Решение № 156 от 21.12.2018, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№156 21 .ХII.2018 год. гр.Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд , Наказателна колегия, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА

КРАСИМИР ДИМИТРОВ при секретаря: Росица Тодорова прокурора: Петър Мидов като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внохд дело

№ 525 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 45 от 17.VIІІ.2018 год. по нохд № 288/2018 год. РС– Димитровград в производство по реда на глава ХХVІІ

- чл.370 и сл. и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия В.С.Р. от роден в гр.********, живущ *** за виновен в това, че в периода от 30.I.2017 год. до 8.II.2017 год. в градовете Враца, Хасково и Димитровград, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с неустановено по делото лице като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановеното лице/ имотна облага, възбудил и поддържал у Г.П.А.

***, Е.К.С.от гр.Хасково и К.Н.С. *** заблуждение, че трябва чрез даване на пари да съдействат при полицейски акции за залавяне на телефонни измамници и с това на 30.I.2017 год. в гр.Враца причинил на Г.П.А. *** вреда в размер на 3 300 лв., на 7.II.2017 год. в гр.Хасково причинил на Е.К.С.от същия град имотна вреда в размер на 2 000 лв. и на 8.II.2017 год. в гр.Димитровград причинил на К.Н.С. имотна вреда в размер на 3 760 лв., като общата стойност на причинените вреди възлиза на 9 060 лв., поради което и на основание чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.54 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.

25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил на подсъдимия В.Р. едно общо наказание измежду така наложените му по настоящата присъда, по нохд №897/2017 год. на РС - Стара Загора и по нохд № 291/2017 год. на РС – Радомир във вида и размера на най-тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като не е приложил чл. 24 от НК, и постановил същото да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

С присъдата предявените и приети за съвместно разглеждане по делото граждански искове са били уважени и подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди както следва: на Г.П.А. – в пълния предявен размер от 3 300 лева, а на К.Н.С. – също в пълния предявен размер от 3 7600 лева.

Поставил е в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда, и то в частта само досежно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и неприлагането на чл.66 ал.1 от НК е останал подсъдимият, който чрез своя защитник в законния срок я обжалва като неправилна и необоснована в тази ѝ част. По жалбата се отправят алтернативни искания – за приложение на чл.66 ал.1 от НК и отлагане изтърпяването на наложеното наказание, или за намаляване на неговия размер.

В подробно изложение - допълнение към въззивната жалба, изготвено след обявяване на мотивите на първоинстанционния съд, оплакванията се конкретизират. Твърди се, че необосновано са приети факти, за които липсват доказателства – напр., че на подсъдимия е обещано „щедро възнаграждение“ за престъпната му дейност, че същият не проявил никакво съчувствие към жертвите, докато той всъщност не контактувал с нито един пострадал и нямал представа за възрастта им и пр. Недооценено било обстоятелството, че още в деня на задържането си, подс.Р. направил подробни самопризнания и оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство, вкл. чрез участие в следствен експеримент, като се поддържа несъобразяване с указания, дадени по ТР №1/2009 год. на ОСНК на ВКС, според които „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на разследващите органи, самопризнанието би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, вкл. в пределите на отговорността по чл.55 от НК.“ В мотивите на присъдата не бил направен анализ на доказателствата, като не било изложено кои доказателства подкрепят самопризнанието, с което било допуснато съществено процесуално нарушение.

Необосновано било прието, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, а поради това неправилно било постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

Потвърждават се алтернативните искания за изменение на присъдата.

В законния срок против жалбата не е постъпило възражение.

В с.з. пред въззивната инстанция прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково дава становище за неоснователност на жалбата. Намира присъдата обоснована и законосъобразна.

Приема, че при подробно изложени, при това обосновани мотиви за приложението на чл.58а от НК, а не на чл.55 от същия, наказанието било отмерено справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Частен обвинител и граждански ищец Г.П.А. не се явява, а повереникът му също намира присъдата справедлива и съобразена с целите на генералната и индивидуалната превенции.

Смекчаващите обстоятелства по делото били отчетени, но следвало да се държи сметка и затова, че всички пострадали били възрастни хора, понесли не само материални щети, но и психически травми.

Частен обвинител и граждански ищец К.Н.С. също не се явява. Нейният повереник моли да се потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, а наложеното наказание да се оцени като справедливо. Оплакването за неприложение на чл.55 от НК не намирало подкрепа в събраните доказателства.

Подсъдимият лично и неговият защитник пледират да се уважи жалбата, като се оценят като основателни оплакванията по нея. Заключенията на първоинстанционния съд били неправилни и не кореспондирали на събраните доказателства. Липсвали доказателства подсъдимият да е възприел и разбрал на каква възраст са пострадалите. Било безспорно установено, че той не е получил никаква материална облага от деянията си, не му било платено дори за таксиметрова услуга. Всички деяния били извършени в рамките на 11 дни.

