Решение № 17251 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17251 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110167288 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, срещу „В.К.“ ООД, ЕИК ******* (с правоприемник „В.К.“ АД, ЕИК *********) установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ответникът „В.К.“ ООД, ЕИК ******* (с правоприемник „В.К.“ АД, ЕИК *********) е предявил срещу ищеца Е. Г. М. кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Е. М. твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора следва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 343,80 лв.

Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем следва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 1151,46 лв., при сума на получаване в размер на 700 лв., ГПР - 49,39 %, годишен лихвен процент - 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 18 вноски. В чл. 4, ал. 2 страните уговорили и заплащането на неустойка в размер на 229,14 лв. за непредоставяне на обезпечение по заема. По този начин общата сума, която ищецът следва да заплати е в размер на 1380,60 лв. Ищецът счита, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащането на такса за „експресно разглеждане“, както и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение са нищожни поради противоречието им със закона – ЗЗП и ЗПК, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради това, че представляват неравноправни клаузи.

1

Според ищеца процесните суми по оспорените клаузи следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, като с невключването им се заобикаля забраната ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Посочва, че цитираните клаузи не са уговорени индивидуално, противоречат на чл. 10а ЗПК, както и на чл. 33 ЗПК, както и са неравноправни, за което излага подробни доводи. С оглед н а изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 343,80 лв. и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 229,14 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. По отношение уговорената неустойка счита, че не е налице законова забрана задълженията да бъдат обезпечавани. Посочва, че длъжникът е имал възможност да забави сключването на кредита или да откаже сключването на договора при несъгласие с уговорената неустойка, както и да се откаже от договора в 14-дневен срок. Оспорва, че сумата за неустойка следва да се включва при калкулацията на ГПР, доколкото уговорената неустойка е условна. По отношение на уговорката за експресно разглеждане на документи счита, че потребителят е имал свободата да избере дали да се възползва от нея или да изчака 10 дни. Счита, че уговореният годишен процент на разходите отговаря на изискванията на закона, като не са налице сочените основания за нищожност на оспорените клаузи. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по главните искове е предявил и насрещни искове.

Посочва, че по договора за паричен заем дружеството е предоставило на Е. М. сумата от 700 лв., която той се е задължил да върне на 18 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 63,97 лв. Твърди, че М. дължи връщане на сумата от 700 лв., заедно с такса за експресно разглеждане в размер на 343,80 лв., договорна лихва в размер на 107,66 лв., както и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 343,80 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска. На 30.06.2022 г. заемателят заплатил 200 лв., с оглед на което към депозирането на насрещния иск дължи на заемодателя сумата от 1388,17 лв., от които главница в размер на 665,99 лв., договорна лихва в размер на 95,33 лв. за периода от 02.04.2022 г. до 12.11.2022 г., неустойка в размер на 203,68 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 305,60 лв., както и законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.11.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 17,57 лв. По изложените съображения ответникът предявява насрещни искове за осъждане на Е. М. да заплати сумата от общо 778,89 лв. – сумата от 665,99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., сумата от 95,33 лв. - договорна лихва за периода от 02.04.2022 г. до 12.11.2022 г. и лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 13.11.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 17,57 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

2

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове, с който същите се оспорват като неоснователни. Ответникът по насрещните искове счита, че процесният договор за кредит е изцяло нищожен. Счита, че възнаградителната лихва е уговорена в нарушение на добрите нрави, като нищожността на тази клауза обуславя нищожност на целия договор. Сочи, че не са посочени условията за прилагането на годишния процент на разходите. Твърди, че договорът е недействителен и защото не съдържа погасителен план, както и уговорки относно възможността потребителят да се откаже от договора. Моли за отхвърляне на насрещните искове. При уважаването им прави възражение за прихващане с погасените от него суми по отношение на дължимата главница и лихва по договора за кредит. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет договор за паричен заем Standart 1 4 № 5793917 от 04.03.2022 г., сключен между Е. Г. М. и „В.К.“ ООД , въз основа на който на Е. М. е предоставен заем в размер на 700 лв., със срок на погасяване 36 седмици, дължими на 18 двуседмичени вноски, с падеж на последната вноска – 11.11.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска 63,97 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,39 % и общо задължение 1151,46 лв., представляваща сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 700 лв. главница, 343,80 лв. – такса за експресно разглеждане, 107,66 лв. - договорна лихва.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 343,80 лв., която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка в размер 3 н а 229,14 лв., която се разсрочва на равни части и се заплаща с всяка от погасителните вноски, като всяка част е платима на съответната падежна дата, като в този случай дължимата вноска е в размер на 76,70 лв., а общото задължение в размер на 1380,60 лв.

Представена е справка - погасителен план по договор за паричен заем № 5793917/04.03.2022 г.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че по договор за паричен заем № 5793917/04.03.2022 г. дължимата сума е в общ размер на 1380,60 лв., от които главница – 700 лв., договорна лихва – 107,66 лв., такса експресно разглеждане – 343,80 лв. и неустойка – 229,14 лв. Поради неплащане допълнително са начислени разходи за събиране на вземането в общ размер на 190 лв. Платената сума от Е. Г.

М. по процесния договор е в размер на 200 лв., която е платена на 30.06.2022 г. и с нея са погасени изцяло задължения по първа погасителна вноска, частично е погасена втора погасителна вноска и разходи по събиране на вземането, както следва: погасена главница в размер на 34,01 лв., погасена договорна лихва в размер на 12,33 лв., погасена неустойка в размер на 25,46 лв., погасена такса експресно разглеждане в размер на 38,20 лв. и погасени разходи за събиране на вземането в размер на 90 лв. След извършените плащания задълженията на ищеца по процесния договор за заем са в общ размер на 1370,60 лв., както следва: главница в размер на 665,99 лв., договорна лихва в размер на 95,33 лв., неустойка в размер на 203,68 лв., такса експресно разглеждане в размер на 305,60 лв., разходи за събиране на вземането в размер на 100 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е сключен договор за заем със соченото в исковата молба съдържание, че договорът съдържа оспорените от ищеца клаузи, както и че същите са нищожни на заявените в исковата молба основания - а именно, че чрез тях се нарушават/заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, че са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално, че оспорените клаузи накърняват добрите нрави, т. е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

По предявените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86 ЗЗД в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже сключването на договор за заем със 4 соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, срока за погасяване на задължението и настъпването на изискуемостта на вземането. По отношение на договорната лихва ищецът по насрещния иск следва да докаже наличието на валидно сключена клауза за възнаградителна лихва, както и настъпването на предпоставките за нейната дължимост и размера й. По претенцията за лихва за забава ищецът по насрещния иск следва да докаже наличието и размера на главния дълг, изпадането в забава на ответника и размера на лихвата за забава. При доказване на тези обстоятелства ответникът по насрещните искове следва да установи погасяване на дълга.