил и работа с него реално продължава, което предполага, че не е достигната трайно изградена нагласа за промяна в начина му на мислене и поведението, обусловили лишаването му от свобода.

При вземане на своето решение първоинстанционният съд се е позовал и на факта, че осъденият е бил спрян от работа на външен обект поради нарушение, въз основа на което е приел, че лишеният от свобода не е изградил трайни трудови навици. Безспорно е, съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.1 от НПК, че участието в трудови дейности е сред обстоятелствата, необходими за да се приеме наличие на доказателства за поправянето на осъдения.

Конкретиката в тази връзка касателно осъдения Я. И. е следната:

Изтърпявайки наказанието си първоначално в условията на закрит тип, в изпълнение на плана по присъдата, осъденият е полагал доброволен неплатен труд в периода 26.08.2023 г. – 08.07.2025 г., първо като хигиенист, а в последствие и като помощник лавка, но е бил спрян от работа въз основа на докладна записка от магазинера /Рег.№3669/04.07.25 г./, че лишеният от свобода отказва да работи в лавката и не се явява на работа.

След замяна на режима на изтърпяване от строг на общ и след преместване за доизтърпяване на наказанието в условията на открит тип в ЗО Разделна, осъденият И. е пожелал отново да бъде включен в трудова дейност, молбата му е била уважена, и на 18.12.2025 г. е бил назначен да работи на външен обект. В следващите седмици той е депозирал няколко молби за преместване, с твърдения, че работата е тежка, които не са били уважени.

Липсват данни за несъвместимост на здравословното състояние с полагания труд. Спрян е от работа на обекта на 19.03.2026 г. по повод сигнално писмо от работодателя.

Решението за разпределение на лишените от свобода на работа е от компетентност единствено на администрацията в съответното място за изтърпяване, и се взема въз основа на обективни критерии в контекста на конкретните индивидуални цели, заложени при изпълнение на наказанието и процеса на ресоциализация. Незачитането на такова решение свидетелства за незачитане в пълнота на установените правила и непълноценна мотивация за трайна промяна в поведението.

Въз основа на всичко изложено и въззивният съд констатира необходимост работата за постигане и утвърждаване на трайно настъпили личностни промени и осъзната готовност на осъдения за законосъобразен начин на живот да продължи с изпълняване на плана на присъдата. При липсата на убедителни доказателства по делото, че Я. И. вече се е 2 превъзпитал и поправил, се налага извод, че все още не са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, съответно не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК, поради което и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение в протокол Рег.№ 563/29.05.2026 г. по ЧНД № 740/26 г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3