Пълноценното изясняване на фактическата обстановка по делото било немислимо без неговите пълни и подробни самопризнания, направени непосредствено след задържането му, поради което оказаното от него съдействие следвало да се оцени като изключително. Досежно размера на наложеното наказание било налице противоречие между присъда и мотиви. В присъдата било посочено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, а в мотивите – че същото се намалява с една трета – т.е. следвало да е в размер на 1 година и 4 месеца.Подсъдимият бил неосъждан, поради което целите на наказанието щели да се постигнат и с отлагане на изтърпяването му. Поради това поддържат горепосочените алтернативни искания за изменение на присъдата.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима.

Преценена по същество е частично основателна.

По фактическата обстановка:

Подс. В.Р. е на **** год.,***, *** гражданин, родом от гр.******, живущ ***. Неженен, но съжителства на ******** ******, от което съжителство има едно ******* дете – ***** на ** год. Грамотен, със ****** образование. Неосъждан. ******** по *****, но работи като ******* ******* със собствен автомобил „****** *****“, рег.№ ******.

Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговият защитник, като по реда на глава XXVII– чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл. 371 т.2 от същия той се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не се събират доказателства, за тях да се ползват доказателствата, събрани на ДП, а самопризнанието му да се ползва при постановяване на присъдата. Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на ДП доказателства. При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била възприета съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.

Съобразно същата, през м.януари 2017 год. подс.Р. работел като ***** **** с гореописания лек автомобил. Ползвал мобилен телефон с номер ******, регистриран на Г.Ц.С., жената, с която ***** на ***** ****. На същия номер в средата на месеца му се обадил непознат мъж, който му предложил да извършва междуградски курсове, при които да получава и доставя колетни пратки от и на различни места из страната.

Подсъдимият приел.

На 27.I.2017 год. непознатият позвънил и му възложил курс до гр.Радомир, ул.“***** ****“ №**. Докато пътувал натам, подсъдимият получил второ обаждане с указания, че пред входната врата на посочения адрес ще намери пакет, който да вземе и отнесе в София, а допълнително ще му бъде казано къде да го достави. Подсъдимият намерил пакета на адреса, взел го и го занесъл у дома си в София, без да го отваря. Зачакал обаждане с указание къде да го достави, обаче още преди това в дома му дошли полицейски служители от РУ – Радомир, открили пакета и установили съдържанието му – златни накити, съвпадащи по описание, дадено от жертва на телефонна измама – *** - годишната В.Ф.от Радомир, ул.“***** ****“ №**, която била дала показания, че по указание на телефонен измамник е опаковала същите и оставила пред входната врата на дома си, бидейки въведена в заблуждение, че по този начин съдейства на полицейска операция по залавянето на измамници.

По този случай било образувано ДП №35/2017 год. по описа на РУП – Радомир, по което на подс.Р. било повдигнато обвинение в престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Същото завършило със Споразумение, одобрено с Определение №188/10.VII.2017 год. по реда на нохд № 291/2017 год. по описа на РС – Радомир, с което подсъдимият по настоящото дело се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение и е получил при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е било отложено със срок от 3 години. Стойността на причинената имотна вреда по това дело възлиза на 977.90 лв.

След задържането му по този случай, подсъдимият не преосмислил поведението си, а решил само да стане по-предпазлив и се снабдил /по неустановен по делото начин и неустановено от кого/ със СИМ-карта с телефонен номер **********, която е регистрирана на името на С.Б.В.Д.С., титуляр на множество СИМ-карти, ползвани за извършване на телефонни измами.

На 30.I.2017 год., броени дни след случая в Радомир, той получил нова поръчка от неустановения си съучастник да отпътува за гр.Враца. Около 10:00 часа същият ден живущият на ул.“*****“№*-*-** в този град ** - годишен Г.А. получил телефонно обаждане, че са необходими 10 000 лв. за лечение на дъщеря му, която е много болна и трябва да бъде оперирана. Свид.А. заявил, че няма толкова пари и затворил. Веднага след това обаче последвало второ обаждане от мъж, представил се като полицай от „криминалната полиция“, който осведомил А., че е в ход полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и го помолил за съдействие, като предостави мобилния си телефонен номер и даде пари, с които измамниците да бъдат задържани. Свидетелят се съгласил, предоставил номера си – ********** и осведомил „полицая“, че у дома разполага с едва 300 лв., но в банка има 3 000 лв. Следвайки инструкции, той отишъл до банката, изтеглил спестените си 3 000 лв., прибрал се и приготвил два пакета, единият с 300 лв., другият – с 3 000 лв. Увил ги в найлонова торбичка и ги хвърлил през терасата, а сам се скрил в банята, за да "не бъде видян“ и защото „при залавянето имало опасност от престрелка“. Под терасата на пострадалия чакал подсъдимият, който прибрал найлоновата торбичка и се отправил обратно към София. След като не получил ново обаждане кога и къде ще му бъдат върнати парите, свид.А. осъзнал, че е бил измамен. Подс.Р. пък, по указания от неустановения си съучастник, скрил пакета с 3 000 лв. под крайпътна табела близо до София, а този с 300 лв. получил за себе си.