Решение № 260279 от 14.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1239/2020
- Вид
- Решение № 260279
- Подписан
- 14.01.2021
- В сила
- 09.08.2022
- Състав
- СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1239 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело № 21506/2019 г. от Софийския районен съд. С.о.гр. София е предявила срещу „Д.б.г.“ ООД гр. София следните обективно съединени искове при условията на кумулативност:
1. установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, след заповедно производство:
- установителен иск с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установена дължимост на незаплатена наемна цена на имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г., с цена на този иск 20 970 лева;
- установителен иск с правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, за признаване установена дължимостта на обезщетение за ползване на имот за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г., с цена на този иск 6990 лева;
- установителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта на неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., с цена на този иск 30068,65 лева;
- установителен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на законна лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за ползване на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на този иск 97,08 лева.
2. осъдителни искове:
- осъдителен иск с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., с цена на този иск 4660 лева;
- осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на неустойка за забава, с цена на този иск 185 973,93 лева.
Ищецът С.о.излага, че с ответника „Д.б.г.“ ООД гр. София бил сключен договор за наем на имот публична общинска собстевност, за поставяне на преместваем обект на територията на Градската градина на София, за позиция 1.1 за обект № 1, с покрита площ 24 кв. м, прилежаща открита площ 120 кв. м, след порведен конкурс. Уговорената наемна цена била 2330 лева месечно, , платима авансово до 25-то число на предходния месец, като първата цена се дължала не по-късно от три месеца от подписване на договора, или от 01.03.2013 г. Независимо че договорът бил сключен за 5 години и приключил на 01.03.2018 г. , ответникът продължавал да държи преместваемия обект върху имота при условията на чл. 236 от ЗЗД , върху наемателя тежало задължението да заплати наемната цена при условията на сключения договор като при договор за наем за неопределен срок, или наемна цена от 2330 лева месечно, считано от 25.02.2018 г. до предявяването на иска. Ищецът твърди, че след датата на първия падеж наемателят изпадал в забава при плащане на наемните вноски и заплащал чмастично дължимите суми в нарушение на чл. 66 от ЗЗД.
Постъпилите банкови плащания по договора били 107 046 лева, а начислените месечни наемни цени за периода 01.03.2015 г. – 30.05.2015 г. били 146 790 лева.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи незаплатени „главници“ в размер на 39 744 лева за целия период на договора. Съгласно договора, върху незаплатената сума ответникът дължал неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден, или в общ размер 222 083,80 лева. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и СРС по гр. дело № 35852/2018 г. издал заповед за незабавно изпълнение за главница в размер на 39 744 лева , неустойка за забава 50 479 лева за периода 01.01.2017 г. – 30.05.2018 г. (с падежи 25.12.2016 г. – 25.04.2018 г.) и законна лихва върху обезщетението за ползване 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г.
На основание изложеното, в исковата молба се правят следните искания до съда:
1. да признае за установено, че ответникът „Д.б.г.“
ООД гр. София дължи на ищеца С.о.следните парични суми:
- сума от 20 970 лева незаплатена наемна цена на имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г.;
- сума от 6990 лева обезщетение за ползване на имот след изтичане срока на договор за наем, за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г.;
- сума от 30 068,65 лева неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г.;
- сума от 97,08 лева законна лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за ползване на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г.
2. да осъди ответника „Д.б.г.“
ООД гр. София да заплати на ищеца С.о.следните парични суми:
- сума от 4660 лева наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г.;
- сума от 185 973 лева неустойка за забавено плащане на наемни вноски за периода от 01.03.2013 г. до 30.05.2018 г.
Ответникът „Д.б.г.“ ООД гр. София оспорва исковете със следните възражения:
- възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и неустойки за забава в частта им преди 12.04.2016 г.
- възражение за недължимост на наемни вноски за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2018 г., с твърдение за прекратяване на договора за наем след 31.12.2016 г., съгласно писмо от 01.12.2016 г. от кмета на Столична община;
- възражение за недължимост на неустойка, поради липса на забава при погасяване на задълженията на ответника към ищеца за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2016 г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По делото с доклада на съда е прието за безспорно, че между ищеца С.о.като наемодател и ответника „Д.б.г.“ ООД гр. София като наемател, е бил сключен договор за наем РД-566-21 от 30.11.2012 г. на имот публична общинска собственост, за поставяне на преместваем обект на територията на Градската градина на София, за позиция 1.1 за обект № 1 с покрита площ 24 кв. м и прилежаща открита площ от 120 кв. м. Срокът на договора бил 5 години.
Уговорената месечна наемна цена от 2330 лева, платима авансово за следващия месец до 25-то число на текущия месец. В чл. 6 от договора била уговорена неустойка за забава размер на 0,5% от наемната цена за всеки просрочен ден. Между страните не се спори относно обстоятелството, че ответникът „Д.б.г.“ ООД гр.
