Определение № 4941 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4941 гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Григорова

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002100499 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. С., И. С. Д., С. Д. С. и Д. Д.

С., подадена чрез адв. Х. Ц. Р. от САК, срещу въззивно решение №548/17.10.2023 г., постановено по възз. гр.д. № 860/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 909/30.07.2021 г. по гр.д. № 344/2021 г. по описа на Районен съд- Велико Търново, и като краен резултат „СТРЕЛА- 92 ВТ” ООД, с ЕИК 104663668, гр.Велико Търново е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати, както следва: на П. Г. С. сумата 60 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 120 000 лв.; на И. С. Д. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 120 000 лв.; на С.

Д. С. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 110 000 лв.; и на Д. Д. С. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 110 000 лв. Въззивното решение се обжалва в частите, в които исковете за неимуществени вреди на всеки един от 1 четиримата касатори е частично отхвърлен /въззивното решение в частите, в които исковете на четиримата касатори са били частично уважени, и в частта в която е бил отхвърлен изцяло искът на Д. С. Д. срещу “Стрела -92 ВТ” ООД с правно основание чл. 200 КТ, за сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., като необжалвано, е влязло в сила/.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че при напълно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на претърпените от ищците вреди. Сочи се също, че изводът на съда за наличието на предпоставките за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради проявена от пострадалия работник груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения е неправилен - необоснован и в противоречие на материалния закон. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане на обезщетение до пълния претендиран от всеки от касаторите- ищци размер, съответно от по 120 000 лв. за първите двама и от по 110 000 лв. за вторите двама.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Формулирал е следните въпроси: 1. „В случай, че работодателят не е осигурил и внедрил адекватни защитни механизми при работата с високорискови машини и съоръжения и същият е нарушил тежко правилата за безопасност на труда, това му поведение изключва ли приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, дори и при наличието на нарушения на трудовата дисциплина и правилата за безопасност, извършени от увредения работник?“; 2.

„Намира ли приложение разпоредбата на чл. 201. ал. 2 от КТ и налице ли е груба небрежност при положение, че работодателят не е осигурил и е допуснал съществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд ?“; 3. „Какво е съдържанието на понятието "груба небрежност" по смисъла на чл. 201. ал. 2 КТ?“; 4. „Кога е налице „груба небрежност“ и всяко ли поведението на работника обосновава приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ?“; 5. „Какви са критериите за преценка на поведението на пострадалия работник, което би могло да се приеме, че е проява на груба небрежност?“; 6.

„При направено възражение от работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, следва ли въззивният съд да изследва и обсъди в мотивите си дали поведението на пострадалия може да обоснове наличието на груба небрежност или на обикновена такава? В случай, че се касае за обикновена небрежност, то изключва ли се приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ?“; 7.

„Какви са критериите за разграничаване на грубата от обикновената небрежност, когато става въпрос за поведение, което работникът е осъществил 2 при изпълнение на трудовите си функции и е претърпял увреждане на здравето си или е настъпила неговата смърт?“; 8. „Как се определя степента на приноса на пострадалия работник в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?“ и 9. „Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетение за неимуществени вреди?“. По първите осем въпроса се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г., на III г.о.; решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., на IV г.о.; решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г., на IV г.о.; решение № 268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г., на IV г.о.; решение № 310/27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г., на III г.о.; решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д. № 2798/2014 г., на IV г.о. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата „СТРЕЛА- 92 ВТ” ООД е подал писмен отговор, в който изразяват становище за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че с писмено споразумение от 25.10.2023 г. между „СТРЕЛА - 92 ВТ“ ООД, И. С. Д. и С. Д. С., представлявани от адв. П. Р. и Д. Д. С. действащ лично за себе си и като пълномощник на баба си П. Г. С., е постигната спогодба във връзка с предмета на в.гр.д. № 860/ 2021 г. на ВТОС, като страните договорили, че при изплащане на посочените в споразумението суми, няма да имат претенции един към друг във връзка с предмета на делото и ще смятат отношенията си за окончателно уредени, като страните няма да подават касационни жалби против въззивното решение. Сочи се, че сумите по споразумението били платени от ответника, което обуславяло недопустимост на касационната жалба. Наред с това се твърди, че последната била подадена след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК /в едномесечния срок от връчване на съдебния акт на касаторите, чрез техния пълномощник адв. Р./, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 264 ал.2 ГПК предварителен отказ от правото за обжалване е недействителен, а към настоящия момент подадената касационна жалба на делото не е отгелена.

За да уважи предявените от П. Г. С., И. С. Д., С. Д. С. и Д. Д. С. против СТРЕЛА- 92 ВТ” ООД искове въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Д. С. Д., починал на 14.10.2020 г. /първата - майка на 3 починалия, втората- негова съпруга, а последните двама негови синове/.