София е ползвал предоставената му площ, като е поставил преместваемия обект, съгласно договора. С писмо от 01.12.2016 г. С.о.е отправила предизвестие за прекратяване на договорните отношения (гр. дело № 21506/2019 г. СРС л. 108). По делото не е направено твърдение от ответника за премахването на обекта, разположен върху мястото, което е било предмет на договора за наем след предизвестието за неговото прекратяване. Към делото са представени констативни протоколи, съставени от длъжностни лица при Столична община, с дати съответно 27.04.2017 г. (л. 36), 04.09.2017 г. (л. 25-27), 12.09.2017 г. (л. 28-29), 10.04.2018 г., 20.05.2018 г. и 04.06.2018 г. (л. 38-40), с вписани констатации на съответните дати за поставени маси върху общински терен на площ между 120 кв. м и 200 кв. м и предлагане в обекта на напитки и храна. Тези доказателства дават основание на съда да приеме от фактическа страна, че след писмото – предизвестие за прекратяване на договора за наем (гр. дело № 21506/2019 г. СРС л. 108) ответникът е продължил да държи частта от имота, която е била предмет на договор за наем. В протокол от 27.04.2017 г., съдържащ нареждане „да се премахнат незабавно“, което съдът приема като изрично противопоставяне на наемодателя на ползването на имота. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че след предизвестието за прекратяване на договора на 08.12.2017 г., с оглед продължилото ползване на имота въпреки противопоставянето на наемодателя Столична община, наемателят „Д.б.г.“ е продължил ползването на имота и на основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД е следвало да изпълнява всичките си задължения по наемния договор.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, с която са установени дължимите като наемна цена суми от наемателя на наемодателя за периода на ползване на имота, и размерът на дължимите неустойки съгласно клаузите на договора за наем.
Тези обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд:
Действието на договора за наем.
Договорът за наем е сключен на дата 30.11.2012 г., но е породил действието си на 01.03.2013 г., видно от представената оборотна ведомост на Столична община, където е вписана тази дата като начало на действие на договора (л. 19). Договорът за наем следва да се счита прекратен на 01.01.2017 г., с получаването на писмото – предизвестие СОА16-ТД26-13964/01.12.2016 г. (гр. дело № 21506/2019 г. СРС л. 108) – не е отбелязана датата на получаване на писмото, но съобразно твърдението на ответника в отговора на исковата молба, съдът приема, че ответникът признава факта на получаване на писмото и датата на прекратяване на договора 01.01.2017 г. (л. 104).
Погасени по давност вземания.
С оглед изрично направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба (гр. дело № 21506/2019 г. л.
105), на осн. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, съдът приема за погасени с изтичане на тригодишна давност дължимите месечни наемни вноски за периода преди 12.04.2016 г., три години преди датата на предявяване на исковата молба, по която е образувано гр. дело № 21506/2019 г. на СРС. Погасен по давност се и наемът за м. април 2016 г., защото неговият падеж е бил на 25.03.2016 г., съгласно чл. 4 ал. 1 от договора за наем. Давността за наемните вноски преди 12.04.2016 г. не е била прекъсната със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК на 01.06.2018 г., защото тези вноски не са били предмет на заявлението – същото съдържа претенция за наем след 01.01.2017 г.
Следва да се считат погасени по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и вземанията за неустойка преди 12.04.2017 г. За този период са изтекли три години преди предявяване на осъдителния иск. Давността за вземанията за неустойка до 11.04.2016 г. не следва да се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото с него не се претендират вземания за неустойка за периода до 11.04.2016 г., а за периода след 25.12.2016 г. (гр. дело № 35852/2018 г. л. 4). Следователно, непогасени по давност са вземанията за неустойка от 12.04.2016 г.
Дължимите суми и извършените плащания.
С оглед погасяването по давност на вземанията за наем преди 12.04.2016 г., за да прецени основателността на предявените установителни и осъдителни искове за наем и неустойка, съдът следва да установи размера на дължимите суми и извършените плащания за периода от 12.04.2016 г. до 31.05.2018 г. При констатирана недостатъчност на заплатените суми за погасяване на задълженията, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ГПК, като приеме за погасени задълженията за наемните периоди, обозначени изрично като основание за съответното плащане, а останалите плащания следва да се отнесат към най старите задължения за периода след 12.04.2016 г. Съдът следва да отчете и установената от вещото лице нередовност на счетоводните записвания и при двете страни (ССЕ стр. 5 отговор на задача 3), при повече от едно плащания с посочен един и същ период, която платените суми надхвърлят дължимото за посочения период, надплатената част следва да бъде отнесена към най-старите задължения.
За периода
12.04.2016 г. – 31.12.2016 г. ответникът е направил общо 5 плащания. На 29.08.2016 г. е платена сума от 2330 лева, като е отбелязан период 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. За този период е имало предишни частични плащания на 22.02.2016 г., 29.02.2016 г. и 08.03.2016 г. общо на 2000 лева. Останалата сума от 330 лева е погасена по давност, поради което плащането на 29.08.2016 г. следва да се отнесе към по-стари задължения след 12.04.2016 г. С плащане на 08.06.2016 г. са платени 4660 лева, като е отбелязано основание за плащане наем за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. На 07.09.2016 г. е направено плащане на наем за 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г. На 19.09.2016 г. е направено плащане, зае което е отбелязан същият период като плащането на 07.09.2016 г., а на 24.10.2016 г. е платен наем за периода 01.10.2016 г. – 30.10.2016 г. На 16.01.2017 г. са направени две плащания по 4660 лева, като основанието за едното е наем за 01.09.2016 г. – 31.10.2016 г. (за който период вече има плащане през 20176 г.), а на другото наем за 01.11.2016 г. – 31.12.2016 г.
Разпечатката съдържа 51 от 182 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ba68f0e-72e7-4034-8c79-24e5a4a7429c