Приел е за доказани и всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ.

Приел е, че наследодателят на ищците е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, като е заемал длъжността “Машинист, трошачно сортировъчна инсталация” в кариерата за инертни материали, находяща се в землището на с. Хотница, общ. Велико Търново. Установил е, че от осигурителния орган- ТП на НОИ - Велико Търново, настъпилият инцидент с Д. С. Д. на 14.10.2020 г. бил признат за трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 КСО- в деня на злополуката на 14.10.2020г. след обяд, Д. Д. управлява ТСИ в кариера Хотница, чрез дистанционен панел тип джойстик, намиращ се на площадка на височина около 8 м., до две минути преди злополуката. Около 16 ч. е намерен върху началото, на нивото на земята, на движещата се гумено – транспортна лента № 2, притиснат към коша. Работникът е починал от механична асфиксия и аспирация на стомашно съдържимо. Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило смърт, станало през време и във връзка с извършваната от него работа.

Прието е въз основа на представените писмени доказателства /в т.ч. извадки от инструктажни книги/ и свидетелски показания, че при постъпването му на работа /8 месеца преди злополуката/, на Д. бил проведен задължителния първоначален инструктаж за работа със съоръжението, както и периодични такива, в т.ч. и сутринта в деня на злополуката - 14.10.2020г., от лица, които били изрично оправомощени с нарочна заповед от ответника да провеждат такива в предприятието. Д. бил запознат и с изготвената от работодателя, на основание приложението на ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му- Инструкция за работа със съоръженията на кариерата за инертни материали, разположена в землището на с. Хотница. Според т.14 и т.15 от Инструкцията, работниците са били длъжни да знаят и разпознават видовете знаци и сигнали за безопасност при работа, както и да знаят за изричната забрана да се почистват машините и съоръженията по време на работа. Посочено е, че на съоръжението на видно място била поставена и указателна табела, чийто надпис забранявал досег със съоръжението при движение /показания на св. И., и от снимковия материал, приложен в констативно-съобразителната част на изслушаната експертиза/.

Относно механизма на настъпване на злополуката, въззивния съд е приел за установено, че на 14.10.2020 г., около 16:00 ч., метеорологичната обстановка била влошена, тъй като същия ден валяло дъжд. След стартиране на съоръжението /след приключили ремонти дейности/, чрез изсипване на каменна маса в приемния бункер, разположен в горната част на съоръжението, след преминаването си през челюстна трошачка и вибрационни сита, през които каменния материал се раздробявал до три различни по големина фракции, същият започнал придвижването си по гумено-транспортната лента /ГТЛ/№ 2, където се намирало мястото на работа на починалия Д.. Поради предизвиканото от валежа слепване на фини фракции от пресетия материал към лентовото платно на ГТЛ № 2 и поради липса на монтирана лентова 4 чистачка, с оглед трудовите задължения на Д., съобразно длъжностната характеристика, да почиства полепналия по нея материал, същият предприел слизане от мястото на разположение на пулта, откъдето чрез бутони се контролирало движението на ГТЛ № 2 /спирането и пускането й/ по металната стълба, до най- ниското ниво на лентата, при разположения “барабан” на същата, за да почисти, като движението на лентата не било преустановено. Д. бил забелязан от намиращите се в близост работници - св. Г., докато все още бил при пулта, приблизително около 20 минути преди злополуката. Докато почиствал ГТЛ № 2, Д., попаднал под долния клон на движещата се лента, която не била обезопасена с предпазни решетки, като в резултат от продължаващото движение на същата, поради механичното й въздействие с увеличаващ се натиск към все по-изпъкналата част на тялото му, областта на долните му крайници, в това число областта на слабините и предната коремна стена били придърпани и притиснати косо към повърхността на лентата, което индуцирало повишено вътрешно-коремно налягане, довело до постепенно изтласкване на стомашното съдържимо и придвижването му към дихателните пътища. В резултат на настъпилата аспирация на стомашно съдържимо в горните дихателни пътища, настъпила механична асфиксия, което довело до настъпване смъртта на Д.. За да установи механизма на трудовата злополука въззивният съд е кредитирал изцяло изводите на вещите лица по изслушаните СТЕ и СМЕ, с оглед липсата на преки гласни доказателства, по отношение на самото настъпване на злополуката. Въз основа на събраните гласни доказателства /свидетелите И., Г. и Денчев- работница в ответното дружество/ е установена съществуваща организация на работа на съоръжението - налагало се работниците да отстраняват полепнал инертен материал по ГТЛ с подръчни средства /лопати, гребла/, като според св. Денчев при почистването работниците слизат непосредствено до движещите се части на съоръжението, като било честа практика, с оглед бързина, почистването да става докато лентата се движи, а не при спряно положение.